Понякога има значение не просто какво се случва, а как се случва. Така например не е просто важно, че Борислав Сарафов освободи най-сетне България от присъствието си и напусна незаконно заемания си пост на главен прокурор.
Важно е как се случи. Не беше достатъчна позицията на Върховния касационен съд и на Конституционния съд, че Сарафов е нелегитимен. Не беше достатъчен законът. Не бяха достатъчни и неимоверните усилия на последния служебен министър на правосъдието Андрей Янкулов да извърви пътя до свалянето на Сарафов по процедура.
Толкова месеци ходене по мъките, толкова протести и демонстрации срещу своеволията му, само за да падне по изненадващо чудодеен начин - няколко часа след ултиматум от Иван Демерджиев, спряган за нов вътрешен министър в бъдещото правителство на Румен Радев.
Още: Всичко си е постарому: Сарафов се завърна на предишния си пост и отчете първа активност
Съмнения за нови договорки
За всички е ясно, че Демерджиев няма правомощията да прави постъпки към свалянето на Сарафов. В момента той е никой - нито е действащ вътрешен министър, нито е действащ правосъден министър. Успешният му ултиматум обаче помрачи радостта от края на сагата със Сарафов. Защото у всички остана горчивият послевкус, че може би става въпрос за нови договорки и за нова порция неприятни "усещания" - усещане за корупция и усещане за задкулисие.
И усещане, че пак няма да случим на главен прокурор. Че пак ще бъде назначен един нов Цацаров или един нов Гешев, който да обслужва, да пази и да удря.
Източник: БГНЕС
Ходът с Демерджиев е по-скоро потвърждение колко зависима е съдебната система и колко податлива е да се обърне натам, накъдето духа вятърът в момента - към "новите господари". Което, от своя страна, не поражда много оптимизъм за бъдещето.
Като нищо ще се окаже вярно, че корумпираният политически модел у нас, живеещ в симбиоза със също толкова корумпирания модел в съдебната система, не е ламя, чиято глава може да бъде отрязана и така да си решим проблема. Защото, за щастие, двуглавата ламя беше посечена на изборите. Явно обаче овладяната държава е мрежов субстрат, много гъвкав и адаптивен, който при големи промени просто преразпределя ресурс и сменя адресатите си.
Засега действията на Радев не показват с нищо, че се задава промяна. Защото популистките лозунги и гръмките обещания за сразяване на мафията са просто думи на вятъра. "Дела трябват", както казва Левски. А на дела новата първа политическа сила засега издиша сериозно и посява съмненията, че ще гледаме пак филма "Още от същото".
Автор: Десислава Любомирова
