Интернет обидите станаха окови на свободата

Коментар на редактора

Комплексарите не трябва да помирисват пагон

Feeling да ни развържат ръцете. Ако хванеш повечко тен, гориш. Искаме работа, ток, газификация! Ще ги имате, товарете ги на вагоните. В...

Прочети повече

Присъдата е уникална по рода си, защото слага някакъв ред в Дивия Запад, когото всички познаваме под името „Интернет”, но и защото повдига куп въпроси.

Първо - да, обидата е гнусно нещо. Но какво представлява терминът „обида”? В естонския случай говорим за “копеле” и “лайно”, а най-страшната закана е алюзията с едно прасе, печено на шиш и изкълвано от гаргите. Сравнено с нашенски форуми, това направо отронва сълза на умиление от очите ми – даже я бърша в момента. За европейските съдии обаче „естонските обиди” са „екстремни”. Така е - и обидчивостта може да се степенува.

Второ – новинарският сайт „Делфи” е счетен за виновен, защото търговска медия и е допуснал обидните коментари и въпреки че при сигнал от страна на „засегнатия” те са били изтрити. Това вече представлява директна заплаха за по-малки и независими медии, които нямат специален модератор и чистят гнусни коментари само на въодушевление – обикновено когато някой от администраторите има време и му писне разни дебили да си избиват комплексите. Точно това обстоятелство би могло да бъде използвано от предприемчиви хора – наемаш или сам ставаш трол, пишеш обиди към себе си под някоя статия, в която си обект и после с принт скрийн тичаш при нотариуса, за да можеш да заведеш дело. Защото е напълно невъзможно при отворен форум на секундата да се трият обиди – може да стане само при строги ограничения, при предварително одобрение от модератори т.е. при ресурси. И когато малката медия не може да си позволи някой да се занимава само с коментари, тя ще вземе най-лесното за нея решение – или затваряне на форумите, най-вероятно, или риск от глоба с идеята, че няма толкова „лесно раними души” с много свободно време и достатъчно ресурс да ходят по съдилища.

Трето – факторът Facebook. Там има система за докладване на обиди, но ми е интересно при публикуване на материал от медия в социалната мрежа и последващи „обиди” по субекта, обект на материала, кой тогава е виновен – медията, Facebook или „псуващият”? По логиката на ЕСЧП трябва да е Facebook – социалната мрежа е предложила и е собственик на платформата, където се е появила обидата. Да видим ще има ли тогава скоро глоба и по тази линия?

Безгръбначността струва 136 лева

Колко евро прави 136 лева пенсия? Това попита известната от близкото минало българска естрадна певица Стефка Берова в ефира на Нова тел...

Прочети повече

Четвърто - троленето е далеч по-наказуемо деяние, отколкото една сочна псувня. Но за него ЕСЧП нищо не казва. И нормално, защото троленете не е нещо, което се дефинира като 2+2.

Като цяло моето лично мнение в случая е, че ЕСЧП е нагазил в дълбока, нерегулирана територия, която може да бъде регулирана само с комплекс от мерки, а не със съдебни прецеденти. Решение по един-единствен казус предполага реакция на автоцензура и невъзможност на обикновени хора не само да изказват мнение по интересуваща ги медийна информация, но и невъзможност потребителите да добавят чрез форума ценна информация и факти, които присъстват в дадена статия. Съдебното решение е факт – и поставя основите на цензурата. Обидените намаляват, доброто побеждава - идилийка.