От няколко различни източника в Северна Македония става ясно, че наскоро се е провела сръбско-македонска политическа среща, за която практически липсва информация в медиите. Подобно мълчание само засилва впечатлението за полузатворения и "конспиративен" характер на водените разговори.
От сръбска страна в срещата са участвали Милош Вучевич – председател на Сръбската прогресивна партия (СНС) и бивш министър-председател на Сърбия, както и Душан Адамович – почетен консул на Северна Македония в Сърбия и бизнесмен, свързван със среди около ВМРО-ДПМНЕ.
В северномакедонското публично пространство периодично се отправят обвинения срещу Душан Адамович, че поддържа тесни връзки със среди, близки до сръбския национализъм и управляващата Сръбска прогресивна партия. Според представители на опозицията той е присъствал на прояви и форуми в Сърбия, на които са правени изказвания, оспорващи наличието на отделна македонска идентичност или представящи Северна Македония като "Южна Сърбия". Срещу него се отправят и обвинения, че играе ролята на политически и бизнес посредник между среди около ВМРО-ДПМНЕ и властта в Белград, както и че чрез него се реализира сръбско политическо и медийно влияние в Скопие. Показателно е, че срещу подобни обвинения властта в Северна Македония досега не е реагирала публично.
Още: Грях е да си добронамерен към България: Партията на Мицкоски е свикнала с езика на омразата
От северномакедонска страна в срещата са участвали Християн Мицкоски – министър-председател на Северна Македония и лидер на ВМРО-ДПМНЕ, както и Иван Стоилкович – вицепремиер, лидер на Демократическата партия на сърбите в Македония и отговорник за отношенията между общностите, включително и към представителите на непризнаваната българска общност.
Напълно логично е, че срещу подобни процеси опозиционният Социалдемократически съюз на Македония реагира с остра и емоционална реторика. Зад тази реакция обаче прозира нещо много по-дълбоко – усещането за загуба на геополитически, медиен и идеологически контрол върху държавата. Именно това затвърждава впечатлението за липса на реална политическа алтернатива и за постепенно изпадане на Северна Македония в състояние на медиен и политически монопол, опасно близък до моделите на информационен тоталитаризъм.
Случващото се днес не е просто пореден междупартиен сблъсък, а отражение на дълбоки процеси на пренареждане на политическото, медийното и геополитическото влияние в постюгославското пространство. Сегашната нервност на СДСМ не може да бъде разбрана, ако не се отчете историческият факт, че именно тази партия дълго време беше основният политически наследник и гарант на постюгославския модел в Македония.
В продължение на десетилетия наследниците на югославската комунистическа система в днешна Северна Македония разполагаха с естествено институционално и медийно предимство. Те наследиха държавния апарат, значителна част от интелектуалния елит, културната инфраструктура и медийните механизми, изграждани още в периода на Титова Югославия. Именно поради това СДСМ дълго време беше възприемана като по-предвидим и удобен партньор както за международните фактори, така и за различните постюгославски мрежи на влияние.
Ситуацията вече е различна
След войната в Украйна в Европа допълнително се задълбочи разделението между два големи политически лагера. От едната страна стои либералният евроатлантически модел, а от другата – консервативно-суверенисткият блок, символично свързван доскоро с Виктор Орбан, с управлението в Сърбия и с редица национално-консервативни движения в Централна и Югоизточна Европа. Именно в този нов геополитически контекст трябва да се разглеждат и процесите в Северна Македония.
ВМРО-ДПМНЕ все по-ясно се вписва в консервативния политически спектър на региона. Партията отказва да извърши конституционните промени чрез вписването на българската общност, необходими за реалния старт на преговорите с Европейския съюз. Това означава, че европейската интеграция на страната остава съзнателно самоблокирана, а Северна Македония продължава да се намира в своеобразна сива геополитическа зона – формално член на НАТО, но при наличие на публично огласявани случаи на отказ за достъп до класифицирана натовска информация поради разкрития за връзки със сръбски структури, и без реална перспектива за скорошно членство в ЕС. Подобна ситуация устройва редица външни фактори.
Още: Иска да го арестува, но няма желание: Македонската опозиция обвини Мицкоски, че пази Груевски
За сегашното ръководство на Сърбия реалната перспектива за членство в Европейския съюз също изглежда все по-отдалечена. Белград постепенно преминава от стратегия на интеграция към стратегия на регионално влияние. А Северна Македония представлява естествено пространство за подобно влияние – исторически, културно, езиково, медийно и идеологическо – включително и чрез концепцията за т.нар. „Сръбски свят“.
