X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Защо мерките срещу коронавируса не работят?***

4191
Защо мерките срещу коронавируса не работят?***
Снимка: iStock
На пресконференция на Националния оперативен щаб (НОЩ) беше изтъкнато, че няма да има допълнителни мерки, защото те не работят. Причината била в това, че хората не ги спазват. Според мен, истината е друга. Хората не могат да спазват мерките, дори и да искат. Много често тези, които са най-прилежни, защото са най-уплашени, имат повече симптоми, защото имунната им система се срива от страха и стреса около пандемията.

В науката и в медицината истината се установява само чрез сравнение на сравними големи групи хора през един и същ период от време (едната група е изложена на интервенция или лекарство, а другата не). Една година по-късно, данните показват, че при сравнение на сравними страни мерките никъде на са довели до спад в смъртността на човек от населението. Например, Белгия, Чехия и Англия прилагат локдаун, но не са с по-ниска смъртност от Холандия и Швеция. Същото се отнася и при сравнение на Бразилия (без локдаун) с Аржентина и Перу, или Беларус с България. Дори и с по-старо население, несравнимо по-свободната Флорида не е по-зле от Калифорния, чийто губернатор наложи драконовски мерки.

Страхувам се, че повечето политици не разбират сложността на (i) човешката природа и (ii) експерименталния принцип в науката. Локдауните биха работили отлично в един идеален свят, т.е. в лабораторни условия, когато изследователите контролират повечето фактори. Разбира се, пълната социална изолация ще спре разпространението на вируса и ще намали броя на жертвите. Това обаче не е възможно, тъй като хората са социално свързани. Те биха загинали изолирани един от друг, не само защото имат нужда от закупуване на храна, но също и от човешкото присъствие и докосване. Изглежда, че значението на тази основна социално-биологична взаимозависимост е слабо разбрано и недостатъчно оценено.

По аналогия: Едно е да откриете благоприятния ефект на лекарството в клетъчна линия или в изолирана тъкан и съвсем различно нещо е да докажете ефекта му върху целия, изключително сложен организъм, където взаимодействията между различни клетки, тъкани, органи и системи е толкова преплетен, че е невъзможно да се предскаже действителният ефект на лекарството, освен ако не се направи експеримент. Затова, след първоначалното проучване на клетъчно ниво, изследователите провеждат експерименти, сравняващи големи групи подобни организми от един и същи вид, със и без лекарството.

По същия начин изглежда логично да се прилагат локдауни, защото те наистина са ефективни в малки, изолирани системи като Нова Зеландия например. Година по-късно експерименталните доказателства от прилагането на санитарни мерки в други, по-сложни и преплетени системи, ясно показват, че на практика локдауните и маските не носят никакви медицински ползи, независимо от теорията, която ни казва, че би трябвало мерките да работят. Именно затова науката се базира на експериментални наблюдения, а не само на теории.

Боя се, че политиците са твърде арогантни относно властта си над природата. Не осъзнават ли те, че човешките общества са твърде комплексни и социално свързани, за да се да прилагат повсеместни изолационни мерки към пандемия, чийто общо популационен морталитет е сравнително нисък (около 0.15% от цялото население, което е изложено на вируса)? Mерки са нужни само за рисковите групи. Данните показват, че няма смисъл да се прилага повсеместен локдаун, защото той води до изключително вредни както социално-икономически така и психологически странични ефекти, които на практика елиминират техните евентуални епидемиологически ползи.

Основният въпрос е: Защо политиците продължават със същите мерки, които явно не работят както показват натрупаните експериментални данни от март 2020 г. насам? Нима тези, които препоръчват локдауните биха продължили да дават на собственото си дете лекарство, което не води до подобряване, а го уврежда повече? Изглежда не е случаен фактът, че единствената страна в Европейския съюз без локдаун е също единствена по друг показател. Шведската конституция изисква такива решения да се вземат не от политици, а от независима здравна агенция.

Не е ли далеч по-ефективно и по-евтино да се осигурят допълнителни ресурси в здравната система? Защо сега се харчат трилиони за възстановяване на съсипаните икономики по света, вместо да се вложат няколко милиарда в здравната система?

