Сергей Билалов е на 51 години и днес живее пълноценно – работи, спортува, участва в маратони и насърчава донорството. А само преди две години животът му е бил на ръба. През ноември 2023 г. той претърпява чернодробна трансплантация във ВМА – момент, който сам нарича "втория ми живот".
"След трансплантацията започнах нов живот – по-хубав, по-смислен. Това е моят втори шанс", разказва Сергей.
Родом от сибирски град, той се установява в България през 2014 г. със съпругата си и дъщеря си. Днес цялото семейство живее и работи тук. "По професия се занимавам с монтаж на климатици, но в последните години съм отдаден и на каузата за популяризиране на донорството. Искам хората да разберат, че след трансплантация може да има пълноценен и активен живот", споделя той.
ОЩЕ: "Нов човек": Как се чувства мъжът с трансплантиран свински бъбрек?
От диагноза до чудо
Пътят му обаче не е лесен. Един летен ден лекарите му съобщават, че има находка на черния дроб, която изисква консултация с хирург. "Прочетох в епикризата си нещо непознато и когато проверих в интернет, разбрах, че става дума за рак. Това беше ужасно – една седмица не можех да спя, а мислите бяха най-черните", спомня си Сергей.
Семейството му обаче не се предава. Благодарение на съпругата си той започва активно да търси решения и специалисти. Пътят го отвежда до ВМА и до екипа на доц. (днес проф.) Михайлов – хирургът, който по-късно извършва животоспасяващата трансплантация.
"Чаках около година, може би малко повече. Но истината е, че не чаках в буквалния смисъл – просто живеех ден за ден, без да знам дали ще дочакам своя шанс", разказва той.
ОЩЕ: Ключова промяна в закона за трансплантациите на органи
Денят, който променя всичко
Съдбовният момент настъпва, докато Сергей е на работа извън града. "Обади ми се д-р Конакчиева и каза, че има донорска ситуация. Първо дори не осъзнах какво се случва. После ми просветна – това е шансът ми. Обадих се на жена ми, а тя каза: "Казвай "да" и тръгвай!" След 40 минути вече бях във ВМА, а същата вечер ми направиха трансплантацията".
Днес той не спира да изразява благодарността си – към лекарите, медицинските сестри, екипа на ВМА, но и към близките на донора, които са дали шанс на живота.
ОЩЕ: Нов световен рекорд: Имплантираха изкуствено сърце на 5-годишно дете
От болничната стая до маратона
След възстановяването си Сергей решава да покаже, че трансплантираните хора могат да бъдат активни, здрави и вдъхновяващи. Започва да тича – първо няколко километра, после десетки.
"Жена ми ми показа група в Instagram, която организира бягания. Присъединих се и така започна всичко. Сега съм част от националния отбор за трансплантирани хора и участвам в световни и европейски игри", споделя той.
През тази година Сергей се завръща от Световните игри за трансплантирани в Дрезден, откъдето носи няколко медала. "За мен това беше като седмица на концерт на "Рамщайн" – огромно, вдъхновяващо събитие. Атмосферата беше невероятна".
Сред отличията му има медали от състезания във Варна, Царево и планинския ултрамаратон К3, където пробягва 23 километра.
ОЩЕ: С цироза и с карцином: Мъж получи шанс за живот след чернодробна трансплантация
Каузата: повече доверие и повече донори
Днес Сергей продължава да тича с тениска, на която пише: "Аз съм трансплантиран и спортувам". Той вярва, че личният пример е най-силното послание.
"Хората често не вярват на системата, но аз искам да им покажа, че донорството е нещо свято. Благодарение на едно семейство днес аз съм жив. Това не е кражба, това е даряване на живот", казва той.
Сергей Билалов вече планира участието си в следващите Европейски и Световни игри за трансплантирани през 2026 и 2027 г. – с една цел: да продължи да вдъхновява, да дава надежда и да тича за живота.
ОЩЕ: Успешна мисия: Военни превозиха болно дете със самолета "Спартан" (СНИМКИ)
