Три въпроса, на които Кирил Петков даде странни отговори

1. "ГЕРБ може, но без Борисов"

Имаше моменти, в които подобна позиция се чуваше от "Демократична България"; позиция, която е толкова безсмислена, че заслужава да й се обърне специално внимание. Петков заяви пред Ризова следното: "Не можем да работим с ГЕРБ, когато отзад стои Бойко Борисов и пуши пура. И не можем да работим с ДПС, когато г-н Пеевски стои на предна линия". Тази позиция внушава някакво много странна идея - че, представете си, Борисов фасадно се оттегля от ГЕРБ, започваме да го наричаме така, както го наричахме навремето - "неформалния лидер на ГЕРБ", появите му по пресконференции намаляват чувствително и в един момент изчезва от прожекторите по същия по начин, по който отдавна привидно изчезна Доган. Един път в годината Борисов се появява някъде и също като Доган, пише нещо - есе, книга, мемоари, проникновени работи (вероятно ги пише Дилов, той ги умее тия работи). Тогава "Продължаваме промяната" с облекчена въздишка, че Борисов вече го няма, приема ГЕРБ във властта, разчитайки на някаква фундаментална наивност, която ни кара да вярваме, че щом Борисов е в сянка, ГЕРБ вече е на други хора - нови, морални, свеж, обновителен рестарт. Същото личи в примера на Петков за Пеевски. Налага се да си представим, че Пеевски се оттегля от, както се казва "голямата политика", и... ние започваме работа с ДПС? 

2. "Слави играе националистическата карта"

Въпреки, че в тестето по популизъм тази карта винаги е била най-силната; а умели и неумели покер играчи я използват редовно, в случая със Северна Македония все пак има и нещо много очевидно - това е националистическа карта, която обаче е фактологичната карта. Петков с гордост заяви, че има напредък и първата междуправителствена конференция ще започне едва след като в РСМ променят конституцията и българите бъдат вписани като малцинство. Само че това винаги е било най-лесното и изпълнимо условие от ветото; Ризова му намекна, че основният проблем остават учебниците по история, представянето на българите като "татаро-фашистки окупатори" и многобройните присвоявания на исторически личности и събития. Отново да подчертая: това е фактологичен проблем. В продължение на повече от две години ние непрекъснато говорим за важността за фактите, силата на фактите, за това, че към фактите няма различни "гледни точки" и въобще какъвто и политически наратив да развиваш, бъди свръхвнимателен към това той да стои върху здрава основа, върху факти. Каква "националистическа карта" тогава? 

3. За нас има червена линия - "нулевата корупция"

Петков изглежда сравнително убедителен по отношение на конфликта с Караджов за разплащания със строителни фирми, към които той самия има резерви и съмнения; тепърва ще става ясно. Но да оставим това настрана; премиерът каза нещо твърде комично: че това нямало как да се случи, понеже в "Продължаваме промяната" се изповядва идеята за "нулева корупция" и тя е червената линия, която никой не трябва да престъпва. Смешното в тази позиция е, че тя ни внушава как корупцията вече е нулева, стои хубаво занулена за шестте месеца власт, и оттук насетне всички усилия ще са насочени към това да я задържим да не се вдига над нулата. Разбира се, няма нищо такова - корупцията би могла да е нулева само при демонтирането на корупцията, създадена от ГЕРБ; демонтиране, по отношение на което, както вече писахме, нищо особено не се случи.

Но може би ще е достатъчно Борисов просто да спре да "пуши пура" и вече да не стои зад партията? Да, ще е достатъчно. След онзи великолепен арест с тежки последствия и могъщо стоварена справедливост, всичко, изглежда, е наред. 

Автор: Райко Байчев