X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Евгени Найденов: Промяната ще дойде, когато школите се превърнат в реален актив за клубовете

584
Евгени Найденов: Промяната ще дойде, когато школите се превърнат в реален актив за клубовете
Снимка: Getty Images/Guliver
Футболният мениджър, Евгени Найденов, даде ексклузивно интервю за сайта Nostrabet.com. Той сподели впечатления относно начина, по който пандемията се е отразила върху света на футбола като цяло, както и в частност върху работата на футболните агенти.

Найденов смята, че в България продължаваме да гледаме на футболните школи повече като тежест, отколкото като възможности за произвеждане на класни футболисти, които да се продадат на Запад. Агентът не вижда истинско желание от ръководителите в България това да се промени.

Найденов завърши, заявявайки, че трябва да бъде дадено време на националния селекционер, Ясен Петров, да работи за по-дълъг период и да се опита да изгради солиден колектив в мъжкия ни тим.

Здравейте, господин Найденов! Турбулентни 12 месеца изминаха за човечеството като цяло. Как се отрази тази необичайна обстановка на Вас?

Опитваме се да се абстрахираме от обстановката, но няма как тя да не повлияе в личен и професионален план. Всички агенти сме наясно в момента, че обстановката удари и върху трансферния прозорец и скаутската дейност, но не трябва и да се крием зад тези трудности, а по-скоро да се стремим да сграбчваме възможностите.

Виждате ли съществена промяна в метода на работа на клубовете, с цел нагаждане и оцеляване?

Смятам, че има разлика от страна до страна. Във Франция, например, пандемията повлия негативно на местния шампионат на ниво телевизионни права и изплащането на сумите от телевизионните договори на клубовете. Има други страни, където не беше толкова силно влиянието.

Знаем, че Вие имате силни връзки с френския пазар, след като сте завършили и образованието си във Франция. По-засегнати ли са шампионати като Бундеслигата и Лига 1, в които отборите разчитат в голяма степен на големи изходящи трансфери, в сравнение с английското, където бюджетите на клубовете се оформят главно от спонсорски договори и ТВ права?

Това, което казахте, е напълно правилно. В действителност немалка част от отборите във Франция се финансират главно посредством изходящи трансфери в посока Англия и в частност Висшата лига. Знае се колко таланти излизат от френските школи. Играчите от Франция се котират добре в Англия, поради физическите и техническите си характеристики и затова подобни трансфери са често срещани.

Все пак, английските клубове все още са стабилни, независимо, че пандемията удари и там по отношение на липсата на фенове и в други аспекти. Клубовете във Франция продължават да разчитат на този модел, като след продажба на играч на Острова, то част от парите биват реинвестирани в школата.

Да погледнем и българската действителност. Има ли промяна в трансферната стратегия на родните тимове?

В България знаем добре като гилдия, че големи суми няма. Шампионатът е по-скоро като трамплин за някой играч, който да се покаже и да бъде трансфериран навън. Първите 3-4 клуба понякога дават трансферни суми, но и там често се вземат свободни агенти.

Имаше леко затишие по отношение на търсенето на играчи. Не съм сигурен обаче, че клубовете си взеха правилните бележки, а именно в посока развиването на собствени кадри, които да бъдат конвертируеми и на Запад. Този път не е лесен и кратък, но при правилна стратегия може да се извърви и да донесе резултати.

Имаше някои входящи трансфери на чужденци, както и вътрешни рокади между клубовете, но в световен мащаб имаше спад на транферите на ниво три показателя: обем на инвестициите, типологията на трансферите и цена на играчите. Световната футболна обсерватория ясно показа това с последните си изнесени данни за ефекта на Ковид-19 върху трансферния пазар във футбола. България не прави изключение в това отношение.

Случи ли се така, че българските клубове наложиха собствени кадри повече от нужда, отколкото от убеденост, че това трябва да е пътят и занапред?

По мое мнение съществуват и двете картини в пейзажа. Понякога беше от необходимост, понякога обаче кадрите бяха качествени. Младежкият национален отбор на Александър Димитров изигра редица силни мачове в изминалия квалификационен цикъл и там определено имаше доста силни играчи. В следващата гарнитура също има много интересни играчи, например един Доминик Янков, който със сигурност има добро бъдеще пред себе си.

Кадри има, но разковничето е в прехода от юношески към мъжки футбол, където не се справяме. Това особено важи за периода между 13 и 16-годишна възраст. До 13 години определено сме много конкурентноспособни. В следващите години обаче се къса нишката и нашите футболисти не прогресират с необходимото качество и темпове. Когато дойде време, съответно, за мъжкия футбол, то част от играчите ни не са готови напълно.

Колко трудно е да се пласира млад български играч в чужбина?

Трудността зависи от качеството на играча и агента. В последно време, за съжаление, не се котираме особено в топ първенствата на Стария континент. Ролята на нас, агентите, е важна, за да проправяме път на играчите. Мисля, че като гилдия трябва да се развиваме повече, защото сръбските агенти, например, имат доста сериозно предимство пред нас. В България има доста колеги, които работят добре, но също е важно и качеството на играчите.