Тук се намира и същността на днешния конфликт.
В Северна Македония от години съществува широко разпространено убеждение, че значителна част от местните влиятелни медии са разделени между два основни кръга – такива, близки до сръбски политико-икономически интереси, и такива, свързвани с унгарски капитал и с мрежите около Виктор Орбан. Неслучайно в северномакедонския политически речник отдавна присъства понятието "унгарски медии". Подобно разделение вероятно е резултат от стремеж сръбското влияние в страната да бъде частично замаскирано чрез политическите и медийните мрежи около Орбан, които поддържат близки отношения както с Белград, така и с Москва.
Ако действително част от тази медийна инфраструктура е била финансирана чрез унгарски политико-икономически канали, напълно логично е днес да възниква въпросът кой ще поддържа тази система занапред. Именно тук се крие и истинският смисъл на нарастващата тревога и паника в средите на СДСМ.
Показателно е, че основната реакция не е насочена към класическите партийни спорове, а към медиите, редакторите, информационните мрежи и международните медийни брандове като Евронюз. В случая не става дума просто за местна телевизия, а за евентуално изграждане на локална медийна структура под международно разпознаваема европейска марка, което би придало значително по-голяма легитимност и обществено влияние на съответната политическа и медийна среда.
Това подсказва, че СДСМ постепенно губи инициативата и вече възприема информационното пространство като почти загубено. Особено като се има предвид, че като водещи фигури в бъдещата медийна структура се спрягат Ивона Талевска – разглеждана в сръбско-македонските разговори като бъдещ редактор или отговорник за Северна Македония, и Драган Павлович Латас – описван като неин дългогодишен партньор, който щял да действа "в сянка". И двете фигури са добре познати в медийното пространство в Скопие и традиционно се свързват със среди, близки до ВМРО-ДПМНЕ, а Латас е известен и със своите последователни антибългарски позиции.
Още: Македонският президент призна, че има сърдечни отношения с Радев, но не се надява на ползи
Промяната на политическите роли
Исторически СДСМ е пряк наследник на югославската система и десетилетия наред функционираше в среда на силно сръбско културно и политическо влияние. Днес обаче именно тя се опитва да се позиционира като основен носител на антисръбската и проевропейската линия в Северна Македония.
От своя страна ВМРО-ДПМНЕ бе създадена в периода на първоначалното разпадане на Югославия при наличие на сериозни съмнения и множество свидетелства за влияние на югославските тайни служби – УДБА. В продължение на години партията изграждаше публичната си идентичност чрез формално дистанциране от югославското наследство. Именно това "легендиране" днес позволява на ДПМНЕ постепенно да се вписва все по-успешно в сръбско-унгарския консервативен политически блок и да бъде възприемана като част от по-широката мрежа на централноевропейския консерватизъм. Това е голямото пренареждане на постюгославското пространство.
Къде са ЕС и България?
Старата ос "комунисти срещу националисти" постепенно се заменя от ново разделение: "либерално-проевропейски срещу консервативно-суверенистки". Именно в рамките на този нов конфликт се води и битката за Северна Македония.
В този сблъсък, който далеч надхвърля вътрешнополитическите измерения, Европейският съюз и България изглеждат по-скоро пасивни наблюдатели. По разбираеми причини брюкселската бюрокрация продължава да поддържа работни отношения с управляващите среди около ВМРО-ДПМНЕ, но същевременно сякаш подценява степента на политическа, медийна и геополитическа концентрация, която постепенно се формира в Скопие.
България също продължава да реагира предимно ситуативно, вместо да осъзнае, че процесите в Северна Македония имат пряко отношение към българската национална сигурност, към правата на българската общност и към бъдещия баланс на влияние на Балканите. Държава, в която живеят над 1,3 млн. български граждани с произход от географската област Македония, не може да си позволи стратегическо безразличие към случващото се в Скопие.
Затова днешните спорове около "руски мрежи", "сръбски служби" и "орбанови медии" не бива да се разглеждат единствено като част от обичайната предизборна реторика. Те са симптом за усещането, че една политическа епоха в Северна Македония постепенно приключва, а на нейно място се оформя нов регионален баланс – с други центрове на влияние, нови медийни механизми и различна геополитическа логика.
Именно в този процес Северна Македония все повече рискува да се превърне не в интегрирана европейска държава, а в периферна буферна зона между конкуриращи се политически, идеологически и геополитически проекти.
Още: България и Македония: Човешките съдби са по-силни от историята и проблемите
Автор: проф. Спас Ташев
