Новината, че зоните за платено паркиране в София - синя и зелена, се разширяват и поскъпват, доведе до емоционално цунами в социалните мрежи. Вече е решено: в различни етапи на 2026 г. нови софийски квартали ще станат зона и там паркирането ще се заплаща. През 2027 г. пък дори Студентски град - този район, често шеговито наричан "Град на греха" и "Село на разврата", също ще се сдобие с платени паркоместа.
Източник: Цвета Николаева, кмет на район "Красно село"/Facebook
Вроденото схващане, че всеки трябва да си паркира пред входа безплатно, е нещо, което никога не съм разбирала. Концепцията за "полагащото ни се безплатно" е изначално погрешна, но пък е романтична. Какво по-хубаво от това да паркираш безплатно баш пред входната си врата, детето ти да е в безплатна детска градина и дори през лятото, когато вече градините не могат да почиват, да не се налага да плащаш? Ами да те лекуват безплатно и да ходиш на почивки безплатно? Нима това не е хубаво?
Хубаво е, но не е реално. И всъщност е невъзможно.
Като човек, който не е гласувал за настоящия кмет на София, нито за районния кмет на общината, в която живея сега (но която попада в предстоящите промени), ще трябва да призная, че решението за разширяване на зоните за платено паркиране в столицата донесе огромно облекчение в изтерзаната ми софиянска душа. И го казвам без капка ирония.
Ул. "Янтра" и ул. "Леонардо да Винчи" в кв. "Яворов" през 2012 г. - мила комбинация от неправилно паркиране и паркиране кой където успее; източник: Stoyan Danov/Нашата улица "Цар Иван Асен II" - Facebook
Никога няма да забравя 1 октомври 2017 г., когато бе въведена Зелена зона в "Яворов". Излязох рано сутринта и кварталът беше напълно променен. Нямаше ги десетките автомобили, които не бяха напускали с месеци местоположението си. Нямаше ги онези ръждясали автореликви, изоставени от някого някога. Нямаше ги накачулените по тротоарите коли, убягнали от погледите на "паяците", заради които се налагаше да се движим по пътното платно. Беше тихо, празно и подредено. Днес, макар да живея в друг квартал, често съм и в "Яворов" и вече години наред знам, че винаги ще има място за паркиране близо до родния ми дом.
Отново ул. "Янтра" и ул. "Леонардо да Винчи" в кв. "Яворов", но през 2024 г., източник: Google Maps, колаж: Actualno.com
Но животът си тече, ситуациите се променят и сега пребивавам в квартал, в който трябва да се молиш, да правиш магии, да обикаляш часове или просто да стоиш "на аварийки" и да дебнеш дали някой няма да се качи в автомобила си, за да можеш ти бързо да се мушнеш и най-после да се прибереш. Говорим за ситуации, в които хората паркират и гледат да използват автомобилите си само при спешни случаи или пътуване извън града, за да не изгубят паркомястото си.
За столичани, които живеят в по-крайните квартали на София, ще бъде неудобство да паркират колите си в центъра, ако работят там, но столицата е голяма и алтернативи за придвижване дебнат отвсякъде. За нас, които живеем в рамките на предстоящите разширения на зоните обаче, се задава известно облекчение. Разбира се, не казвам, че всички ще си спираме пред входната врата. Не казвам, че местата за паркиране ще станат повече - напротив, най-вероятно ще намалеят, но и онези, които ще искат да спрат там, също ще са по-малко. Казвам, че ще се усети необичайно спокойствие.
Много е смешно как всички искаме сериозни реформи в различни сфери, но не разбираме, че тези сериозни реформи носят неудобства, стрес и естествена съпротивителна реакция. Възможно ли е малко да се осъзнаем и да вникнем в същината на нещата? Хайде, имаме време до юли 2026 г.
А за въпроса с двойното покачване на цените за синя и зелена зона - четете тук.
Автор: Неда Ковачева
