Жители на Голяма Желязна вярват, че Бенковски е погребан в тяхното село

Акад. Георги Марков смята, че когато липсват исторически факти, легендите заместват историята, но често в тях се съдържа истината, предавана от поколение на поколение.

Истинските герои на България

Ден преди един от най-светлите български празници – 3 март, все по-често си задавам въпроса: „Кои са днешните български гер...

Прочети повече

Една легенда, предавана от свещеник на свещеник, може да покаже къде е погребан един от големите ни национални герои - Георги Бенковски. Поне това е мечтата на хората, които живеят в Голяма Желязна, разказа още той пред БГНЕС.

След като е потушено Априлското въстание, четниците се разпръскват в Балкана и една група, в която са Георги Бенковски и Захари Стоянов, се насочва към Ново село, днешното Априлци. Това разказва Стойко Банчев, един от обществениците в Голяма Желязна, който до миналата година оглавява и сдружението за европейско развитие на селото.

Бенковски и Захари Стоянов се укриват в пещера над Рибарица, където овчарят дядо Вълко им доставя продукти от стадото си. Изкушен обаче от голямата награда, дядо Вълко решава да ги предаде. Турците правят мост над река Костена, за да направят засада на четниците. Когато стигнали до него, Бенковски се усъмнява, че е много нов този мост, но овчарят го убеждава, че той е направен, за да обслужва местните хора да могат да преминат на другия бряг. Когато Бенковски преминава през моста, със стъпването на другия бряг го убиват. Един четник е ранен, а Захари Стоянов пада в реката, която го отнася надолу по течението и успява да се измъкне от засадата. Турците режат главата на Бенковски, събличат му дрехите, а тялото му захвърлят на произвола на съдбата. Главата и дрехите отнасят в Тетевен, за да го покажат, че е убит.

Според историята, разказвана от четири поколения свещеници в селото, някога около 24 май (Бенковски е убит на 25 май 1876 г.) пастири случайно откриват обезглавеното тяло. Тогава е времето, когато добитъкът бил изкарван на паша в Балкана. Местни хора занесли горе сол за животните и кукурузено брашно за говедарите и на връщане минали през река Костина. Там открили обезглавен труп. Предположили, че е убит четник, натоварили го на катъра и отнесли тялото в родното си село Голяма Желязна, за да го погребат по християнски обичай.

По време на османското владичество хора били зазидани в Ягодинската пещера

Уредникът на Ягодинска пещера разказа интересната история на района на село Ягодина, Триград и другите съседни. Уредникът разказва, че...

Прочети повече

Късно през нощта стигнали селото и събудили свещеника. Поп Петър го опял в църквата, а мъжете изкопали гроб в двора й и погребали тялото. Дядо Петър, който живял до 1907 г., ги заклел да не казват и дума какво са сторили, за да предизвикат турския гняв и да спасят селото от опожаряване. По-късно поп Петър предал тайната на своя заместник поп Иван, той - на поп Михал, от когото историята стигнала до проговорилия в ново време поп Асен. Сега местната легенда се знае в цяла Голяма Желязна. Хората от балканското село, което се е разстлало гордо с цялата си тържественост до язовир Сопот, са убедени, че обезглавеното тяло на войводата Георги Бенковски е погребано не в Тетевенско, а в тяхното село.

Стойко Банчев сочи и мястото - двора на местната църква "Свети Всях Светих". Местните хора искат истината да излезе наяве, за да може поне един от големите национални герои да има известен гроб. Призовават компетентните органи да обърнат внимание на тяхната легенда и да направят нужното проучване. Надяват се да успеят, макар че Николай Хайтов не успя да докаже къде е гробът на Левски. А и гробът на Христо Ботев е незнаен. Може пък поне пред костите на Бенковски да има къде да се кланяме. За сега се разчита на съдействието на компетентните институции. За хората от Голяма Желязна съвпаденията са достатъчно много, за да се смята, че гробът на Бенковски е в двора на каменната църква в центъра на селото.

За да стигнат до интереса на историците, местните жители възнамеряват да се свържат с къщата музей на Бенковски в Копривщица, за да обединят сили и да превърнат една легенда в историческа истина. Защото както каза тези дни около трети март проф. Андрей Пантев: "Не може в кръвта на нашите предци да е имало толкова достойнство, и днес то да не тече в жилите ни."