Изборни победи не са следствие от разговори за политики, подробни анализи и предизборна програма. Настъпват след ключови, единични събития: политически сцени, които се врязват съзнанието и по-късно се превръщат в мотив за гласуване. Зад победата на Радев има няколко такива - нека си ги припомним.
1. Мистър Кеш!
Ноември 2024 г. Делян Пеевски организира масов протест пред Народното събрание - площадът, който преди десетилетие бе резервиран за протести срещу него.
Незабравим кадър по всички телевизии и тиктоци: Пеевски крещи като изоглавен "Мистър Кеш", "Чичо Румен" и други нечленоразделни реплики, заобиколен от симпатизанти, които са там с една цел: да защитават олигархията от демокрацията. Цялата бутафория, разбира се, захранва Радев със симпатии и стотици мемета - със съдържание. Антивайрълът на годината.
2. Пеевски се промени за добро
Гостуване в сутрешния блок на Даниел Лорер, когато въпросителните пред сглобката се увеличаваха и сгъстяваха, а ползите от подобен съюз изглеждаха все по-непонятни. В такъв напрегнат момент зрителят (и избирателят, съответно) се нуждаеше най-малкото от разяснения. Политическата логика бе нарушена, но извън нея възникна още един омерзителен въпрос: защо даже не се спазва санитарна дистанция поне в публичните изяви, а са се възцарили топли, отвратителни чувства?
В този ключов момент, за да разсее всички съмнения към адекватността на решението, Даниел Лорер в прав текст и с блеснал поглед обяви, че Пеевски се е променил за добро. Тази очарователна реплика можеше да си съперничи само с едновремешната налудна хипотеза на Станишев, че Пеевски е изпитал катарзис. Ето как се стигна до най-ниската - и най-низката - точка: когато сглобката опря гърба си в дъното.
3. Мършляците и протестите
"Бегай оттука ве, мършляк" - нежните думи на Байрам Байрам бяха адресирани към активисти на ПП-ДБ. Но, както ни е научил опитът, не е задължително прекият адресат да съвпадне с електоралния приемник на недоволството. По същия начин, по който Трифонов се яви като големият победител от протестите през 2020-та, така и Радев в крайна сметка акумулира поне половината от площадната енергия пет години по-късно. Пеенето на химна от страна на ПП-ДБ на сцената не успя да внуши чувството, че националното обединение трябва по-естествен път трябва да прерасне в партийно - някакъв суров закон на природата разпорежда следното безобразие: едни да организират протестите, а други да обират плодовете от тях.
4. Катастрофата на ИТН
Не че при ИТН 99% от очакванията не бяха загубени, но Трифонов, Тошко Йорданов и Балабанов направиха невъзможното, за да надскочат следващото ниво - и да превърнат разочарованието към тях в абсолютно омерзение. Особено Йорданов постигна виртуозност в един токсичен коктейл от ехидност, наглост, самодоволство и на моменти Наполеонов комплекс, изригнал на фона на най-жалкият политически ход - да се осребрят последните месеци в политиката като помощно колело на Пеевски. Можеше поне да се размине без наглата оферта към протестиращите млади лекари да заминават в Сицилия, а тук да си внесем за по 500 долара щастливи чужденци, но...
С една дума: от ИТН не зависеше много, но малкото влияние, с което разполагаха, доведе до максимално опротивяване на властта.
5. Петрохан
Три месеца по-късно Петрохан е все още забулен в тайни. Но от политическата трактовка всъщност незасегнат остана единствено Радев. Онези, които провидяха показен и злокобен разстрел на мафията/службите, изгубиха и минималното доверие към властта. А другите, които смятаха за най-съмнителни възлите на близост по линията Калушев-Безуханова-Терзиев-Сандов, едва ли са изпитали силно желание да гласуват именно в тази посока. Особено когато забелязаха бурните ръкопляскания за майка, която - за съжаление, тази хипотеза все още е съвсем валидна - е възможно да е да вдигнала паметник на убиеца на сина си. Провалът в овладяването на случая Петрохан-Околчица, липсата на откровен разговор и признания по случая, подменени от крайно подозрителна секретност, със сигурност не помогнаха на никого, освен на изборния победител.
Автор: Райко Байчев
