Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Това е негова статия за отношенията между България и Северна Македония, написана специално за Actualno.com. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
За съжаление в Македония датата 9 ноември 1989 година въобще не се споменава из македонските медии. С чест на някое изключение. А според мен датата е историческа, тоест трябва да бъде. На този ден, преди 36 години, рухва т.нар "Желязна завеса'" - пада берлинската стена и в прякия, и преносния смисъл на думата, умират зловещите тоталитарни системи из цяла Източна Европа: от източната част на Германия до "края на света", до Владивосток. Следва разпадане на сложените федерации както Титова Югославия и СССР, мирно споразумение за разделяне на Чехия и Словакия, както и обединение на двете Германии. Светът никога повече няма да бъде същият. Милиони хора в другата част от Европа, онази по-бедната, изолираната и ненавижданата, сега се чувстваха свободни, живи и щастливи, вярвайки във едно по-добро бъдеще, както останалите европейски граждани от по-богатият Запад. Но дали наистина тази мечта, беше реална за всички нации от Балтика до Балкана?!
Благойче Атанасоски
Всички имаха шанса да са една Словения
Някои страни, както Естония, Литва, Полша, Чехия, Словения и Хърватия, които имаха институционална памет, на съветско (чети руско) и югославско (чети сърбско) владение, поемаха пътя към НАТО и ЕС. Тоест тяхният политически елит пое отговорността да я поведе своята нация и държава в нови геополитически среди. Държави като Македония, Босна и Херцеговина, Черна Гора или Молдова и Украйна, които имаха най-корумпирананите и зависими елити от Белград и съответно от Москва, днес са вън от ЕС, а по-голяма част и вън от НАТО. Някои пък, от примера на Унгария, Словакия и България, въпреки това, че са част и от НАТО и от ЕС, все още заради корумпираната политическа класа, енергийно и финансово са зависими от "другарите от Изтока".
Какво искам да кажа? Че след тази съдбоносна и историческа вече дата, всяка една нация и всяка една държава пое по пътя сама и независимо от геополитическата принадлежност. Всички имаха шанс днес да се една Словения, която се счита за най-успелият пример от цялото посттоталитарно минало. Да, някой ще каже, че на словенците им е било лесно, защото на тези граници се намират австрийци, а върху Молдова и Украйна е огромната сянка на руската мечка. Разбира се, че е вярно това, но също така е вярно, че тези общества и тези нации не намериха сили да се махнат от зависимостта от руските служби, поставеният корумпиран политически елит (пак корумпиран от руският елит), тоест не поискаха изцяло да скъсят връзките си от грозното минало. Както Молдова и Украйна с руските, така Македония и Босна и Херцеговина със сръбските. Дори и една Черна Гора, след три десетилетия на влияние от Белград, сега върви напред към светлото бъдеще като част от развитите народи на ЕС.
Защо Македония е на дъното?
За разлика от другите държави, особено тези от Балтика, но и Полша, където настъпването на руският тоталитарен ботуш след 1945-та го считат за окупация, в днешна Македония, след Втората световна война, идва най-проспериращият период от цялата македонска история. След десетилетия на институционално образование, масово хората тук вярват, че Македония е извоювала своята свобода след пет вековно турско ропство и след десетилетия на разделение между съседните страни: България, Гърция и Сърбия. И то, само на една част от Македония - тази сърбската. Да, факт е наистина, че Македония за първи път стана като държавна единица част от една по-широка югославска федерация, но също така е факт, че попадна в тоталитарния режим от "другата страна на желязната завеса". Тоест държавно-правното развитие на Македония, македонската нация и общество беше диктувано от Белград. За никаква независимост не ставаше дума и въпрос. Но това не е най-страшното. Както у нас, така и навсякъде от Берлин до Бургас, или от Талин до Охрид, други диктуваха правилата: другарите Сталин и Тито. Страшното е, че повече от 35 години, в Македония се смята и счита този период за "рая" за македонците. Без да се направи равносметката на историята, без да се направи обективно без емоции изследователсто за геополитическият контекст и ролята на всички "актьори" за тази не толкоз далече "епоха ", на едно време, което никога няма да се върне. За това се иска кураж, зрялост и сериозност. Нещо което, все още, за съжаление не виждам нито в македонския политически елит, нито пък в македонското общество!
