Какво разбрахме от думите на Радев

Думите на Радев

България е такава и заради Симеон Сакскобургготски

След като съдът му отне "Врана", бившият цар публикува емоционално изявление, в което дава доста неласкава оценка за състоянието на дне...

Прочети повече

Всички тези събития и тяхната наситеност донякъде разбираемо засенчиха изявата на една друга политическа фигура - президента Румен Радев, който часове преди началото на новия политически сезон и в разгара на всички скандали направи обръщение към нацията.

В тази ситуация на разклатена управленска коалиция анонсът за изказването му породи очаквания, че държавният глава ще използва най-силния си инструмент - възможността да говори и най-вече възможността да бъде чут.

В своето триминутно слово президентът спомена добре известни истини: България е корумпирана държава, а населението ѝ е пасивно към безобразията, които се случват; страната се управлява повече през телевизиите, отколкото през институциите; скалъпени интриги подменят реалните проблеми, а оставките, на когото и да било, отдавна не са кой знае колко значими. Баналността на тези встъпителни думи лесно можеше да бъде простена. Но не - след увертюрата си държавният глава заключи, че “нов изборен цикъл в бъдеще няма да отвори нови перспективи”. Затова управляващата коалиция трябвало да се фокусира върху най-острите проблеми на обществото.

Рамо за управляващите

Така избраният като алтернатива на статуквото Радев, който стана президент именно защото изглеждаше чужд на добре смазаната политическа машина, показа по особено красноречив начин, че е намерил удобно място в същата тази система. Място, от което може да “даде рамо” на управляващите. Или място, от което може да ги легитимира в замяна на влизане в безкрайната игра на приятелства. Игра, която може да изгори или реабилитира президента през случка като катастрофата на баща му в Харманли...

Не мърша, а народ

"Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставиме на страна и да пожертваме пред олтара на Отечеството си!"     &nbs...

Прочети повече

С този свой ход президентът де факто даде поредното доказателство, че системата в България не търпи външни елементи. Напротив - прави ги удобни, натъкмява ги към своите си мерки.

Не на последно място с иначе семплото си слово Румен Радев заяви и политически амбиции: намекна индиректно, че алтернатива на Борисов и компания няма да има дотогава, докато на терена на реалната игра не се появят Радев и компания. Ако държавният глава действително си прави подобни сметки, трябва да знае, че те имат огромна логическа празнина, която се появи именно след речта му тези дни.

Реална политическа алтернатива ще се появи едва тогава, когато в овластените институции влезе фигура, която наистина работи за осветяване на зависимостите. С думите си, че едни нови избори не биха произвели алтернатива, Радев се превърна в поредния български политик, влязъл в системата с идеята да я разобличава, но превърнал се в неин продукт.

Политическо самоубийство

Така първата заявка на Радев за дейно участие в реалната политика на практика се оказа политическо самоубийство. Че ще се стигне дотук, стана ясно още когато президентът поде уж безстрашна инициатива срещу връзките между премиера Борисов и скандалния депутат Делян Пеевски. Но тази “атака” срещу статуквото остана на ниво половинчати въпроси, а призивите на Радев за повече светлина окончателно угаснаха в момента, когато се разбра, че катастрофата, в която участие е имал баща му, е била потулена за известно време.

Пумпалът се върти все около празните приказки

Новият политически сезон започва с усещането, че никога не е приключвал. Заради толкова много включително трагични обстоятелства, летни...

Прочети повече

Дали този (или друг случай) вписа Радев в познатия сценарий на празнословни противопоставяния без никакви реални действия - на този етап това няма да се изясни. Кристално ясно обаче стана друго - държавният глава, избран като контрапункт на политическата класа в България, бързо се превърна в неин изявен представител, който само с няколко думи успя да компрометира и себе си, и авторитета на институцията, която представлява.

Автор: Полина Паунова за "Дойче веле"