Щирлиц уверено крачеше през центъра на Берлин. Сред минувачите май имаше агенти на Гестапо - гледаха го изпитателно. Може би високото му руско чело го издаваше? Или волевата брадичка? Или парашутът, който се влачеше?
Не е възможно да гледаме на българския политически живот само сериозно. В него има толкова смях, че ще е грехота да подминаваме поводите за виц. Напоследък те се увеличават в геометрична прогресия.
Да вземем например последните социологически проучвания. Не че някой им вярва, но какво все пак показват? Борисов бие всички, естествено. Но след него и след Промяната се подреждат Щирлиц след Щирлиц, маскирани като български патриоти.
Партии, които нямат и хиляда членове, влизат в Народното събрание. Влизат дори неучредени партии. Влизат и се справят тутакси с всичко, което Промяната не сколаса поради младост и други обективни причини.
Този сценарий с неучредените партии вече сме го гледали. С Промяната нали точно така стана - социолозите надуваха вувузелите за Слави, той за малко яхна вълната, но после същата тая вълна го отнесе и докара Кирил и Асен. Те пък без малко да си купят мандатоносител, който обаче ги изпорти и им се наложи да си наемат. Е, после вече учредиха и партия, ама то кое по-напред - държава ли да оправяш, структури ли да градиш...
Със Стефан Янев нещата стоят по почни същия начин - раздухаха колко голяма подкрепа има неродената мома и като нищо може да я урочасат. Дали бившият служебен премиер наистина има шансове? Вероятно има, ако заложи открито на близостта си с Радев. И на това, че Промяната го отлюспиха, пък ето докъде я докараха - до кривата круша. При Янев нещата са напълно ясни - или ще успее, или не.
И докато той се развива някак автономно и напредва като че ли от само себе си, то при "Възраждане" нещата хич не стоят така.
Все по-очевидният синхрон с Борисов е повече от тревожен, защото ГЕРБ няма как да управлява самостоятелно и ще трябва да оформи някаква група по интереси. Тя, впрочем, изглежда вече почти оформена, защото няма въпрос, по който Костадинов и Борисов да се разминават драстично.
Самият Борисов хич не е далеч от идеята да я караме по-кротко с подкрепата за Украйна. ГЕРБ гласува за помощта, но всички знаем що за помощ всъщност официализира Народното събрание. Истинската помощ тече по съвсем други канали и в основата ѝ изобщо не е братската любов, както някои си мислят, а далеч по-прозаични неща. Като например печалба от реализирана военна продукция. И работещи заводи. И други такива видими резултати.
Смешно е да се заблуждаваме, че партийното строителство у нас, като минем и през ГЕРБ, и през БСП, и през "Възраждане", и през ДПС е нещо автономно и напълно независимо. Говоренето на лидерите, действията на партиите, позициите по ставащото около нас - всичко показва за пореден път, че крушката си има опашка. Но няма как да се докаже руското влияние. То просто се вижда, тъй както се случва в другия виц:
Мюлер строго: Щирлиц, защо носите червени слипове?
Щирлиц мисли: "Само двама знаят - центърът и радистката. Центърът не е, значи ме е предала радистката."
Мюлер: Щирлиц, просто си закопчайте ципа.
Автор: Стефан Стефанов
