Инсинуации, мантри и решения: Наистина ли сме малка страна, от която нищо не зависи?

Анализът на доц. Кехайов е съставен от коментари върху 12 инсинуации, 12 мантри и 12 решения. Тъй като става дума за дълъг и обстоен материал, ще представим идеите му в 12 поредни статии. Всички предишни може да намерите в рубриката гледна точка на Actualno.com

Ето и четвъртия текст.

Инсинуация 10. България е изпаднала в енергийна зависимост

Вярно е, че редица отрасли на индустрията и реалния сектор са енергоемки отрасли. Вярно е, че се пилеят повече горива за транспортиране в удължените доставни вериги. Вярно е, доста битови, обществени и индустриални сгради са енергийно неефективни. Вярно е, че като не харчиш от собствен джоб, не правиш икономии от енергоносители. Има големи загуби в преносните мрежи. Често аварират и поддръжката им е оскъпена.

Нямаме добра система за резервиране – и при поддържането на резервни и възвратни мощности за енергопроизводство, и при поддържането на резерви от енергоносители.

Но е вярно и друго. Количеството на произведената енергия и капацитетът на активно ползваните енергоизточници далече надвишават обема на вътрешната ни консумация.

В България има непроучени, неизползвани и непълно използвани собствени енергийни ресурси – водонапорни, газови, петролни, битуминозни, геотермални и въглищни. Възможна е диверсификация на източниците и каналите за доставка на петрол и газ. Възможни са разширения и подобрения в енергийната свързаност със съседни страни.

Тук повечето възможни решения са инвестиционни и донякъде външнополитически и опират до наши зависимости от чуждестранни и геостратегически енергийни интереси.

Един пример са недовършените газови връзки, това със сигурност не е нашият интерес.

Компонент на енергийната независимост е пестеливото оползотворяване на енергията. Не става дума за това да спестяваме енергия като намалим максимално допустимата скорост по пътищата, като пътуваме по-малко, като въведем режим на тока или като работим и спим при температура с два градуса по-ниска от тази, на която сме свикнали.

Но е възможно индустрията да я пренасочваме към сектори с по-ниска енергоемкост. Можем да санираме сградите. Можем да скъсим траекториите на доставните вериги. Можем да доближаваме хората до заводите като индустриализираме малките селища, а не да отдалечаваме хората от заводите като раздуваме пет или шест областни града.

Не сме централизирана планова икономика и икономиката ни се формира от свободни икономически субекти. Инициативата за тези промени трябва да е в бизнеса и банките.

Но има в какво и как държавата да насочва и улеснява тези промени. Държавата може да ги подпомага чрез още по-силни данъчни стимули за пестелива енергоконсумация.

Енергийната сигурност, това е енергийна самодостатъчност плюс диверсифициране на външните доставки, но не с голям брой канали за доставка, а от голям брой източници.

Инсинуацията, че сме изпаднали в енергийна зависимост е внушение за безпомощност и то прикрито работи в полза на фактори, които искат да ни направят още по-зависими.

Засега България не е изпаднала в енергийна зависимост, но при бъдещо разгръщане на индустрията има такъв риск. Проблемът е, че някои антинационални обществени подбуди и краткосрочните бюджетни приоритети на държавата увеличават тоя риск. Енергийната зависимост на България е грозно наследство от предишни и скорошни времена. Сега, макар това да е трудно, предстои да се отърсваме от тази зависимост.

Инсинуация 11. България е малка страна и нищо не зависи от нея

България надали е малка страна, нито като площ и население, нито като капацитет на нашето производство или като външнотърговски обороти. Може да си важен и без да си голям. България е важна страна – и с геостратегическото си място, и с потенциала си да бъде посредник и регулатор на международни политически и стопански отношения.

Проблемът е, че България няма самочувствието на голяма и важна страна и нерядко тя се държи като малка и маловажна страна в своите международни контакти и позиции.

На немалка част от нашите държавници, дипломати и търговци им липсват умението и самочувствието да наложат и поддържат паритетно поведение в международна среда. Не съумяваме да вдъхваме интерес и респект към България в международните органи и мероприятия, в които участваме. А в дейността на някои от тях даже и не участваме.

И други страни са малки, но са се поставили в позиция другите да се съобразяват с тях. Защо не станем център за обединяване на балканските регионални нужди и интереси.

Народните ни мъдрости „Усмивка всекиму, прегръдка никому“, „Бъди богат с много приятели“, „Вечни приятели няма“, „Сиренето е с пари“, „Бързай бавно“, „Поглеждай назад“ и „Не заривай стари кладенци“, на тях трябва да залегне външната ни политика.

Инсинуацията, че България е малка страна и нищо не зависи от нея, обслужва силите, които са заинтересовани да имат доминираща роля спрямо нашата страна. Проблемът тук е, че тези страни разполагат със средства за купуване на национални предателства.

България е неголяма, но за да зависи нещо от нея, нека се държи като голяма страна.

Инсинуация 12. България не е парламентарна република

Конституцията казва, че България е парламентарна република. Светли икони на нашата нация са ни го завещали. Това трябва да се защитава от институциите и от гражданите.

Под въпрос е защо след като съдебната власт е независима, каква е логиката там да е притурен и орган на изпълнителната власт какъвто е Министерството на правосъдието.

