Фалшивите новини – изкривената истина, в която мнозина вярват

Фалшивите новини нямат спиране и за пореден път показаха деструктивната си сила. През последните няколко дни една такава обиколи социалната мрежа Фейсбук и събра хиляди коментари и реакции. Под снимка на старинна улица с изваден калдъръм във Велико Търново се мъдри текстът: „Старинната част на Велико Търново. Маха се 200 годишен калдъръм за да се усвоят европейски пари за асфалт! Споделяйте!“

Именно по този призив са се подвели хиляди хора, събирайки гнева на други хиляди. И в тази ситуация никой от споделилите не се замисля, че става част от най-елементарна манипулация. Ден по-късно под някои от публикациите се прокрадват мненията на живеещи на въпросната улица, които разкриват истината. А тя е, че старинната настилка е извадена, за да бъде ремонтиран водопровода и калдъръмът да бъде преподреден, а не заличен с асфалт. Повечето от тях дори изказват задоволството си от ремонта, тъй като улиците са били в плачевно състояние.

Елементарна проверка в общината във Велико Търново показва, че именно това е истината - става дума просто за ремонт, а не за заличаване на културно наследство. Според информацията, цитирана от водещи издания, всяка от улиците с каменна настилка е разкопавана за подмяна на старите, изгнили и ръждясали водопроводи, които са на възраст между 50 и 60 години. След приключване на дейностите калдъръмът се пренарежда отново, монтира се енергоспестяващо улично осветление, пожарни кранове и парапети. Общата инвестиция само във водопроводите, които ще бъдат с обща дължина 8 километра, е над 4 милиона лева и е осигурена от правителството. А в основния ремонт на 38-е улици, тротоари, площадни пространства и други елементи на инфраструктурата, се влагат 8 милиона лева по ОП „Региони в растеж“.

Въпреки оповестяването на официалната информация, злото вече е сторено. До много от споделилите тази фалшива новина, истината няма да достигне - те вече са излели гнева си и са увлекли свои близки и приятели в тази откровена лъжа. Повечето от тях дори не са се замислили над това, че са станали част от плана на определени хора за създаване на конкретни настроения в обществото. Само от една от страниците във Фейсбук се вижда, че въпросната публикация е споделена над 2 500 пъти. Много от споделилите я определят "замяната на калдъръма с асфалт" като глупост, некадърност, малоумие и други подобни епитети. И никой от тях дори не се е замислил истина ли е това.

Подобни случаи напоследък са ежедневие и са дело не само на страници във Фейсбук. В Пловдив преди футболното дерби на града духовете бяха разбунени от интервю на собственика на Локомотив Пловдив Христо Крушарски пред национален спортен ежедневник. Още същия ден стана ясно, че такова интервю никога не е давано пред въпросния вестник, като това бе потвърдено от клуба.

И докато в тези случаи фалшивата новина е по-трудна за разпознаване, в други тя често звучи дори смехотворно. Нерядко в социалните мрежи се появяват сайтове със странни имена, които твърдят, че например министър-председателят е катастрофирал тежко, известна певица е загинала или някой министър открито е обидил народа. Дори тогава обаче, когато манипулацията е очевидна, се намират хора, които да я споделят. Бърз преглед по профилите им показва, че в много от случаите те са образовани и интелигентни, което изглежда меко казано странно.

Всичко това показва красноречиво, че фалшивите новини имат огромна сила. Те принудиха дори компании като Гугъл и Фейсбук да започнат истинска война срещу тях, но от двата гиганта признаха, че тази битка е трудна и в много от случаите обречена на неуспех. Точно тук е мястото да се посочи, че както при повечето проблеми, решението зависи от самите потребители, които често несъзнателно стават част от лавинообразното разпространение на подобно съдържание. Потребителите трябва да осъзнаят отговорността, която поемат чрез споделянето на съдържание. Те трябва да са бдителни и на първо място да проверяват кой всъщност им поднася новината. Въпреки че и реномирани медии в много редки случаи могат да допуснат грешка, при тях разпространението на фалшиви новини е много по-малко вероятно, отколкото от един блог със странно име например. Друг добър начин за разпознаването на лъжлива информация е това дали тя присъства в други медии. Ако някой попадне на статия, публикувана в непознат блог, а информацията не е тиражирана никъде другаде, това е знак, че новината може би е фалшива. Потребителят трябва да има предвид и това, че самият Фейсбук често му показва съдържание, което отговаря на неговите възгледи. Именно това е и една от вероятните причини понякога хората да се подвеждат - те често бъркат това, в което вярват, с действителността и споделянето на такава новина просто подсилва убежденията им.

"Може би си мислите, че информацията е сила. Грешите, споделянето на информация е сила" - това гласи една от крилатите реплики на Винтън Сърф, един от бащите на интернет. Днес, благодарение на социалните мрежи, подобно споделяне се е превърнало в ежедневие за милиарди хора по света. И именно от тях най-много зависи как ще използват тази сила.

 

Автор: Елин Андреев