"Представители на Република Северна Македония лобират агресивно и дълбоко сред останалите страни-членки на ЕС. България трябва да има собствени политици и дипломати, които да се занимават с това нещо и да разказват и утвърждават българската позиция".
Това каза пред Novini.bg българският евродепутат Ивайло Вълчев от ИТН след окончателното одобрение на резолюцията за доклада за напредъка на Северна Македония по пътя към европейска интеграция. Припомняме, че в последния текст трите най-големи партии в ЕП - Европейската народна партия (ЕНП), Прогресивен алианс на социалистите и демократите и "Обнови Европа" постигнаха споразумение за отпадането на всички референции към “македонска идентичност” и “македонски език” в проектодоклада за напредъка на Северна Македония по пътя към еврочленство, които предизвикаха напрежение с България.
"Провокация бе търсена със сигурност, но не от наша страна. Те с поведението си по време на целия доклад, с намесата си в работата на докладчиците. Създадоха и успяха да поддържат и затвърдят мнението у всички, че те сякаш май не искат да бъдат част от Европейския съюз. Иначе, днешният доклад направи най-логичното - възстанови здравия разум", допълни Вълчев.
Още: Без "македонски език" в доклада на ЕП: Външният ни министър с първа реакция
Евродепутатът от ЕНП Радан Кънев сподели в профила си в социалните мрежи, че "българските членове на ЕП с огромни усилия поправиха недопустими пропуски на изпълнителната власт":
"През годините докладът за Република Северна Македония е натоварван с излишни отговорности. Той не е доклад, който трябва да реши македонския въпрос в неговата същина. Не е документ, който трябва да постави в центъра на своите очаквания - как да се реши един исторически спор. Той има конкретни ангажименти - как се развива икономиката на страната, върховенството на правото, човешките права, социалното положение и всички индикатори, които попадат в методологията на Европейската комисия", каза от своя страна евродепутатът Илхан Кючюк.
По думите му не можем да очакваме един доклад да реши всички въпроси, които не са решени през годините. "Вкарването на езика и идентичността беше грешка още от самото начало. Това не е смисъла на един политически документ. ЕП трябва да излезе с позиция как вижда развитието на страната", смята Кючюк.
Относно репресиите към хората с българско самосъзнание, Кючюк коментира: "Една страна, когато иска да върви към ЕС трябва да направи приоритет човешките права и свободи. Винаги съм смятал, че българската страна трябва да набляга на този фактор. Никога не сме успявали да обясняваме българска позиция, когато става въпрос за исторически въпрос. Нещото, което можем да обясним е смисълът на това ЕС да продължи да остава и да съществува като съюз на ценности, които гарантират човешките права и свободи и върховенството на правото".
Снимка: iStock
"Това гласуване показа един доста добър синхрон между нас, членовете на Европейския парламент, избрани от България. В последните месец-два положихме доста усилия да разговаряме и да убеждаваме своите колеги за необходими изменения в проектодоклада за напредъка на Северна Македония по пътя ѝ към Обединена Европа", каза още и евродепутатът от "Продължаваме промяната-Демократична България" Никола Минчев по темата.
Като цяло, докладът е добър за България, той повтаря доста от положенията, залегнали във френското предложение, в решението на Европейския съвет от юли 2022 г. Проблемът, който се появи в последните месец-два, дойде от това, че премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски изцяло измести фокуса върху едни текстове относно македонската идентичност и език. Той направи абсолютно некоректно тълкуване на тези текстове, твърдейки, че Европейският парламент признава многовековната идентичност и език, каквото и досега не присъстваше в проектодоклад, но той насочи обществения дебат изцяло натам, с което предизвика и реакция от наша страна, така че ние да убедим колегите си, че това не трябва да присъства, заяви Минчев.
