X
 
 

Азбучник на българския хаос: БАНАЛЕН РАЗКАЗ ЗА ЕДНА /ДЕ/ГРАДАЦИЯ

3334 1
Азбучник на българския хаос: БАНАЛЕН РАЗКАЗ ЗА ЕДНА /ДЕ/ГРАДАЦИЯ
Снимка: колаж на Actualno.com
Началото на тази история започва през първите години на така наречения Преход. В семейството на моя тогавашен приятел, нека го наречем Павел, само за няколко седмици се случиха главоломни промени.

До този момент бащата беше химик и работеше в БАН, майката преподаваше български език и литература в едно средно софийско училище, Павел следваше медицина, предстоеше сестра му да запише право. Едно задружно, нормално интелигентско семейство, с един нормален двустаен апартамент и Форд Астра на старо. Но с кум полковник от ДС.

Най-неочаквано бащата на Павел стана председател на борда на водещо химическо предприятие, а съвсем скоро след това майката оглави току-що приватизирано голямо издателство. Статутът на семейството се промени като в приказките и това продължи няколко години. Заживяха в огромен собствен апартамент в центъра на София. Пред жилището им всяка сутрин ги чакаха две коли с персонални шофьори, за бащата БМВ и за майката Мерцедес. Павел и сестра му започнаха да разполагат с неограничени средства, черпеха наляво и надясно. Павел дори мислеше да направи околосветско пътешествие, но се наложи да се откаже, тъй като „спешно” го назначиха за член на борда на една голяма болница, която също се подготвяше за приватизация. Сестра му стана младши съдружник в голяма адвокатска кантора, която се занимаваше именно с подобни приватизационни сделки. Говореше се, че цялата операция по метаморфозата на семейството на Павел е замислена от техния влиятелен роднина.

Въпросната фамилия изглеждаше и се чувстваше необикновено, като в приказките – всички бяха щастливи, окрилени и вдъхновени, носеха се един метър над земята. В същото време забелязах и у четиримата нещо странно. Каквото и да правеха, говореха или мислеха, в дъното на погледа им имаше спотаено нещо недоизказано. Сякаш не вярваха на това, което им се случва.

Неочаквано бащата загина при катастрофа. Мълвата определи катастрофата като неслучайна. Майката трудно понесе случилото се и това отключи в нея тежко раково заболяване. Отиде си две години след съпруга си.

Павел започна много да пие, премина и на наркотици. Междувременно болницата бе приватизирана, кумът от ДС почина, но моят приятел все още бе в борда на вече частното дружество. Неочаквано го арестуваха с обвинението, че е присвоявал средства от болничното заведение. Намериха се доказателства и свидетели. Павел беше изгонен от работа, бяха му отнети лекарските права, за кратко лежа в затвора. Когато излезе от там, намери естествената си среда сред хората, с които се бе запознал зад решетките. Помним Вапцаров: „В затвора попаднал на хора и станал човек”. Сестра му все още работеше в адвокатската кантора, но и дават дребни, периферни задачи.

През изминалите години и двамата бяха успели да се оженят, имат деца, които са в чужбина и нямат никакво намерение да се върнат.

Наскоро се видях случайно с Павел. Още няма 50, но изглеждаше видимо състарял. Каза, че живее където намери, беше изпълнен със злоба и отчаяние. Каза, че търси пистолет и има списък с хора, които иска да премахне. Не повярвах на ушите си. Допълни, че в този списък са хората, виновни за смъртта на баща му и майка му, за неговото отстраняване от болницата, което е било постановка. Каза ми също, че сестра му го отбягва, а единственото му дете му се обажда от дъжд на вятър, някъде от САЩ. Опитах се да му дам кураж, но той ми се изсмя и отмина: „Всичко е безсмислено, животът ми е приключил, трябва само да си разчистя сметките. Всички ние деградираме, не виждаш ли?!”

Говорих и със сестра му, но тя деликатно отбягна темата за брат си, като заяви, че наскоро се е развела с мъжа си, двете ѝ деца са в чужбина, и че тя мисли да отиде при тях. Повтори ми почти същите думи като на Павел: „Няма какво повече да правя тук, у нас е пълна деградация.”

Такива истории у нас има хиляди. Хиляди банални истории.

………………………………

Автор: Калин Илиев

 

Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
  • Анонимен 1 Анонимен преди 1 седмица Профил на трол?
    Историята не е показателна за българския преход. Ето в контрапункт една обичайна: Бях на 24 г.през 1989. По примера и насърчението на родителите ми от малка учех упорито и получих образование. Започнах работа „по разпределение“. След 2 г. успях да се върна в София. Работих, ожених се, спестявах, през 1999 купих жилище с честно изкарани пари. Вече имам и внучки. Живеем добре. Приятелите около мен виж още ›› и роднините ми също живеят много добре. Често пътуват къде ли не. Част от младите учат в чужбина. Всички преценяваме стандарта си неизмеримо по-висок от онзи, който са имали родителите ни – също висшисти като нас, хора без връзки и протекции в онова полуфеодално социалистическо общество, в което близостта с партизанските фамилии предопределяше благосъстоянието на хората, а не личният труд и образование.
Последно в Актуално