МОН даде назаден за изпита "по всичкознание" след 7 клас - уж по математика, но всъщност по 6 предмета. Това сложи край на мечтите на просветното министерство с този ход чудодейно да подобри подготовката на българските ученици за PISA.
"Учениците ни не могат да трансформират една практическа ситуация в математически израз. Стигнат ли до математически израз - се справят далеч по-добре", заяви министър Вълчев, без да иска формулирайки истинския проблем, който мъчи от години българското образование.
Не подготовката по природни науки. Не недостатъчните часове по математика. Функционалната неграмотност.
Още: СБ: 42% от 15-годишните българи са функционално неграмотни, което пречи на икономиката
Епидемията от "четене без разбиране"
Мантрата "функционална неграмотност" се повтаря след всеки провал родните ученици да докажат, че всъщност могат да мислят, без последващи мерки. Интересното е, че МОН иска реши проблема като сменя изпитите, без да сменя учебното съдържание. Ориентирано тежко към зубрене и заучаване на сложна материя, родното обучение изведнъж на поредното външно оценяване започва да изисква децата да забравят фактологията и да преминат към творческо мислене.
Така обаче не става.
Епидемията на "четенето без разбиране" е обхванала целия курс на обучение - от сричащите първокласници до студентите. Това е бичът на съвременното българско образование, защото невъзможността да разбереш какво четеш унищожава цялото ти бъдеще. Без значение дали можеш да станеш гениален инженер, лекар или счетоводител, нищо от това няма да се случи, защото ако не можеш да осмисляш текст, си обречен.
Още: ВИЕ функционално грамотни ли сте? Решете теста на PISA
Има учители, които твърдят, че 70% от децата в един клас не разбират прочетеното. Твърдят, че математиката почва да буксува още във 2-3 клас, защото учениците не могат да разберат текстовите задачи. Не че не могат да ги решат. Не могат да осъзнаят какво трябва да решат.
Източник: iStock
Примерът на Естония
Най-болезненото официално доказателство за кризата, в която е изпаднало родното обучение, са резултатите от PISA. PISA е регулярно международно стандартизирано оценяване на функционалната грамотност при 15-годишните ученици. То измерва не просто знанията по конкретни предмети, а как учениците могат да използват наученото в реални житейски ситуации, да решават проблеми и да откриват взаимовръзки.
От години България е на дъното по резултати. Ако искаме на променим това обаче, е важно да видим какво правят различно най-добрите. Обикновено първите места са окупирани от азиатски държави. Да речем, че ни дели известна културна разлика. Затова отправяме взор към най-добрата европейска страна в изследването - Естония.
Още: МОН: За да са функционално грамотни, децата трябва да се научат да мислят критично
С поставяния от последното правителство фокус върху природните науки, правим справка как стоят нещата на базово ниво в Естония - по отношение на учебното съдържание и как то бива представено. За пример взимаме стандартното обучение по биология в 9 клас. Уроците за клетка и фотосинтеза.
Естонското образователно министерство е спуснало методиката за обучение и от нея става ясно защо тамошните ученици умеят да мислят в рамките на зададения материал, а нашите - само да го възпроизвеждат.
Така например естонските 9-токласници могат да отговорят на въпросите как се различават животинските от растителните клетки и колко дълго живеят мускулните клетки например. Защото това знание е част от предавания материал.
Още: Над 40% от деветокласниците са функционално неграмотни по четене и математика
За разлика от тях, в родните часове по биология такива логически връзки не се изучават. За сметка на това, българските ученици още от първия урок са назубрили клетъчните органели и могат да ги рецитират - цитоплазма, рибозоми, камшичета...
В урока за фотосинтеза ситуацията е същата. В Естония урокът обхваща практически въпроси: В кои части на растенията се складират основните глюкозни резерви при фотосинтезата? Как животните са засегнати от фотосинтезата на растенията? Как фотосинтезата е свързана с озоновия слой и защо биосферата е немислима без нея?
В нашите учебници тези логически взаимовръзки не се засягат. За сметка на това, българските ученици, прилежно назубрили материала, могат да възпроизведат целия сложен технически цикъл на Калвин.
В родните учебници материалът е ужасяващо усложнен, пунктоален и детайлен. Никому ненужни знания вгорчават живота и на най-прилежните ученици. Може би МОН просто трябва да седнат и да препишат естонските учебници, защото е явно, че сами не се справяме.
Разлика има и в използваната мултимедия.
Мултимедията от години е казус, който разделя учителите и експертите. На ниво министерство се прие, че аудио-визуалното съдържание е нещо прекрасно, което може да допълни и обогати учебния процес. В резултат на което се нароиха платформи, предлагащи образователни видеа за всички предмети и класове. Видеа, пускани ежедневно на учениците в час.
На обратния полюс са експертите, които считат, че мултимедията осакатява съзнанието, въображението и мотивацията за учене. Критиките са, че тя набляга прекалено на забавата и игровия елемент, и учениците възприемат видяното на екрана не като материал за усвояване, а като развлекателно съдържание.
Източник: Община Бургас
В Естония явно са съгласни с аргументите на вторите.
Естонското образователно министерство представя на сайта си всички официално приети образователни ресурси - от електронната раница e-koolikott, до видеоуроците по всички предмети.
И тук идва втрещяващата разлика между мултимедията у нас и в Естония.
Естонските видеа не са анимирани. Уроците се обясняват от реални хора, подкрепящи от време на време думите си с диаграми и снимки, предимно също реални, и провеждащи експерименти и онагледяване също на живо. Има уроци, например за електричеството или вятърните турбини, които почти изцяло са снимани в ТЕЦ-ове и специализирани съоръжения. Видеата са много професионално заснети, с подход, мисъл и въпреки че не са анимирани, са достатъчно атрактивни и най-важното - информативни.
За разлика от Естония, в България се набляга на анимацията. Децата си умират да гледат 2D и 3D анимирани клипчета, на които се прескачат човечета и картинки, не толкова от ученолюбивост, а по-скоро за забавление.
Странно е как МОН признава, че използването на телефони, електронни устройства и социални мрежи вреди на учениците, но образователните видеа, пускани масово в училища и детски градини, направени по абсолютно подобие на анимационните филмчета, от които децата "затъпяват", са ОК.
Време е МОН да излезе от заблудата си, че подходът "учене чрез игра" работи. Не работи. Децата само играят. В Естония са го разбрали и не предлагат забавление с детски. Мултимедията в този ѝ формат и широк обхват не прави децата ни по-умни, само ние така си въобразяваме.
Функционалната неграмотност остава доживот
Проблемът с осмислянето на съдържание не е проблем само на училищното обучение. Защото рано или късно функционално неграмотните ученици завършват и стават функционално неграмотни млади хора.
В социалните мрежи имаше разказ на жена, възмутена от този феномен. В държавна институция с нея чакало, по думите ѝ, младо 19 - 20-годишно момче, добре облечено, изглеждащо умно и адекватно. Знаете електронните табла, на които трябва да изберете измежду възможните варианти и да отбележите няколко пъти класификацията, подкласификацията и под-подкласификацията на услугата, за която сте дошли, за да бъдете насочени към правилното гише или кабинет. Е, момчето дълго се борило с таблото, не било сигурно какво трябва да селектира и накрая жената се наложило да му помогне.
Защото така става с някои дефицити от училище. Остават си за цял живот.
Автор: Десислава Любомирова
