Уругвай - със спомен за 1950 г. и изправен пред неизбежен провал днес

В исторически план със световно първенство в Бразилия е свързан най-сладкият спомен във футболната история на Уругвай. Да, "урусите" имат две световни титли, но успеха от 1950 г. когато побеждават домакина Бразилия пред 200 000 на "Маракана" остава феноменално и неповторимо постижение.

64 години по-късно Уругвай тръгва с надежда за нов рейд по бразилските терени. Високите амбиции са подплатени от успеха на предишното Световно - четвърто място, благодарение на което "небесносините" се върнаха на най-високо ниво след дългогодишно присъствие в миманса. Още повече, че този Мондиал е в Южна Америка и Уругвай ще се чувства почти у дома си.

Дотук с положителните новини за Уругвай. Реалностите предсказват неизбежен резил на тима, воден от Оскар Табарес, а повторение на приятните емоции в Бразилия е невъзможно.

Основната грешка в тима на Уругвай започна малко след края на Мондиала преди четири години. През 2011 г. местните футболни капацитети не осъзнаха, че спечелването на Копа Америка и четвъртото място на Световното са пикът на този отбор и селекционер. Вместо това те оставиха Оскар Табарес начело, а той от своя страна нямаше смелостта да направи неизбежното подмладяване и девалвацията не закъсня.

Червената лампа започна да свети все по-силно с течение на квалификациите за световното първенство в Бразилия. След много перипетии Уругвай едва се класира на пето място в зона Южна Америка, слаб резултат при това постигнат в отсъствието на колоса Бразилия. Петото място даваше право на участие в бараж, който логично бе спечелен срещу тима на... Йордания. Играта, показана от Суарес и компания обаче не топли никого, а самото класиране чрез бараж не отива на историята и претенциите на този тим.

В допълнение жребият не бе благосклонен и изпрати "урусите" в група с Италия и Англия на този Мондиал. Четвъртият отбор е Коста Рика, който се очаква да е боксовата круша, но няма да е изненадващо, ако отмъкне точки от някой, а най-податлив изглежда именно Уругвай. Който няма как да прескочи тази група.

Една от основните причини е селекционерът Оскар Табарес. Времето на този човек в тима на Уругвай просто изтече. 67-годишният Табарес е начело на "урусите" от 2006 г. и както той, така и играчите вече нямат тази жажда и мотивация, която е нужна за пробив на подобен турнир. Огромна част от списъка на Табарес е от застаряващи футболисти, които може да са му верни, но и изчерпани. Както и самият Табарес.

На вратата на Уругвай е Фернандо Муслера. Вратар, който бе смятан за голям талант и мнозина специалисти му предричаха сериозно бъдеще, но той така и не оправда очакванията. Муслера си остана средна ръка вратар, който често прави груби грешки и пуска лесни голове. Още по-лошото за Табарес е, че другите варианти за този пост са още по-посредствени - Мартин Силва от Васко да Гама и Родриго Муньос от Либертад.

Стълбът в защитата на Уругвай е Диего Годин, който изигра феноменален сезон с клубния си Атлетико (Мадрид). Това е нож с две остриета, тъй като Годин е натрупал доста умора и няма да е в перфектна физическа форма за предстоящите важни мачове. Подобни проблеми няма капитанът Диего Лугано. 33-годишният играч изигра само шест срещи през този сезон за Уест Бромич, а за капак наскоро бе освободен. Едва ли в са в най-добрата си форма другите двама централни защитници - Мартин Касерес и Себастиан Коатес. Касерес не успя да се наложи в Ювентус и не получава достатъчно игрови минути, въпреки че съвсем не е лош футболист. Себастиан Коатес пък се провали в Ливърпул и бе пратен под наем обратно в родината си, за да защитава цветовете на гранда Насионал. Старата му контузия обаче не му позволи да изиграе повече от 4 мача. На бековете Табарес разчита на Макси Перейра и Хорхе Фусиле. Познати имена и също толкова лимитирани. С такива футболисти просто не се постигат големи неща при свирепата конкуренция в Бразилия.

