С всичката информация, идваща от Украйна, Русия, САЩ и различните европейски държави, с взаимните обвинения, със спекулациите и с истеричния език на някои анализатори е доста трудно да се видят дългосрочните тенденции на това какво всъщност става в Украйна. Но лично аз вярвам, че няма начин да се предвидят възможните изходи от цялата ситуация там, освен ако не се вземат под внимание историческите, географските, политическите и психологическите фактори, които играят главна роля във всички събития в региона.
Гледната точка, защитавана от повечето медии, независимо дали са руски, украински или западни, е в посока кой ще „спечели или загуби Украйна”. По мое мнение това е фундаментално грешна постановка. Тук не мога да не припомня безсмъртната реплика на опосума Пого, мъдрият герой на великия Уолт Кели: „Срещнахме врага и това сме ние”. Истината е, че Украйна е държава, но не е нация – все още не. В 22-годишната си история на независимост Украйна все още не е намерила един лидер, който да обедини всички граждани в държавата и да им покаже пътя към „украинското самосъзнание”. Да, Русия се намесва, но не руската намеса създаде разделението в украинското общество, а начинът, по който е създадена самата Украйна – със закърпване на различни земи и общества, които невинаги са били съвместими. И за капак тук се намесва постсъветското наследство.
Втората грешка, която хората масово правят при конфликти като този в Украйна, е, че дадено правителство възприема и прилага определена политика, защото тя е в интерес на държавата. Истината е, че често политиките се правят от емоционални лидери, които се чувстват предизвикани от своите политически опоненти и съответно резултатът от дадена политика е по-вероятно да е непродуктивен и да е срещу реалния интерес на страната.
Факти:
1. Сегашната територия на Украйна е формирана не от украинците, а от външни фактори. Тя е факт след края на Втората световна война и да се мисли за нея като едно цяло е абсурд. В състава на Украйна влизат територии от Полша и Чехословакия, анексирани от Сталин, както и рускоговорящият Крим, който е бил даден на Украйна от Никита Хрушчов като опит за заздравяване на СССР. И е показателно, че Севастопол си остава на подчинението на Москва, а не на Киев и след разпадането на СССР. А Крим е считан за неразривна част от Руската империя още от XVIII-ти век, когато Екатерина Велика го завладява.
2. Смесването в едно на хора с различни езици и с доста различна историческа памет е предопределило сегашното разделение. А това разделение не е толкова ясно видимо, както да речем между Чехия и Словакия. Ако погледнем провинция Галиция, която обхваща Лвовска, Ивано-Франковска и Тернополска област в Украйна, както и Полша и я сравним с Донбас и Крим на юг и изток, ще видим различията, но те изпъкват постепенно, без рязка граница – и няма как да бъде взет молив и да бъде начертана такава по картата. И Галиция, и Донбас плюс Крим могат да претендират за Киев.
3. Заради своето географско разположение и своята история, както и заради икономическата си структура, няма начин Украйна да просперира и да стане истински обединена държава, освен ако не поддържа приятелски или най-малкото неутрални връзки с Русия.
4. Русия, както всяка друга държава и особено Велика сила, е крайно чувствителна спрямо военна активност на чужди сили покрай границите ѝ. Москва отдавна показа, че ще стори всичко по силите си, за да не допусне Украйна в НАТО. А всъщност повечето украинци не искат държавата им да влиза в Алианса. И въпреки това членството на Украйна в НАТО беше декларирано като цел от предишния американски президент – Джордж Буш-младши.
5. Русия може да е толерантна към по-тясна симбиоза Украйна – ЕС само докато налице са три условия – връзката между Киев и Брюксел не се гради на антируска основа; на рускоговорящите граждани на Украйна се гарантира социално, културно и лингвистично равенство с украинците; и постепенната икономическа интеграция на Украйна в ЕС не доведе до членство на Киев в НАТО
6. Досега украинските националисти от западната част на страната не желаят да се съобразят с нито едно от условията на Русия за европейско бъдеще на Украйна, а САЩ ги окуражават и дори по-лошо – провеждат такава политика спрямо тях, че Русия се дразни допълнително и Москва не приема по никакъв начин украинския национализъм.
Всичко това ни води до следните размисли:
1. Грешка е да се счита, че украинската криза е състезание по контрол над Украйна.
2. Предупрежденията на Обама към Путин са зле премерени. Предизвикателството на американския президент само принуждава Кремъл да се готви за военна интервенция в Украйна. А реакцията на Белия дом е не само грешка, но и политическо късогледство, освен ако Обама всъщност не иска да има руска военна интервенция в Украйна – малко ми е трудно да го повярвам.
3. Към момента не е много ясно какво е намерението на Русия спрямо Украйна. Не вярвам, че е в интерес на Москва да раздели Украйна, макар че Кремъл може и да иска да отдели Крим от Киев. Но е възможно чрез Крим Русия да иска да окаже натиск при формирането на новата структура на сила в Украйна. И Русия дава ясен сигнал, че няма да се съобрази със САЩ в намеренията си спрямо Украйна, ако Вашингтон не ги одобрява.
4. В момента в Украйна няма истинска централна власт – различните провинции се контролират от различни групировки. Ако Украйна иска стабилност, то трябва да формира коалиция, в която рускоговорящите граждани да имат достатъчно силна дума. Добра опция е да се създаде федерация от провинции, чиито губернатори се избират на местни избори, а не се назначават от президент или парламент, избрани на всеобщи избори. Истинска автономност на Крим също е задължително условие за мирна Украйна.
5. Много важни въпроси остават нерешени. Единият е принципът на „териториалната цялост”. Той е важен, но не е най-важният. Русия с право би казала, че САЩ искат териториална цялост на Украйна само ако тя служи на американските интереси. Иначе историята е доказала, че териториалната цялост не е първа грижа на САЩ, когато пречи на американските интереси – например Югославия и военната намеса на САЩ и НАТО там, която доведе до независимо Косово. Други такива примери са разделението на Южен и Северен Судан, отделянето на Еритрея от Етиопия, на Източен Тимур от Индонезия. С други думи американска проповед към Русия за териториална цялост на Украйна звучи като изтъкване на привилегия, достъпна само за САЩ.
Автор: Джак Матлок, бивш американски посланик в Русия
