Изчегъртай това: Голямата задача пред Кирил Петков

Колкото и ценна обаче да е смяната на поколенията, сама по себе си тя не значи много. Ако остане само в хипотетичното задоволство, че най-сетне нещата не изглеждат като стар бардак с нови обитатели, би било проява на наивност. Можеш да направиш и нов бардак с нови обитатели - стига да искаш да направиш бардак. Борисов например далеч не бе в предпенсионерска възраст, когато бе главен секретар на МВР и също изглеждаше като нов елемент, на който се възлагаха поколенчески надежди. Но остаря не като катедрала, а като кюлче - монетизира властта и се окопа във владенията си.  

Задачата пред Кирил Петков в момента е онази, каквато бе пред Слави Трифонов и каквато той не успя да осъществи. Трифонов само ѝ даде име: прословутото изчегъртване. Целият пробив на Петков в политиката се дължеше именно на тази заявка. Заявката гласи: каквото и да се прави, както и да се прави, каквито и политики да се предприемат, необходимото условие се нарича така: нулева корупция. Идеята за нулева корупция може да звучи пожелателно, утопично, популистки. Може и да е ясно, че прочистване на ББР е 0,1% от цялостната каскада от корупционни практики. В същото време без изчегъртването на ГЕРБ всичко останало ще изглежда като плаха адаптация на различни политики, които няма да дадат резултат, така както при хвърлянето на семена върху скала няма да изникне нещо особено. По тази причина Петков напълно разми представите за ляво и дясно с цитата за леви цели и десни инструменти. Теоретично неоснователно, но практически валидно - понеже лявото и дясното работят еднакво зле върху корумпирана почва. Никоя социална политика не може да разцъфне върху корумпирани социални структури и никой бизнес не може да просперира, когато дефиницията за бизнес е "обръч от форми".

В това отношение Петков направи и първия си разумен ход: номинирането на Бойко Рашков за вътрешен министър. Ако преди Борисов можеше да се надява, че краят на мъките ще настъпи при смяната на служебно правителство с редовно, сега краят на мъките се отлага, тоест, настъпва агония. Това не означава, че преследването трябва да става под формата на полицейски произвол и постепенно да овласти нови играчи до нова власт по добре познатия принцип на "Фермата". Така или иначе обаче вътрешният министър е ключов за "Продължаваме промяната", доколкото промяната въобще не може да започне без да корупционно прочистване. И това не е въпрос на млади и стари, а въпрос на некорумпирани и корумпирани. В този смисъл ни е необходимо ново поколение - от некорумпирани.

Автор: Райко Байчев