20 май 2026
До
Нейно Превъзходителство
г-жа Наташа Пирц Мусар
Президент на Република Словения
Уважаема госпожо Президент,
С дълбоко безпокойство и разочарование се запознахме от медиите в Република Северна Македония с Вашето изявление, направено по време на срещата Ви с президента на Република Северна Македония на 18 май 2026 г., в което България бе представена като държава, "държаща Македония като заложник". Подобна квалификация, както и използването на неконституционното название "Македония" вместо официалното име "Република Северна Македония", са не само политически необосновани, но и представляват грубо изопачаване на действителната същност на проблемите, възпрепятстващи нейната европейска интеграция.
Това не е изолиран случай. През последните години именно словенски политически представители многократно демонстрират склонност да възприемат безкритично пропагандните тези на Скопие, като системно игнорират документално доказаните проблеми с човешките права, езика на омразата, историческите фалшификации и дискриминацията срещу гражданите с българско самосъзнание в Северна Македония. Това поражда основателното впечатление, че именно Словения е сред държавите в Европейския съюз, най-силно повлияни от наследените югославски интерпретации на македонския въпрос.
Северна Македония настоява за незабавно започване на преговори за членство в Европейския съюз, без да е изпълнила поетите ангажименти и без да е извършила необходимите демократични реформи. Това противоречи на самите принципи на европейското разширяване. Европейският съюз не е геополитически клуб, в който членството се получава чрез политически натиск, а съюз на държави, основан на върховенството на закона, зачитането на човешките права, недискриминацията и демократичните стандарти.
Още: Парадоксът "Мицкоски": Цялото му правителство е с българи, но отказва да ги впише в конституцията
Става въпрос не за "двустранен спор" между София и Скопие, а за дълбок вътрешен проблем на самата Северна Македония, възникнал след 1944 г. с насилствената денационализация на местното българско население в рамките на югославския комунистически проект. Репресиите срещу българската идентичност, подмяната на историческата памет и преследването на хората с българско самосъзнание не са исторически митове, а документирана реалност, продължаваща и днес. Ние не оспорваме наличието на съвременна македонска идентичност, а подкрепяме правото на онези граждани, които продължават да съхраняват българската си идентичност, свободно да я изразяват и защитават. Жертвите на тази политика не са абстрактни исторически категории, а реални европейски граждани, подложени на натиск и дискриминация и в наши дни. Именно поради това европейската позиция поставя акцент върху демократизацията на Северна Македония и гарантирането на правата на българската общност преди реалното начало на преговорите.
Особено тревожно е, че определени европейски политически среди се опитват да представят изпълнението на вече приети европейски условия като едностранен български натиск. Конституционното вписване на българите в Република Северна Македония не е искане на държавата България, а произтича от необходимостта за гарантиране на правата на българската общност в страната, която десетилетия наред е обект на дискриминация, денационализация и асимилационен натиск. Това условие официално бе прието както от Европейския съюз, така и от властите в Скопие. Нежеланието то да бъде изпълнено представлява не само отказ от спазване на европейските договорености, но и отказ от реална демократизация на страната.
Подобна политика на снизходителност към системните нарушения в Северна Македония крие сериозни рискове за самия Европейски съюз. ЕС не може да си позволи интеграцията на държава, в която продължават практики на институционален натиск срещу определена етнокултурна група, системно се използва език на омразата към съседна държава-членка и се насърчава историческа нетърпимост. Толерирането на подобен модел би означавало внасяне на нестабилност, нерешени идентичностни конфликти и антидемократични практики в самия Европейски съюз.
Особено болезнено за българското общество е, че именно Словения – държава, чиито представители в миналото често са проявявали разбиране към трагедията на македонските българи – днес застава на позиции, които на практика легитимират политиката на тяхната денационализация.
Още: Силяновска със словесни атаки срещу България от Словения
Историческите факти показват друго. След Втората световна война представители на словенски и други централноевропейски среди нееднократно са подкрепяли борбата на македонските българи срещу югославската комунистическа политика на насилствено обезбългаряване. В редица публикации, меморандуми и международни инициативи от периода след 1950 г. словенски интелектуалци и общественици ясно са разглеждали българите в Македония като жертва на денационализация и репресии в комунистическа Югославия. Тук особено се откроява името на словенския публицист Мирко Геретич, редактор на емигрантския вестник "Словенска държава", който заедно с македонските българи е водил последователна борба срещу югославския комунистически централизъм и за демократизирането на Югославия. Именно тези материали от словенски среди представляват важна част от международната подкрепа за каузата за защита на правата на българите в Македония и свидетелстват за разбирането на проблема като въпрос на човешки права, а не като „спор за история“. Тази традиция на словенска чувствителност към проблемите на македонските българи днес изглежда изоставена.