Подобна е картината и сред халфовете на Уругвай. Играчи в залеза на кариерата си или такива, които по една или друга причина са изиграли твърде малко мачове този сезон. 34-годишният Диего Перес първо бе изгонен от Болоня, а впоследствие върнат само заради продажбата на Сафир Тайдер. Кристиан Родригес е твърда резерва в Атлетико, а силните му футболни години са безвъзвратно отминали. Същото се отнася за Валтер Гаргано, Себастиан Егурен, Алваро Гонсалес и Аревало Риос. Светлият лъч е Гастон Рамирес, който обаче се контузи и пропусна почти целия сезон на своя Саутхямптън. С подобна халфова линия става все по-ясно защо Уругвай този път е обречен в Бразилия.

При толкова лесно предвидима и еднообразна средна линия, големите надежди на този тим логично минават през нападението и по-точно голямата звезда Луис Суарес. Стрелецът на Ливърпул обаче често се покрива в решителните мачове. Направи го и накрая на този сезон, когато се решаваше титлата в Премиършип. За капак на всичко Суарес се контузи в навечерието на Мондиала и участието му все още не е сигурно. Дори да се възстанови навреме, Суарес няма как да мъкне сам отбора на гърба си в тежките мачове срещу Англия и Италия, които разполагат с далеч по-балансирани състави. Да му окаже сериозна подкрепа се очаква от Единсон Кавани. А това е твърде голяма отговорност за Кавани. Който в ПСЖ показва, че сякаш е донякъде надценен играч. Особено когато трябва да поеме отговорност. През сезона Кавани често бе на пейката на французите и все пак е запазил жаждата за голове, която да демонстрира в Бразилия. Трети нападател в тима е Диего Форлан. От някогашната голова машина и играч номер едно от ЮАР'2010 е останала само прическата. Достатъчно е само да се спомене настоящият му тим - японският Серезо Осака. Друга опция е Абел Ернандес от Палермо. Тъмнокожият играч има класата и сериозна опция за бъдещето, но на него се очаква да разчита следващият селекционер на Уругвай. Какъвто би трябвало да има след неизбежния провал на това Световно.

Уругвай има шанса да стартира кампанията с мач срещу Коста Рика, а по същото време сили ще мерят Англия и Италия, които по всяка вероятност ще извъртят стратегически хикс и ще разчитат на победи срещу Уругвай и Коста Рика в следващите мачове. И според нас ще ги постигнат. А "урусите" ще са едно от големите разочарования. И ще си стегнат багажа рано-рано. За да усетят, че се нуждат от свежа кръв. Както на терена, така и на пейката.

Програмата на Уругвай:
Група D: Уругвай, Коста Рика, Англия, Италия

14 юни, 22.00 ч. Уругвай – Коста Рика, Ещадио Кастеляо, Форталеза

19 юни, 22.00 ч. Уругвай – Англия, Арена де Сао пауло, Сао Пауло

24 юни, 19.00 ч. Италия – Уругвай, Арена дас Дунас, Натал

По €534 580 за Суарес и компания при титлата

По 728 000 долара (534 580 евро) ще получи всеки футболист на Уругвай, ако отборът успее да спечели световното първенство в Бразилия, и...

Прочети повече

Съставът на Уругвай:

Вратари: Фернандо Муслера (Галатасарай/Турция), Мартин Силва (Вашко да Гама/Бразилия), Родриго Мунос (Либертад/Парагвай)
 
Защитници: Диего Лугано (Уест Бромич/ Англия), Диего Годин (Атлетико Мадрид/ Испания), Хосе Мария Хименес (Атлетико Мадрид/ Испания), Мартин Касарес (Ювентус/Италия), Максимилиано Перейра (Бенфика/Португалия), Жорже Фусиле (Порто/Португалия), Сабастиан Коатес (Ливърпул/Англия)
 
Полузащитници: Егидио Аревало Риос (Морелиа/Мексико), Валтер Гаргано (Парма/Италия), Диего Перес (Болоня/Италия), Себастиан Егурен (Палмейрас/Бразилия), Алваро Гонзалес (Лацио/Италия), Алехандро Силва (Ланус, Аржентина), Алваро Перейра (Сан Пабло/Бразилия), Кристиан Родригес (Атлетико Мадрид/Испания), Гастон Рамирес (Саутхемптън/Англия), Николас Лодейро (Ботафого/Бразилия)
 
Нападатели: Луис Суарес (Ливърпул/Англия), Едисон Кавани (ПСЖ/Франция), Диего Форлан (Серезо Осака/Япония), Кристиан Стуани (Еспаньол/Испания), Абел Ернандес (Палермо/Италия)