Ако има случаи изпълнителната власт да доминира над законодателната власт или ако има конфликти и дисонанси между трите вида власти, това идва от сбъркана формула за пропорциониране на присъствието на отделните политически партии в Парламента. Разпределението на столовете там не е резултат от реални политически предпочитания на избирателите, нито от реалната роля на съсловията в изграждането на обществото. Разпределението зависи от финансовия ресурс и организационните усилия на партиите да градят местни структури, да водят предизборна агитация и пропаганда и да пускат слухове, компромати и скандали, донапомпвани от зависимите коментатори и медии. Когато тази атака се насочи към неграмотни и безимотни хора, ефектът е предизвестен. Нужни са някакви форми на образователен и имуществен ценз при гласуването и те са ни подсказани от Конституцията. Съгласно член 53 (2) училищното образование до 16-годишна възраст е задължително. Ето основание за въвеждане на образователен ценз. От избирателните списъци трябва да отпаднат неграмотните граждани, защото те са манипулируеми поради пълната им неспособност да разбират за кого и защо гласуват. Съгласно член 60 (1) гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, според техните доходи и имущество. Ето го основанието за имуществен ценз – от изборните книжа нека отпаднат хора без легални доходи и укривателите на данъци, защото те нямат гражданско виждане за ролята си като градивни субекти в обществото. Когато гласуват образовани хора с гражданско самосъзнание, картината ще бъде друга.

Ниският праг за представителност в Парламента и поддържаната от изкусни внушения ниска избирателна активност водят до това, че численостите на парламентарните групи не отразяват реалните пропорции в политическите нагласи и предпочитания на народа.

Нямаме двукамерен парламент с долна камара. Поради това проблемите и интересите на местните общности и съсловните гилдии са неизразени, незащитени и неглижирани.

Механизмът за провеждане на националните и местни референдуми е опасно уязвим на подвеждащи и облъчващи послания. Чрез манипулирани референдуми интереси на една малка група хора могат да се прокарват с гласовете на заблудени тълпи наивници.

Големият за нашата държава брой депутати в Народното събрания се оправдава с това, че така партиите имали по-добри контакти с местните си структури и с избирателите си. Често виждаме парламентарни групи да гласуват анблок по поръчка на централите си. По този повод е уместна шегата, че ще е по-просто, бързо и евтино, вместо преди всяко гласуване да се брои колцина измежду 240-те депутати са в залата и има ли кворум, да гласуват само говорителите на парламентарни групи, които са толкова на брой колкото са групите, и с тегла на гласовете на говорителите колкото са численостите на групите.

Партийни функционери и партийни централи лесно биват водени на каишка, защото у нас нещата са объркани съвсем наопаки и политиката, не че тя не се прави от богатите и в полза на богатите, но за немалко партийци тя е по-скоро пистата към забогатяване.

Ако депутатите гласуват по поръчка на партийните централи, ето и въпрос кой поръчва какво да се поръча. Поръчките не идат от избирателите, а от добре маскирани кръгове, които инвестират в едни или други партии, за да си провеждат политики, да прокарват закони и да назначават във властта удобни хора, всичкото това в полза на тези кръгове. Същите тези кръгове се изкушават да прибягват до инструменти на охлокрацията (власт на тълпата), стремейки се към партокрация (доминираща власт на само една партия), като лозунгът тук е, че силна власт е тази, зад която стои народ, който иска силна власт. Да, в моменти на големи кризи може и да възникнат нужди от централизирана власт и вертикализирана субординация на решенията и действията, но ако такава власт дълго се задържи, народът привиква към нея и всякакви демократични рефлекси закърняват. Не сме трети свят, нито източен емират и такава формула би нагнетила народен отпор. Но и не правим разлика между силна власт и здрава ръка, а това ни обърква понятията.

Българите нямат гражданската култура, политическия поглед и демократичната нагласа да признават и пазят авторитета на една истински парламентарно устроена република. Инсинуацията, че не сме парламентарна република, цели да подготви общественото съзнание, че ни е нужно държавно устройство с по-засилена централизация на властта.

По Конституция сме парламентарна република и реално тя ще е такава, ако се отърве партийно доминираният модел на властта от вредящите за парламентаризма вируси.

Обобщение за 12-те инсинуации

Чрез посланията на всичките тези 12 инсинуации систематично и най-целенасочено бива донамачквано и без друго смачканото национално самочувствие на българина. Чрез същите тези 12 инсинуации вниманието на хората нарочно бива отклонявано от истинските проблеми на обществото, от реалните възможности за тяхното решаване и от способността ни сами да се запретнем и да сложим ред в нашата национална къща. А народ със смачкано национално самочувствие и със слаба вяра в собствените си сили и възможности е лесно податлив на манипулациите, че нищо и никак не зависи от него. По тези начини се парализира обществената енергия за просперитет и доброденствие. Кого точно обслужват тези 12 инсинуации. За да разберем кого обслужват, трябва да ги видим и като са част от внушението, че демокрацията до нищо добро не ни е докарала.

За автора

Доц. Анастас Кехайов има над 50 годишен опит в обучението и подпомагането на топ мениджмънта на повече от 800 български и международни фирми.

Инженер по Автоматика и телемеханика. Има дългосрочни специализации и стажове по Макропрогнозиране и програмно целево планиране в IIAP Париж и Информатизация на административни системи в CEPIA Роканкур.

Докторат по Теория на запасите и доцентура по Стратегическо управление.