Днес, за съжаление, наблюдаваме рязък контраст между тази историческа традиция и сегашната позиция на словенските държавни представители.
Подобни изказвания не само обиждат българската държава, но и дълбоко накърняват достойнството на българския народ, който е дал своя принос за стабилността и европейското развитие на Балканите. Те са особено болезнени за хилядите потомци на репресирани македонски българи, чиито човешки права десетилетия наред са били потъпквани.
Призоваваме Република Словения да се придържа към принципите, върху които е изграден Европейският съюз – върховенство на закона, защита на човешките права, недискриминация и уважение към историческата истина. Очакваме словенските институции да не подкрепят политики на денационализация и омраза, а на двустранно и европейско ниво да насърчават демократизацията и помирението в Северна Македония.
Настоящото писмо не е израз на недоверие към словенския народ или към Република Словения като европейски партньор, а призив за по-задълбочен, балансиран и основан на факти подход към въпрос, засягащ човешките права, историческата памет и достойнството на хиляди семейства. Очакваме словенските институции да подкрепят не заобикалянето, а изпълнението на вече приетите европейски условия, защото само така европейската перспектива на Северна Македония може да бъде реална, устойчива и основана на ценностите, върху които е изграден Европейският съюз.
Истинската европейска солидарност не означава безкритична подкрепа за всяко правителство на Балканите. Тя означава защита на европейските ценности, дори когато това е неудобно политически.
Бъдещето на Северна Македония е в Европейския съюз. Но този път минава през реални реформи, защита на човешките права, преодоляване на езика на омразата и признаване на историческата и обществената реалност в самата Северна Македония, а не през натиск върху държавите членки на ЕС да се отказват от основните европейски принципи.
С уважение,
Съпредседатели: проф. д.н. Спас Ташев, проф. д.н. Трендафил Митев, Илия Стояновски
Секретар: Димитър М. Димитров
* Заглавието е на редакцията
Приложения
Приложение 1. Историческа резолюция на Македонските патриотични организации (1951 г.)
Приложено е факсимилно копие на резолюция, приета единодушно на 30-ия конгрес на Македонските патриотични организации, проведен в Колумбъс, Охайо, през септември 1951 г., озаглавена "Поздрави до хървати и словенци".
Документът има особено важно историческо значение, тъй като отразява политическото сътрудничество и солидарността между македонските българи и словенските и хърватските антикомунистически демократични среди през следвоенния югославски период. Той показва, че представители на словенските обществени и емигрантски среди открито са признавали съществуването на македонските българи като жертви на денационализация и са подкрепяли тяхната борба срещу югославската комунистическа политика на насилствена асимилация.
Резолюцията представя македонския въпрос не като спор за история или идентичност, а като въпрос на свобода, демокрация и човешки права в рамките на комунистическа Югославия. Тя също така илюстрира историческата традиция на сътрудничество между организациите на македонските българи и словенските демократични среди в подкрепа на политическия плурализъм, националните свободи и демократизацията на Балканите.
Приложеното факсимиле се публикува като исторически архивен документ и следва да бъде разглеждано в политическия и историческия контекст на своето време.
Приложение 2. Статия от словенския емигрантски вестник "Словенска държава" (1965 г.)
Приложено е факсимилно копие на статия от 1965 г., публикувана в словенския емигрантски вестник "Словенска държава", посветена на резолюция на Македонските патриотични организации и бъдещето на една демократична и независима Македония.
Документът има особено важно историческо значение, тъй като показва, че част от словенската демократична емиграция по време на комунистическия период открито е признавала съществуването на македонските българи и е разглеждала тяхната кауза в рамките на антитоталитарната съпротива, защитата на човешките права и противопоставянето на политиките на насилствена денационализация в комунистическа Югославия.
Особено показателен е фактът, че в статията изрично се посочва, че в една бъдеща свободна и независима Македония всички национални общности – включително българи, арумъни (власи), гърци, албанци, евреи, турци и други – трябва да се ползват с абсолютно равни права. Тази историческа позиция, изразена в словенските емигрантски среди още през 1965 г., е в пълно съответствие със съвременните европейски принципи за равноправие, недискриминация и защита на общностните права.
Поради тази причина документът има пряко отношение и към днешния европейски дебат относно конституционното признаване и равноправното третиране на българската общност в Република Северна Македония. Той показва, че искането за равни права за българите в Македония не е нито ново, нито изкуствено, а част от дългогодишна демократична и правозащитна традиция, исторически призната дори в словенските обществени и емигрантски среди.
Приложеното факсимиле се публикува единствено като исторически архивен документ и следва да бъде тълкувано в политическия и историческия контекст на периода, в който е публикувано.