Автор: Д-р Владимир Гърков

*** Предвид огромната важност на темата, Actualno.com зададе на д-р Гърков следните въпроси по позицията му, на които той отговори:

1. Защо при сравненията Ви на сравними страни няма точни числа на развитие на пандемията спрямо наложени мерки за определени периоди от време, поне в 3 месеца срок? По какви критерии сравнявате страните, посочени в позицията Ви?

Няма точни числа на развитие на пандемията спрямо наложени мерки за определени периоди от време, защото това не е научен подход, който се използва в епидемиологията и медицината. Няма как да се установи нито причинно-следствена нито корелационна връзка между мерки и смъртност, ако се проследи смъртността във времето само при една популация след прилагането на мерки, защото спадът или увеличението на тази смъртност може да се дължи на други фактори, а не на мерките. Ако имахме машина на времето и може да се върнем назад в миналото като подложим същото население за същия период от време на липса на мерки, тогава може да се установи причинно-следствена връзка между мерки и смъртност. В отсъствието на машина на времето, учените могат да установят не причинно-следствена връзка, а само корелация. Това става единствено и само чрез сравнение на сравними и големи групи от организми, които се подлагат на различна интервенция по едно и също време. По аналогия, няма как да се установи дали едно лекарство лекува, ако се проследи какво се случва след прилагането му при един пациент, защото този пациент може да умре или да оздравее поради естествения ход на заболяването, а не под влияние на лекарството. Именно затова стандартът в научното дирене е т. нар. double-blind, randomized controlled trial.

Това, което сравнявам, е смъртността на 1 милион души една година след началото на пандемията при страни, които са подобни по географско положение, генотип на населението, условия на външната среда, размер на населението, демографски характеристики, състояние на здравната система, и т.н.. Тези числа са взети от Worldometers. Разбира се факторите, които влияят на смъртността са безброй. Именно затова е нужно да се сравняват огромни групи население, което увеличава статистическата достоверност на наблюдаваните разлики. Напрimer, Белгия и Холандия - те са на практика като една страна. Гъсто населени, с подобно население и култура, но прилагат много различни мерки. Сравнявам страни, които са с поне 10-милионно население. Калифорния и Флорида са много милионни, с подобен климат и т.н. Затова например да се сравнява Швеция с Норвегия и Финландия е некоректно. Швеция е в пъти по-населена и с по-голяма гъстота на населението. Както и сравнението между европейски страни и Китай е несъстоятелно.

2. Защо да има мерки само за рисковите групи, след като сме взаимносвързани - не би ли било неефективно човек от рискова група да носи маска в магазина/търговския център, а всички други да не носят, след като многократно беше посочено от различни специалисти, че идеята на маската е повече да пазиш другите от себе си, а не себе си от другите?

Подходът да се пазят само рисковите групи (при ниска обща смъртност) е заложен във всеки учебник по епидемиология. Логиката е следната: Ако дадеш възможност на младите и здравите да придобият естествен имунитет като се срещнат с вируса, тези хора първо няма да натоварят здравната система и второ след време ще престанат да бъдат източник на зараза за рисковите групи. Това е подходът, който, както обясни проф. Чорбанов, се препоръчва от над 55 000 независими учени от цял свят, които работят в най-престижните университети като Харвард, Станфорд, Йейл, Оксфорд и т.н. Ето тяхната декларация!

3. Казвате, че "данните показват, че няма смисъл да се прилага повсеместен локдаун" - кои данни, от кой източник/кои източници, за кои държави и в какъв период от време?

Това е изводът който всеки човек може сам да направи, като сравнява смъртността на 1 милион души от COVID-19 в сравними страни една година по-късно. Вижда се, че няма разлика по този показател между страните с локдаун в сравнение със страните без такъв (или със значително по-слаби мерки). Например, Белгия с Холандия и Швеция, Перу и Аржентина с Бразилия, Калифорния с Флорида, Аризона и Тексас с Мексико, и т.н.

Това което съм написал, не е мое мнение. То се базира на множество научни публикации и анализи от други, далеч по-умни от мен хора, които са истински и то независими експерти. Например, Джон Йоанидис от Станфорд, който е епидемиолог и биостатистик от световна величина. Той е автор на най-цитираната статия в историята на науката.

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com