В последните месеци посрещах скаути на клубове от Лига 1 и Лига 2, които за съжаление останаха разочаровани от видяното, въпреки че имаше и изключения. Това няма как да подпомогне и агенстката дейност, но е наше задължение да сме постоянно нащрек и да следим футболистите и процесите. Често трансферите са въпрос и на тайминг, където идва и нашата роля.

Представянията на младежкия национален отбор дават ли поводи за оптимизъм сред българската футбола общественост за бъдещето и на мъжкия национален отбор?

Всички от гилдията на агентите се надяваме на това. Често сме критикувани, че водим много чужденци в България, но ние отговаряме на търсенето. Всеки се опитва да материализира труда си. Хората си мислят, че трансферите се получават от днес за утре и със само едно телефонно обаждане, което много рядко се случва.

Ние, агентите, ще сме сред най-доволните от това да има качествени, млади български играчи, които да продаваме в чужбина и те да са конкурентноспособни. Примерите с Антов, Стаси Иванов и Филип Кръстев определено са светлина в тунела. И тримата със сигурност имат качества, като тънкият момент оттук насетне ще е да успеят да се наложат в чужбина. В последните години сме имали кадри, които излизат навън, но се връщат в България, тъй като не успяват да се справят с изискванията или не съумяват да се адаптират към новата обстановка.

Важно е тези играчи да се наложат в отборите си, тъй като правят реклама на себе си, но и на родината си. Често съм чувал разсъждения на скаути, които гледат какъв процент сръбски играчи успяват в чужбина и го сравнят с този на български играчи. Това също оказва влияние, затова дано и тримата се наложат. От тях зависи до каква степен ще разгърнат качествата си.

Самият Вие организирахте в последната година семинар за обучение на български треньори. На него лектор беше и виден френски специалист – Робер Боавен. Наблюдава ли се повишаване на квалификацията на родните треньори в школите?

Що се отнася до конкретното събитие с господин Боавен, то искам да благодаря на всички треньори, които взеха участие в обучението. Групата беше от около 40 треньори, което показва, че родните специалисти искат да се учат и имат качества. Това важи не само за младите треньори, но и за тези с по-голям опит и рутина. Тези хора имат желание да учат нови неща и да ги прилагат след това, разбира се, пречупени през собствената им призма.

Този тип събития наистина зачестиха, което е хубаво. От всеки може да се научи по нещо, както се казва – занаят се краде, така че е много важно да се осмисли наученото и да се приложи. Видях желание у тези треньори да се развиват и това трябва да е водещо при всички. Няма как да лежим на стари лаври, защото твърде дълго го правихме след златното поколение и в онзи момент изостанахме. Сега идва нова вълна от специалисти и това трябва само да ни радва. Дано тези момчета продължат да работят и да сграбчват шансовете си, когато те дойдат.

Именно треньорите са изключително важни за развитието на юношите, защото играят голяма роля в школовката на състезателите. Един треньор може или да те изстреля в стратосферата, или да те провали напълно. Ролята на наставника е много важна, така че е ключово да имаме добри специалисти, които да работят с нашите юноши и мъже.

Въпреки някои подобрения изглежда, че все още изоставаме по отношение на производството на млади играчи в сравнение дори с държавите около нас – Румъния, Сърбия, Унгария и т.н. Спортно-технически ли е само проблемът?

Ще започна оттам, че няма как да се променят нещата у нас, докато школите се усещат като тежест за клубовете, а не като актив и ресурс. Всички в чужбина използват школата по този начин, но едно е да го знаем това и съвсем друго е да го приложим у нас. Причините са няколко и ще се опитам да ги обобщя.

Често изоставането не е дотолкова в спортно-техническо естество до определена възраст в сравнение със страните, за които споменахте. Там обаче се стремят да решат проблемите в зародиш, когато ги видят, докато у нас не всяка тренировка се ползва по предназначение. В България тези неща често остават недообяснени и неизчистени на ниво юноши. Ще ви дам един конкретен пример - ако даден играч не може да даде достатъчно изчистен и остър пас по земя, в голяма част от случаите това не се изчиства и отстранява, а си затвяраме очите.

Не винаги може да виним треньорите в детско-юношеските школи, тъй като те отговарят понякога за 30 деца и нямат възможност да обърнат внимание на всяко индивидуално. В чужбина вече се направи така, че един треньор да отговаря само за 7-8 играчи и да им обръща далеч повече внимание, а това е изключително важно, тъй като липсва уличният футбол в световен мащаб заради новите технологии. За футбол на добро ниво вече се знае, че са нужни поне две изключително силни качества, на които състезателите да се облегнат, а за най-високото ниво тази бройка нараства.

