България има много национални герои. Нормално - такава хилядолетна история, изпълнена с перипетии, възходи и падения, неминуемо ражда личности, които се открояват, и чийто дух и наследство отекват през вековете.
Левски обаче не е просто още един от многото ни национални герои. България успя да сътвори един образ, толкова чист, че да служи вовеки за пример, че народът ни може, наистина може, да извади най-доброто от себе си и да го съхрани като национален идеал.
Това е Левски - най-доброто, на което сме способни. И слава богу, че го има, защото днес и винаги ще ни бъде много нужно да знаем, че България ражда смели, честни и достойни синове и дъщери.
Смъртта на Левски е черна болка в народната памет. Мъка, която ако спрем за малко днес и се заслушаме в себе си, ще открием, че лежи стаена и у нас. Това е горестта и срамът, че никой не е опитал да освободи Апостола, горестта и срамът от безумно тежката присъда, въплътена в многозначителното Народе????
Да, ние СМЕ този Народ????. Народът страхлив, изтерзан, притиснат, егоист, безжалостен, малодушен. Но сме и народът на Левски, на Ботев и на всички хора, тръгнали след тях - храбри, непримирими, себеотдадени, одухотворени.
Всеки решава кой е неговият народ.
Левски обаче умря за всички - и за добрите, и за лошите. Защото не можеш да делиш сърцето си. Когато си велик, не можеш. Затова Левски остава светиня - защото обичаше България цяла, с всичкото добро и зло в нея.
И датите нямат значение. Няма значение, че Апостола умира днес, но отбелязваме смъртта му утре. Няма и значение, че не знаем къде е гробът му.
Левски е дух. А много малко такъв дух ни е останал. Затова нека сведем глава пред него и се опитаме просто да бъдем достойни за живота, който той и много други извоюваха за нас.
Автор: Десислава Любомирова
