Денят на загубата

Победата над нацизма нямаше да е възможна без съвместните усилия на целия свят. Но раждането на нацизма нямаше да е възможно без неглижирането на Великите сили.

Обожествяването на СССР

Специално за тези, които се държат сякаш чукът ги е тряснал по главата, а сърпът я е отрязал – какво се случва на 23 август, 1939 година? Подписан е един от най-позорните международни договори, а именно – пактът Рибентроп-Молотов. Той е описван като "пакт за ненападение между СССР и Нацистка Германия". Към споразумението е приложен таен допълнителен протокол за определяне границите на областите от взаимен интерес в Източна Европа в случай на "териториално и политическо преразпределение".

По същество това буквално представлява споразумението от Ялта, само че сключено няколко години по-рано. И показва, че СССР и Сталин изобщо не са гледали на нацизма като на недопустима идеология. Ако бяха гледали така, никога нямаше да има такъв пакт. Всякакви глупости и обяснения за политически маневри, за подписване, но не и парафиране, са просто глупости. И още – на 10 март, 1939 година Сталин предава отчетен доклад за работата на Централния комитет на комунистическата партия в СССР. Там основната теза е, че Великобритания и Франция водят политика, която провокира война, затова СССР трябва да се стреми към политика на мир с Нацистка Германия. Всичко това, разбира се, рухва, когато алчността на Хитлер надделява и СССР е изправен пред стената – тогава вече се налага руснаците да станат герои. Налага му се на Сталин, налага му се на Политбюро, а не са го направили по желание.

Освен този позорен документ, друго важно обстоятелство за тогавашния СССР и последващия му образ на "боец срещу нацизма" е войната с Финландия, която Сталин започва точно заради протокола Молотов – Рибенторп и защото Финландия е писана в съветската сфера на влияние в тайния протокол към пакта. Само че финландците набързо показват на "Красная непобедимая армия", че морето не е до колене, но заради многократно по-големите ресурси СССР накрая успява да промени границата с Финландия в своя полза, вземайки 9% от тогавашната територия на Финландия – далеч обаче не толкова, колкото на хартия би трябвало, ако сравниш армиите на СССР и на Финландия. Между другото, страхотното представяне на финландската армия спокойно може да бъде анализирано и съпоставено и с представянето на украинската армия сега, срещу Путиновия режим. И тогава, както и сега, ключова е ролята на Запада – тогава Великобритания и Франция правят планове да помогнат на Финландия, но Норвегия и Швеция не се съгласяват британски и френски войници да минават през тяхна територия, за да не бъдат въвлечени във война със СССР. Резултатът е положение, в което СССР постига минимална, но победа. Какво ще стане окончателно сега във войната в Украйна тепърва ще видим – но Путин беше доста кротък на парада за Деня на победата, което подсказва, че морето не е до колене. Въпросът е и отсреща да има достатъчно смелост.

Обединена Европа

Обединила се е, вярно – чак когато е изпуснала нещата от контрол. Както сега с Владимир Путин. Великобритания и Франция правят поредица от грешки в политиката си спрямо Хитлер, разчитайки че могат да водят нормални дипломатически отношения с него. Катастрофата е пълна. В тази връзка, Путин от колко години е на власт в Русия?

Специално британският премиер Уинстън Чърчил (той поема британското политическо кормило чак когато нещата вече е явно, че няма да се разминат без война) е категоричен, че е имало много шансове Запада да спре Хитлер преди изобщо да започнат активни военни действия. Например – Хитлер почва да милитализира Германия в нарушение на Договора от Версай, като това става очевидно през 1935 година. Тогава Великобритания и Франция са могли да се намесят – с икономически санкции и дори военни действия и Нацистка Германия не би била готова да отговори, защото ресурсите ѝ още са били недостатъчни. Показателно е как през 1936 година Нацистка Германия праща само 3000 войници, за да поеме военен контрол над провинция Райнланд, която е специално демилитализирана след Първата световна война, за да не може Германия лесно да застраши Франция. На границата има в пъти по-голяма френска армия – но тя не се намесва, защото според френското правителство щяло да е много скъпо. После колко скъпо излиза ... Да не говорим за Аншлуса с Австрия през 1938 година и как антисемитските престъпления са посрещани от западните политици буквално със свиване на рамене.

Най-големият грях на Запада обаче е, че заради всичко това и заради набралата огромна мощ Нацистка Германия накрая е било необходимо да се премине към максимата "врагът на моят враг е мой приятел". Сталин с нищо не е по-добър от Хитлер, освен че амбициите му за световно господство са се оказали по-скромни от тези на Хитлер. Гладомор и ГУЛАГ да кажеш е достатъчно. Но в Ялта, когато Европа е разделена, големият провал е на САЩ – Франклин Рузвелт поема път, с който третира Сталин като политик, способен да погледне на света близо до западния мироглед. Не бива да се забравя и, че САЩ помагат изключително много с оборудване съветската армия, а дори и с храна и кой знае дали без тази помощ успехът на Източния фронт щеше да е възможен още в средата на 40-те години на XX век, а не далеч по-късно. Не бива да се забравя и до какво довежда това разделение – Желязната завеса и развитие, което носи на Източна Европа оковите на престъпна само собствения си народ идеология, което не зачита човека като личност, а го брои само за актив в полза роду (всъщност в полза на елита) и което продължава да влияе на света и сега. Украйна е най-яркият пример, но за България от моя гледна точка по-ярък е примерът на емиграцията. Къде отиват най-вече сънародниците ни – защо не тичат към Путинова Русия?

Колкото до военната гледна точка - дали ако Нацистка Германия се биеше само със СССР, но не и със САЩ, Великобритания, Франция и т.н., победата щеше да е сигурна? Дали СССР щеше да се справи без ТАЗИ ПОМОЩ на САЩ? И колко хора в България ги знаят такива факти?

Историята е ясна. Само обикновените хора са движени от идеи, от каузи, от морал. Политиците – никога! Те единствено ги използват – въпросът е доколко обикновените хора са се преборили да контролират политиците си.

п.п. Пребройте колко пъти по съветско време има парад за Деня на победата и колко след рухването на СССР. И си задайте въпроса - защо? Правихме, струвахме и накрая ПАК сме във война!

Автор: Ивайло Ачев