Арктика е в тежко положение, предупреждават учените. Регионът продължава своята непоколебима промяна към нов климат през 2020 г., а последиците от почти рекордно затопляне са се разпространили в широките географски ареали. Това довежда до свиване на леденетата покрива, откъсване и разтопяване на огромни ледени маси, както и екстремни горски пожари.
Така изглеждат част от изводите в последната годишна оценка за Арктика, оповестени във вторник от екип от експерти, пише изданието The New York Times.
Рик Томан, специалист по климата в Университета в Аляска и един от редакторите на доклада, казва, че вече става дума за арктически регион, който продължава да се затопля, което води до биологични промени по начини, "които едва ли сме си представяли дори едно поколение по-рано". "Почти всичко в Арктика от лед и сняг до човешка дейност се променя толкова бързо, че няма причина да се мисли, че след 30 години голяма част от региона ще бъде както днес", уточнява Томан.
Докато цялата планета се затопля заради вредните емисии, отделени от изгарянето на изкопаеми горива и друга човешка дейност, Арктика се нагрява повече от два пъти по-бързо от другите региони. Това затопляне има каскадни ефекти в отделни части, повишавайки морското равнище, влияещо върху циркулацията на океана и, както учените все повече предполагат, играе роля при екстремно време.
Тази година минималният обем морски лед в Северния ледовит океан, достигнат в края на сезона на топене през септември, е вторият най-нисък, регистриран чрез сателитни снимки, съобщават учените. На сушата огромният леден покрив на Гренландия и ледниците в Аляска са загубили маса над средните темпове, въпреки че скоростта в Гренландия се забави от миналата година. Трайно замръзналата земя продължава да се размразява и ерозира по арктическите брегови линии, оставяйки местните общности да се справят с повредената инфраструктура.
Може би най-зашеметяващата снежна покривка в Евразийска Арктика достигна рекордно ниско ниво през юни. Последвалото изсъхване на почвите и растителността допринесе за горски пожари, които обхванаха милиони декари тайга - особено в Сибир. Според европейските изследователи пожарите са изхвърлили една трета повече въглероден диоксид в атмосферата в сравнение с предходната година.
Количеството сняг, което е паднало в Евразийска Арктика, всъщност е било над нормалното тази година, коментира Лорънс Мудрик, изследовател на околната среда и климатичните промени в Канада и водещ автор на раздела за снежната покривка в оценката за Арктика.
Топлината се разпространява в Арктика. Средната температура на сушата на север от 60 градуса географска ширина, измерена от октомври 2019 г. до септември, е била 1,9 градуса по Целзий или 3,4 градуса по Фаренхайт - това е над средната базова линия за 1981-2010 г. и втората най-висока за повече от век, откакто се правят изчисления.
Изключително голямото влияние на Арктика е причината оценката, наречена Arctic Report Card, да се изготвя ежегодно през последните 15 години от Националната администрация за океаните и атмосферата. Повече от 130 експерти от 15 страни дадоха своя принос за тазгодишната версия, която беше публикувана на годишната конференция на Американския геофизичен съюз.
През последните години изследователите на Арктика все повече осъзнават, че регионът се движи от климат, който се характеризира с по-малко лед и сняг, а повече с разтопени ледници и дъжд.
Темата продължава и в тези материали.
