Помощта за бежанци не значи да няма помощ за деца и пенсионери*

По първата тема пусках по-скоро шеговити постове спрямо моите две срещи с болестта. По втората не мисля, че е уместно и аз да съм сред занимаващите общото внимание.

Затова отначало подчертавам дебело – това не е пост за войната в Украйна и не търся дискусия по темата. Това, което ми прави впечатление и искам да адресирам, е едно солидно раздухвано отношение към тези 40 лева, отпускани на бежанци от Украйна и ядното захапване на тезата, че не е редно да се дават тези 40 лева на хора, бягащи от война, докато в България пенсионерите се оправят с никакви пари, а детските надбавки са обидно малко. Повтарям, че захващам само тази тема – с финансовите помощи за бежанци, отпускани от правителството. Защото хората, които разпалено вадят контрааргументите с възрастните и децата е редно да знаят нещо, което вероятно пропускат или е било пропуснато от зловредните подстрекатели, спуснали очевидната провокация (твърде масово идентична е, за да не идва от едно русло източници).

Първо и най-важно, което е важно да се знае – въпросните 40 лева не идват от бюджета за пенсии. Нито от социалните помощи за деца у нас. Никой не взима 40 лева на човек от средствата, предвидени за пенсионерите или непълнолетните.

България, както и всяка държава има бюджети, които парламентът гласува в края на годината/началото на следващата, за да разпределя според преценените нужди в предстоящата година. Бюджетът на страната не е една торба, от която по различни приумици или нужди се бърка и се вади някаква сума, като по този начин във въпросната торба остават по-малко пари за други приумици или нужди.

Министерство на финансите гласува бюджети по различни направления. И тези бюджети са независими едни от други. И има бюджет за кризисни и извънредни ситуации, който не е обвързан с нито един от другите бюджети на държавата. Това означава, че когато има нужда от финансиране на различни нужди в здравеопазването, например, не се пипат за тези нужди парите, предвидени за инфраструктурно развитие. Или, казано с директни примери – ако се налага подмяната на мебели в държавна болница, това не означава, че някой междуградски път ще остане без табели или мантинели, предвидени в техните бюджети.

Тоест, когато от парите, гласувани в бюджета за извънредни ситуации отиват към конкретни такива ситуации, останалите бюджетни програми не се влияят от това.

С примери:

1. Когато голямото земетресение преди 10 години повреди немалко домове в Перник и околностите, сумите, които държавата отпусна за тези жилища, по никакъв начин не засегнаха други бюджетни пера. Ако за ремонт на пропаднал покрив са били отпуснати (образно) 1200 лева, това не значеше, че 30 възрастни хора са получили с 40 лева по-малко пенсии, нито че ако е имало предвидени бюджетни увеличения на пенсии или детски надбавки, те са намалели заради помощите, отпускани за пострадалите от земетресението.

2. Когато миналата година Костинброд, Лъки и Гоце Делчев пострадаха от наводнения, Комисията за възстановяване и подпомагане отпусна за възстановяване към 3,5 милиона лева. Те не са взети от парите за ремонт на магистрали, нито от парите за образование.

Иначе казано, ако държавата не подпомага бежанците у нас с тези пари, това не означава, че те ще се разпределят за нуждите на социално слабите. Те са буфер, с който ще се работи при възникнали извънредни ситуации. Така че, не, тези 40 лева, отпускани за нуждите на бежанците в България, по никакъв начин нито ощетяват, нито биха се пренасочили за децата или старците на България. Това са отделни, независими бюджети.

Второ – парите не се дават на ръка на бежанците. С тях се подпомагат хотелите или домовете за настаняване, които изрично ги поискат. С тях се осигуряват базови необходимости като настаняване, храна, лекарства, дрехи. Не се дава кеш на бежанци. И това е в рамките на няколко седмици, в които те следва да успеят да намерят собствени начини за препитание. Пак казвам – няма случай, в който 40 лева от баба Донка от село Алино, отиват в Ксения от Украйна, за да купи памперси на бебето си.

Трето, и това е критика към хората, които скочиха в атакуваща защита на държавната политика за помощта към бежанците и нападнаха хората, които стъпват на подвеждащите контрааргументи със старците и децата. Когато наричате бездушни или глупаци тези хора, до които информацията за бюджетирането (често умишлено) не е стигнала, по никакъв начин не променяте гледната им точка, нито ги правите съпричастни към трудностите, пред които са изправени хората, търсещи подслон тук. Още по-малко вдигате толерантността им към държавните политики. С лаене срещу неинформираност не повишавате такава, не променяте възгледи и не помагате на бежанците. В огромната си част, тези хора са жертва на целенасочена пропаганда, която играе с най-елементарните инструменти, като представя бежанците като циреи и навлеци, държавата като подлизурко, който помага на тях, а не на своите бедни, и посочва нуждаещите се социални групи у нас като жертва.

Имайте предвид, че в голяма част от случаите на хора, които разпалено се противопоставят на отпусканата помощ за бежанци, не са хора с висок стандарт, нито със среден до висок доход. За тях, от тяхната гледна точка, това са пари, които нито идват при тях, а те имат нужда, но парите все не стигат, нито отиват при техни, още по-нуждаещи се близки и познати. Това не са хора, лишени от емпатия, даже напротив. Те биха искали да видят близките си замогнати, с прилични доходи, водещи достойно съществуване и понеже те самите не могат да им го осигурят, се дразнят, когато безлична институция помага на хора, които за тях са без лице, без образ, а имат безформеният образ на "някакви там". Напълно съм убеден, че ако пред дома на повечето от тези, които роптаят срещу държавната помощ за бежанци, застане изстрадало семейство от Украйна и помоли за вода или стари дрехи, няма и да се замислят преди да помогнат. Това, което им пречи, е липсата на информация, за което донякъде и правителството трябва да помогне – информационна кампания за бежанската програма трябва да бъде достъпна и разпространена така, че да се заглушат умишлените дезинформационни програми.

Бих искал да изтъкна и друго – както при бедствията, за които говорих по-горе – наводнения, земетресение, имаше хора, които помагаха с материални средства, личен труд и време, независимо от държавните помощи, така и при ситуацията с бежанците от Украйна има много хора, които предлагат помощ, подслон, транспорт, дрехи, храна, отново независимо от помощите от държавата.

Автор: Ивайло Александров

* Заглавието е на редакцията