Друг компонент, върху който ние не обръщаме особено внимание, а всички други го правят, е чисто менталният аспект. С това имам предвид чисто психологическата работа, за да се подготви един играч, че го чакат тежки изпитания, ако иска да заиграе на най-високото ниво. Много от младите си мислят, че е лесно, след като видят лъскавата кола на Кристиано Роналдо, но зад този резултат има и хиляди часове упорита работа. В доста от клубовете у нас не се набляга на изграждането на силни характери. Лично съм ставал свидетел на подобни разговори в сръбски школи, в които се обяснява на момчетата, че дори и да не бъдат взети в Цървена Звезда и Партизан, то не е фатално и трябва да се изкачат по стълбичката, дори от трета дивизия.

Проблемът често идва и от обкръжението, което повтаря на играчите, че те са перфектни и няма върху какво да работят, а когато не попаднат в съставите на грандовете, то те се разочароват, вместо да се амбицират. Ако това им бъде обяснено предварително, то може и по тази линия да вдигнем успеваемостта.

Психологическата страна ли пречи на редица наши играчи, за да не успеят да се утвърдят в чужбина?

И тя, защото когато даден играч излезе навън няма как да очаква, че ще му е лесно. Той трябва постоянно да работи, за да се наложи и да се покаже. Дадена част от играчите не са готови да си излязат от зоната на комфорт. Когато искаме да постигнем нещо значимо, в която и да е сфера на живота, то е задължително излизането от зоната на комфорт. Понякога се получава така, че състезателите не са готови да се борят, когато излязат в чужбина. Трябва с разговори да увеличим процента на играчи, които се налагат и правят добра реклама на родния футбол.

Редица страни берат плодовете от използването на деца на емигранти, които да представляват техните страни. Може ли това да е решение на нашия проблем, подобно на страни като Косово?

Тепърва България ще се възползва от този ресурс, но не смятам, че трябва изцяло да разчитаме само на него. Всички подобни момчета са добре дошли, но трябва да вдигнем максимално подготовката на играчите, които са у нас. По този начин сърцевината на националния отбор ще идва от нас. Базата трябва да остане тук, но качеството трябва да бъде вдигнато.

Усеща ли се изобщо необходимостта от промяна по-високите етажи на нашия футбол?

Мисля, че докато властва войната на егото и междуличностната борба, вместо да се работи върху изграждането на реална стратегия, то няма да сме на прав път. Според мен, трябва даден човек да има ясна визия, за да приложи утвърдени практики. Не говорим за дословно копиране. Това е невъзможно, защото всичко трябва да се пречупва през призмата на състезателите в съответната държава.

Трябва да се изгради ясна визия на работа. Ние имаме много таланти, които не развиваме достатъчно във възрастите, които споменах. Точно там трябва да се концентрираме, за да постигаме и по-добри резултати.

Квалификационният цикъл за Мондиал 2022 вече започна, макар и по не особено добър начин за България. Трябва ли да бъде оставен Ясен Петров да работи по-дълго време, защото чудеса очевидно не се правят за 3 дена?

Присъединявам се към мнението Ви. На първо място, искам да пожелая късмет и успех  на Ясен Петров. За мен той е добър треньор, който е показал и страхотни неща в чужбина, в частност в Китай. Там той беше оценен подобаващо от местните и успя да се задържи и докаже. Това не е никак лесно, тъй като трябва да си поне едно ниво над останалите.

Той трябва да бъде оставен да работи, тъй като не може да сменяме тези специалисти през няколко месеца и да очакваме чудеса. Изправяме се срещу изградени отбори, които само добавят нови, гладни играчи, но цялостно имат облик и стил. Нещо, което ние още търсим. Трябва да налагаме лека-полека младите, без да ги оставяме да прегарят. Има млади състезатели, които имат качества, за да са в националния отбор, но всичко трябва да бъде балансирано. Важно е да имаме човек във всяка една линия, около когото да градим играта си.

С критика и плюене обаче няма да се случи това. Г-н Петров трябва да бъде оставен да работи и да бъдат наложени играчи, които имат осезаем потенциал и възможностите да го разгърнат максимално, в това число и в чужбина.

Господин Найденов, за финал – какво пожелавате на себе си и на българския футбол до края на календарната година?

Пожелавам си в личен план да съм здрав, аз и моите роднини и близки. Пожелавам това на абсолютно всички, тъй като отново се убедихме, че здравето е на първо място. С крепко здраве човек може да преследва целите си и то е в основата на всичко.

В професионален план, пожелавам аз и колегите ми да сме успешни и обединени, да няма задкулисни игри, които противоречат на професионалната етика. България е малка страна и трябва да се радваме, когато има хора, които постигат успехи и да се мотивираме и самите ние да правим същото.

Надявам се българския футбол да се обедини и най-вече да поемем по посоката, която смятаме, че е правилна. Нека всеки си върши работата съвестно. Дано има треньори, които работят качествено и с желание, а играчите да знаят, че до най-високото ниво се стига само с упорита и целенасочена работа.

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Театрите на Бродуей отварят на 14 септември
Театрите на Бродуей отварят на 14 септември

Театрите на Бродуей ще могат отново да приемат публика от 14 септември, няма да има ограничения за максималния им брой в залата. Това съобщи губернаторът...