В Европа българският глас не се чува нито по срамната дискусия за ромската миграция, нито по обидното отношение към онези, които биха се възползвали от възможността да работят почтено в чужбина. Това коментира пред Агенция "Фокус" Мария Стоянова, анализатор и дългогодишен кореспондент в Германия, във връзка с кампанията в западни медии заради отпадането на трудовите ограничения за българи и румънци от 1 януари 2014 г.
"Политиците във Великобритания не загубиха от инерцията, която събират вече от години, и продължиха дори още по-енергично да насъскват обществеността на Острова срещу т.нар. евтина работна ръка от източна Европа. След 10-те държави от първата вълна на присъдиняването към ЕС, най-накрая дойде и нашият ред, на България и Румъния, да се превърнем в символ на арогантността и да олицетворим безсъвестността, която се шири на континенти ни.
Преди няколко години, когато се вдигнаха несправедливо спуснатите бариери на трудовите пазари в благосъстоятелните държави, мишена за обемни популистки фрази бяха предимно поляците. От тях трепереха в Холандия, страхуваха се в Австрия, във Франция изтръпваха само при мисълта как полският водопроводчик, въоръжен със своите щрангове и маркучи, ще щурмува страната им. Британски журналисти дори стояха на границите, за да предават директно трудовата атака от Полша. На всичко това полското туристическо министерство реагира с безпрецедентна кампания – на фона на Татрите мускулест красавец зовеше “Аз оставам в Полша – елате всички тук”.
Този силен PR-гег получи широк отзвук из целия свят", коментира Мария Стоянова.
"За съжаление, ние в България не се поучихме от това. Никакъв български водопроводчик нито строител, нито дори някакъв социално-слаб хитрец показахме, в отговор на популистката лавина. Добре, че е Константин Димитров, енергичният ни посланик в Лондон, който уверено, аргументирано и настойчиво отблъсква всички словестни атаки срещу българите, които се очаква да залеят британската социална система след 1 януари 2014. В западната част на континента бълват една след друга атаки срещу нас, водят се цели дискусии, в които нашите официални представители за жалост не участват. Всъщност надеждата е, че се включват, но вероятно го правят толкова тихо и тайно, че публично реакцията им не се регистрира", коментира още Мария Стоянова.
Тя припомни още, че през юни 2005 полското министерство на туризма се намеси в развихрил се във Франция дебат за полския водопроводчик като разпространи ефектен плакат. Понятието беше използвано от Филип де Вилие, евро-критик и лидер на “Движение за Франция”, преди референдум за европейския договор от Лисабон. Така водопроводчикът се превърна в символ на евтина работна ръка, която нахлува от централна и източна Европа.
