Най-сетне: България има силна опозиция

Спомнете си за ГЕРБ преди пет-шест години. Никаква опозиционна обсада. Абсолютно раздробено дясно пространство, все още в нокаут след разпада на Реформаторския блок и споровете между Да, България и Нова република. Синьото с безброй нюанси - тъмносиньо, светлосиньо, морскосиньо. Също: Слави Трифонов все още не е направил партията си, някъде в бъдещето се мержелее най-много едно злополучно интервю с Бойко Борисов. Фейсбук стената му няма никакво влияние, направена е твърде скоро. Радев още не се е появил на хоризонта, а Цецка Цачева е цанена за президент по документи и "Майка на нацията" по премиерска заръка и премиерска нелепост.

Най-важното обаче: БСП тогава бе много близо до дънното спускане на Орешарски и фамозния провал през 2013-та година. Едва ли някой тогава слагаше в сметките появяването на Нинова и рестарта, който тя направи. Но този рестарт е вече е факт: както по социологически проучвания, така и по политическо наблюдение. БСП успя да се раздели с много от завинаги заседналите фигури от миналото, а вътрешната опозиция в партията бе знак за оздравителни процеси. Освен това под лидерството на Нинова в парламента се появиха депутати с безспорни качества - проф. Георги Михайлов, Явор Божанков, Стоян Мирчев.

Сещате ли се как през половината от времето си на власт Борисов имаше вечно губещ съперник, победите над когото цитираше до умопобъркване - Станишев? За ГЕРБ бе изключително лесно да побеждава Станишев 11 избори подред, а после да заплашва, че ако не победи отново, ще се върне Станишев. Но това не само, че омръзна, а вече е отдавна в историята. Настоящето е друго: обръчът около Борисов се е затегнал от всички страни. А възстановяването на БСП не е свързано единствено с успешни опозиционни атаки, но и с управленски потенциал.

Независимо от това какво ще се случи на изборите, формирането на силна опозиция бе изключително необходимо. Понеже властта - която и да е, независимо дали е на Борисов или на някой друг, е една, когато е оставена сама на себе си, и друга, когато е под кръстосан огън. Да управляваш с трудности много често е синоним на това да управляваш добре; или поне не толкова мракобесно, колкото при многогодишен комфорт и статисти в опозиция. Коварството в българските избори е, че винаги се очаква месия, докато вторият и по-важен въпрос - кой контролира и наблюдава месията - остава обикновено назад. Но вече не е така. И по всички личи, че няма да бъде.

Автор: Георги Петров