Полският страх от Русия

Една статия в полския вестник „Uwazam Rze” привлече вниманието на читателите, които все още се страхуват от заплахата от Изток. И наистина, не може да се пропусне материалът със заглавието „Империята напада: Русия готви армията си за покоряване на съседите”. Впрочем подобни настроения на полските журналисти (именно полските, а не унгарските, чешките или румънските) в последно време напълно престанаха да ни учудват. Поляците отдавна бият тревога по повод руския милитаризъм, пише руската агенция Amic.ru.

През ноември 2011 г. по канал TVN24 гледахме сюжета „Русия се въоръжава до зъби”. Точно преди година във в. „Rzeczpospolita” прочетохме статия с подобно название: „Русия се въоръжава и ние трябва да направим същото”. Забележително е, че промените в руското военно министерство, свързани с рязката смяна на приоритетите по въпроса за закупуването на оръжие, не влияят на тревожните настроения на западните съседи. Полските медии винаги са недоволни от случващото се.

Русия се въоръжава, но така или иначе си остава слаба!?

В тв предаването „Русия се въоръжава до зъби” са показани мненията на различни авторитетни военни специалисти от Русия – от зам.-министъра на отбраната на страната до директора на корпорация „Тактическо ракетно въоръжение”.

Всички те изказват критичните си забележки по адрес на държавната политика в областта на отбраната, при това по конкретни въпроси – например проблемите във военнопромишления комплекс или корупцията във военното ведомство. Но предаването завършва с не съвсем логичния извод на полския кореспондент Анджей Заухи: „Може би руската армия ще стане свръхсъвременна, превъзходно тренирана и въоръжена. Все още има какво още да се желае за нейната боеспособност, затова руските власти предупреждават, че в случай на въоръжен конфликт и заплаха от унищожение Русия няма да се поколебае и ще прибегне към последния аргумент – ядреното оръжие.”

Както се казва, това дори не може да се коментира. Ядрен удар по съседна територия – колко безумна трябва да е главата, която ще вземе такова самоубийствено решение.

Кой ще атакува? Естествено, Русия!

В статията „Русия се въоръжава и ние трябва да направим същото” се изказва само личното мнение на автора. То се свежда до няколко точки:

Руското правителство благодарение на високите цени на нефта има доста излишни пари, които се харчат (според автора „все по-разумно”) за модернизиране на въоръжените сили. По данни от 2009 г. (според приблизителните оценки на автора) разходите за отбрана на Русия са били 4,3% от БВП. За сравнение: в Китай са 2,2%, в САЩ – 4,7, в Германия – 1,4, в Испания – 1,1, във Франция – 2,5, в Полша – 1,9%. И преди Москва не е жалила средства за армията, но те се изразходвали нерационално.

Покупката на съвременно западно оръжие притеснява полския журналист най-много от всичко: „Русия се готви да купи от Италия бронирани машини Iveco, от Германия – екипировка за специалните части, от Австрия – картечници, от Израел – безпилотни самолети. „Кремъл престана да се вслушва в гласа на промишленото лоби”, скърби авторът Анджей Талага и резюмира, че всичко това се случва еднозначно „за нещастие на Полша”. Странен извод, но всеки е свободен да се страхува за родината си според собствените си представи за опасност.

„На руската армия й трябва още десетилетие, за да излезе на нивото на въоръжените сили на Франция или Великобритания. Колко време има Полша, за да изведе своята армия на финалната права”, опитва се да отвори очите на сънародниците си авторът. Друг е въпросът, че за финалната права той има предвид полския патриот. Впрочем самият той дава еднозначен и неоригинален отговор: „Ако някога ни се наложи да воюваме, то противник ще ни бъде не Словакия, Швеция или дори Германия, а Русия.”

Какво може да се каже тук? Освен да припомним някои примери от историята. Например още великият полски княз Мешко I в далечния Х век, говорейки за главната опасност за страната е сочил на Запад – към немската страна.

Полският крал Владислав Ягело е оставил слабите в този момент земи на изток и напълно се е съсредоточил в отразяването на тевтонската агресия. И между другото не е сбъркал.

Има още примери. И винаги може да се напомни участието на Русия при разделянето на Полша. Но безспорна историческа аксиома си остава едно: Германия никога не е помагала на Полша и никога не е оставала равнодушна, ако й се е удавал случай да откъсне парче земя.

Ромуалд Шереметиев зове към бдителност

В статията „Империята напада” авторът Ромуалд Шереметиев развива темата до истинска кулминация. А именно започва да моделира сценариите на бъдеща война. Журналистът, вдъхновен от отзвука, който предизвикала предишната му статия „Да се защитим или да загубим суверенитет” за целта на учението „Запад-2013” на територията на Беларус (същността на статията е, че Русия и Беларус се готвят да посегнат на суверенитета на Полша), е решил да задълбае в проблема. Основните точки в новия материал на Шереметиев са доста интересни, да не кажем сензационни.

