Трудно е да се гледа как една терминално болна партия се гърчи в предсмъртни вопли. Бихме искали да облекчим агонията на столетница, но безмилостното време й е взело ума, хвърляйки я в непрогледната бездна на деменцията. Колко хубаво би било БСП да се подмлади и реформира, да заприлича на една нормална модерна социалистическа партия от европейски тип, която да не мирише така силно на нафталин. Защото съвременните демокрации по света, свързват "лявото" с прогреса, глобализацията, социалната екпериментация и смелите обществени решения на хиперактивното младо поколение. А нашето БСП търси вдъхновение само в реликвите на комунистическото си минало, в престарелия си беден електорат, както и в ромския вот. Какво бъдеще иска да намери там? И търси ли го въобще?
Политическите лозунги от XIX век, които БСП безрезултатно циркулира през последните години - за социална справедливост, за индустриализация на страната, за даване на работа, за намаляването на цените и увеличаването на заплатите - са толкова изтъркани и кухи, че само потъващият в небитието електорат на партията все още им вярва. Но този вярващ електорат се топи необратимо като пролетен сняг.
На парламентарните избори през 1990 година за БСП са гласували почти 2,9 милиона души. На последните избори, през 2013 година, електоратът на социалистите е с 2 милиона души по-малко. Тъжно е да се гледа как дирижираните манифестации и митинги се посещават от трудноподвижни престарели хора. Тъжно е да се гледа как ромският вот, единствено незасегнат от демографската криза в България, е попълнението на оредяващите пенсионерски редици на БСП. Тъжно е, не защото е ромски, а защото е неграмотен. Тъжно е, защото от този вот - купен или манипулиран -все още може да зависи бъдещето на нашите деца. А ако политиците се държаха като отговорни родители, те не биха поверили грижите за децата си на такъв електорат. Но БСП е безотговорен родител.
Доскорошното скандиране на социалистите "Много сме!", също остана е небитието, защото нито са много, нито са умни, нито са вечни. И те го знаят. Показател за паниката в редиците на БСП е агресивното и нерационално поведение на върхушката й през последната година. Отказът от оставка всъщност беше най-голямата саморазрушителна грешка. Тази грешка не само роди АБВ, Бареков и Реформаторския Блок. Тя се превърна в един прекрасен PR за ГЕРБ в България и Европа. Но най-вече тази грешка даде израз на натрупаното народното недоволство, което само тепърва ще има да залива тройната коалиция като приливна вълна. Защото БСП не се учи от грешките си.
Най-голямата заплаха за столетницата, както и за цялото олигархичното задкулисие, в България са умните, образовани и космополитни българи, които с всяка година стават все повече. Тях никой нито може да ги купи, нито да им хвърля прах в очите. Тези хора черпят информация от независими и неподкупни източници и много бързо различават кой за кого пее. Те отдавна са загубили доверие в несвободните монополизирани и полититизирани медии, в небезпристрасни социални агенции за политически прогнози и в самоцензуриращите се журналисти. Те отдавна са разбрали, че царят е гол. И в крайна сметка кой би взел насериозно приказки за свободата на словото в България, ако тази свобода е на нивото на Салвадор, Антигуа и Индия (т.е срамното 78-мо място в световните класации за свободата на медиите)?
Това, което никое задкулисие не можа да предвиди, е информационната сила на социалните медии и че оттам тръгва революцията в информирания вот и съответно в гражданския протест. В остарелите си PR прийоми, БСП едва ли си дава сметка, че 2,8 милиoна българи ползват Facebook. Че 760 000 от тези хора са на възраст между 26 и 35 години, че 500 000 са на възраст между 36 и 45 години и че 660 000 са най-младите гласоподаватели - на възраст 19-25 години. Това прави почти 2 милиона души в най-активната си възраст между 19 и 45 години! Не знам дали олигархията в България осъзнава какво мощно средство са социалните медии за разпространение на информация и организиране на хора. Социалните медии станаха единствената неограничена платформа за изразяване на погнусата и гнева на гражданите от политиците в България. Тези хора никой не може да организира с безплатни кебапчета или автобуси до София. На тях трудно може да се пробутат пари, за да си продадат гласа. Facebook гъмжи от граждански инициативи - срещу правителството, срещу кандидатурата на Пеевски, срещу монополите, срещу корупцията, срещу купуването на гласове, срещу всичко, заради което България не работи. Тези инициативи се финансират и разпространяват със светлинна скорост от самите български граждани. Те показват, че обществото ни е един разбунен кошер от активни и мислещи хора, които се готвят да направят най-неприятната изненада на този парламент и правителство, а тя е да отидат масово да гласуват на евроизборите. Остава да си пожелаем, че ако не можем да стигнем Германия, където гласуват 80% от населението, то поне да се приближим към достойните 60% . Тогава купеният, неграмотен, манипулиран, заплашен и откраднат глас ще се претопи от истинската народна воля.
Автор: Татяна Кристи
