Здраверазграбване - не кой, докога?

Не и в България обаче. Здравният министър Петър Москов демонстрира твърдоглавие в пълна мяра и уволни директора на МБАЛ „Св. Иван Рилски” д-р Дечо Дечев. Уволни човек, който като администратор е жива бяла лястовица в окрадената ни здравна система. Уволни го, защото д-р Дечев не си замълча и директно посочи какъв въздух под налягане са двете основни реформи, с които Москов върви в управлението си и които добре подкова по сервилните медии.

Царя болгарскаго... Симеона?

Защо БПЦ отново взе да "ухажва" г-н Сакскобургготски, опитвайки се да го превърне в отделна институция над институциите? Какъв е смисъ...

Прочети повече

Първо – методиката за финансиране на болниците. Какво е положението там – даваме 90-95% от бюджетите, които са харчили лечебните ни заведения през миналата година. Само че, както каза д-р Дечев, не се смята къде са отишли едни 100 млн. лева преразход от миналата година. Не се смята публично поне. И се изкривява цялата картина – защото узаконяваш като база огромен скандал. Този с увеличаващите се пари от НЗОК за частни болници. Частни болници като „Софиямед”, които се появяват, когато е подсигурено, че ще печелят. А уж медицината е хуманно занимание – хуманно, хуманно, колко да е хуманно.

Второ - че можеш да си минеш през "непробиваемия" електронен четец, за да те хоспитализират, с едно ксерокопие. На това Бай Ганьо му казва бизнес възможност - ще процъфтява и бизнеса на ксероксите.

След като шефът на МБАЛ „Св. Иван Рилски” излиза и ти казва в прав текст, че число като 400 000 пациенти повече, отишли уж на частно, е пълна шашмалогия и ти, здравен министър, не реагираш, значи или си глупав, или си в играта. Играта, в която действаш на принципа "моето е мое, чуждото е общо" и заради която трябва да ходиш в затвора, като те хванат. Петър Москов поне на мен не ми изглежда глупав. Но неглижира публично такива неща като 400 000 пациенти ръст, като явната демонстрация, че можеш да влезеш в болница и с копие на лична карта. Позволява и обединение на девет болници в една, че да може договори за доставки на лекарства и консумативи да се канализират  - така, в една-две-три фирми, в бъдеще. Защото в България знаем как се правят обществени поръчки – и една направена по правилата няма. Чакайте и да има, когато дойде ред за милиони.

Редно е Москов да докаже, че е реформатор и поне да поиска разследване на бодящите очите абсурди в здравеопазването ни. Като това с 400-те хил. пациенти повече за три години – чудно през 2012-та година коя ли голяма частна болница беше създадена? Като това с 30 до 600% ръст на дадени пари от 100-те милиона лева за НЗОК, дадени от държавата в края на миналата година след ред сълзи и сополи как без тези пари няма да имаме здравеопазване. Като това за две години да се похарчат от държавата ОЩЕ 100 млн. лева за онкоболни, а все да се оказва, че нещо им липсва. И като това в най-голямата болница, управляваща санаториумите ни, да има ръководство, назначено без конкурс след като вече е сключен договор с човек, спечелил конкурс – само че при служебното правителство на проф. Близнашки. Да, за СРБ-НК става въпрос. Защото и там се чакат едни европейски пари, чака се развитието на плана Юнкер, откъдето май-май върви да се работи за санаториумите в цяла Европа. А ще е много сладко евромилионите и милиардите да могат да се прелеят на наши хора – затова и първо да ги наредим на правилните места, после ще пада бизнес.

Ако в "Софиямед" няма пари, да затваряме всички болници

Историята с акушерката Емилия Ковачева и зверски пребитата от нея малка Никол продължава да отеква във всички медии. Но почти никоя не ...

Прочети повече

В здравеопазването ни, както и почти навсякъде, човек само трябва да погледне, да поразрови леко и смрадта става ужасна. На мнозина не им пука, защото не ги касае. Никой обаче не е застрахован, че утре няма да му се наложи да отиде в болница – за лечение, за операция, за рехабилитация. И когато се окаже, че трябва да даваш и да даваш, и да даваш, и да даваш под масата, за получиш нещо, на което имаш изконно право – здравето, тогава вече е късно. Крайно време е "след дъжд качулка" да си остане само фолкор. Крайно време е и да разберем, че когато уволняваш човек, за когото числата категорично казват, че се справя, значи не си реформатор, а ти трябва дефибрилатор.

Автор: Ивайло Ачев