Оказва се, че руското ръководство смята, че поляците искат със сила да вземат Брест и Гродно от белорусите. Разбира се, никъде не се говори открито за това, но то и така се разбира.

През октомври 2008 г. командващият обединените сили на НАТО в Европа ген. Крадък заяви, че след руското нахлуване в Грузия следва да се помисли за разработване на план в случай на нападение срещу балтийските държави или Полша. Това не е чудно, ако си спомним нервната обстановка от тези месеци. Краят на мандата на Джордж Буш-младши, крайно изострената международна обстановка, свързана с войната в Южна Осетия, взаимните демарши, обвинения, протести – всичко това стана фон за много резки и необмислени изказвания.

„В медиите често се срещат съобщения за нарушаване от руски военни самолети на въздушното пространство на много европейски страни. Оплакват се британци, норвежци, датчани, шведи, финландци. Постоянно се нарушава въздушното пространство на Литва, Латвия и Естония, които се охраняват от сили на НАТО.” Този пасаж, повече напомнящ предвоенните сводки от края на 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, говорят за постоянно нарастващата руска агресивност.

В призив към бдителност Ромуалд Шереметиев разобличава „заблудите” дори на собствените си колеги, които си позволяват да се отнасят несериозно към съществуващата опасност: „Русия няма пари за силна армия”, успокоява поляците в. „Gazeta Wyborcza”. „Руската армия не може да победи дори Полша”, пише същото издание. Това не е полско мнение, то се транслира от руски, „независими” военни експерти. Разбира се, ръката на Москва отдавна се е докопала до Варшава, където „агенти на Путин” се срещат буквално на всяка крачка (!?) Карайки полските журналисти да публикуват явна дезинформация, Кремъл засилва бдителността на полските политици и военни. Иначе как да си обясним факта, че руските военни експерти, критикуващи съвременното състояние на родните си военни сили (именно на тяхното мнение се позовават авторите на много полски тв предавания и аналитични статии) не са изпратени незабавно в ГУЛаг? Наистина странно…

Нататък е най-интересното – сценарият на войната. Според Шереметиев в случай на нападение над Полша (сещайте се от кого) нейната територия ще се защитава от „девет дивизии – четири полски, а също британски, немски и американски”. Във всеки случай така са мислели (журналистите и военните експерти) през далечната 2011 г. Но оттогава много вода е изтекла и НАТО значително е отслабнало. В какво се проявява тази слабост? В самата Полша е разформирана една дивизия, останалите три ги очаква същата съдба в скоро време. Немците едва ли ще помогнат, при тях също има съкращения – „редиците на Бундесвера ще бъдат съкратени до 185 000 души, от тях в сухопътните войски ще останат около 60 000”. Но това за поляците може и да е за добро, тъй като помощта от немците за тях не е най-добрият изход от ситуацията. Британците и американците имат необходимите сили, но за да ги осигурят, ще им трябват три месеца. И ето че в продължение на три месеца Полша ще трябва да се защитава от партизани. „Не търси приятелите далече, а враговете – близо.” Във Варшава често забравят тази древна пословица. В стратегическите планове на полските журналисти се забелязват грешките от 1939 г., очаквайки помощ от Франция и Великобритания.

И главното, всички близки съюзници на Полша се намират в още по-плачевно положение, отколкото тя. Става дума за страните от Вишеградската четворка – Чехия, Словакия и Унгария, както и балтийските държави. Анализирайки състоянието на въоръжените сили на източноевропейските републики, Шереметиев стига до неутешителен извод: „Тези страни имат малък отбранителен потенциал, а въоръжените им сили са способни едва на краткосрочна защита на собствените си територии с помощта на съюзниците (словашката армия не може дори това)”. Друг е въпросът, защо всички изброени страни трябва да защитават Полша, а не обратното? Още повече че самият Шереметиев пише за сериозната заплаха за Прибалтика, позовавайки се на авторитетното мнение на руския политолог Александър Дугин.

При прочитането на статията възниква въпросът: дали пък и Шереметиев не е използван от руските спецслужби в стремежа да създадат впечатление за собственото си могъщество, просто за да отвлекат вниманието от проблемните моменти и да накарат съседите да харчат значителни суми от и без това оскъдния бюджет за отбрана? Разбира се, това е шега. Но тя напълно се съчетава с логиката на самия Шереметиев и цитирания от него древнокитайски стратег Сун Дзъ:

„Мога да направя така, че противникът да смята моята сила за слабост, а слабостта ми – за сила.”