Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Това е негова статия за отношенията между България и Северна Македония, написана специално за Actualno.com. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
Винаги съм твърдял че ние македонците, абсолютно се различаваме по характер от останалите балкански народи. В отрицателния смисъл на думата. Вече една година както стана, нашите северни съседи сърбите, масово протестират срещу корупционния режим на сръбския президент Александър Вучич, който уби 16 души на железопътната станция във Нови Сад! И това в невиждани за Европа протести по дълготрайност, хъс, воля и упор на сръбските граждани. На първия ред - студентите за справедливост за жертвите от ужасяващата новосадска злополука. А българите, въпреки, че все още 36 години след падането на комунизма, са разделени на проевропейци и русофили, винаги са намирали начин за обедининие за общ справедлив казус. Най-добър пример за това е протестиращата вълна от хиляди хора в столицата за кучето Мая, убита по най-грозния и свиреп начин от македонският лекар Ненад Цоневски! За албанците и гърците не става въпрос: те винаги са обединени за гръцкия или албанския национален интерес! Кой е проблемът тогава на нас македонците?
Благойче Атанасоски
Защо скопчани не подкрепиха майките от Кочани?
За първи път от шест месеци насам македонците показаха и бяха на "висината на задачата", когато трябваше да се подкрепят ужалените майки и бащи на загиналите деца в т.нар. "дискотека" в Кочани. Няколко хиляди македонски граждани преди няколко дни излязоха по скопските улици и дадоха подкрепа на родителите на загиналите деца. За първи път в такъв мащабен брой. Досега си мислех, че ние македонците го нямаме "обществения договор'' от Жан Жак Русо да живеем в една организирана заедница, наричана държава! И всъщност го нямахме: абсолютно никой от другите македонски градове не беше съпричастен със гибелта и ужасяващата болка на кочанските майки. Дори когато протестираха през лятото, търсeйки справедливост, скопяните ги гледаха от страни и пиеха мазно кафе на горещото юлско слънце. Дали става въпрос за феноменология на македонският дух, или някакво друго състояние не знам, но знам, че е крайно позорно да сме незаинтересовани за изхода от най-големата трагедия в съвременната история на Македония! Македонците през тези тридесет и пет години на независимост бяха ужасно разделени между доминиращите партии ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ и в този процеп пропаднаха националните интереси на македонците и самата държава, тоест националният тъкан беше разпокъсан по партийна линия.
Това поведение не докара до това да бъдем най-корумпираната държава на Балканите, за съжаление и най-безперспективната , без някакъв реален шанс за изход! И не само това: вместо да прогресираме, както ни минават десетилетията на демокрацията, ние дълбим и копаем дъното. Македония днес е страна, разделена на много нива: етнически, партийно, религиозно. Това доведе до липса на доверие в институциите на системата на каквато и да е основа. Аз виждам единствения шанс да се измъкнем от този водовъртеж, в който се намираме практически от първия ден на независимостта, в ефективни, ефикасни и целесъобразни преговори с Европейския съюз, с цел страната да стане, по всички параметри, нормална и достойна за живеене, каквато подобава на държава, разположена на европейския континент.
Благодарност към българите
Честно казано обаче, България първа се втурна на мястото на инцидента веднага след като получи информацията рано сутринта за ужасната трагедия в източномакедонския град Кочани. Конвои от български медицински автомобили от Пирогов веднага се насочиха към мястото на инцидента и ги транспортираха до най-добрата българска болница в столицата София. Последваха благотворителни акции за набиране на средства за членовете на засегнатите семейства и за оцелелите, на тежко ранени млади хора.
Всичко това се случи на фона на обтегнати отношения между двете страни, когато както в медийно, така и в политически, но и в социален план нещата, за съжаление, вместо да поемат посока на прогрес към добросъседство и приятелство, ние всеки ден все повече проблематизираме отношенията до точка на кипене, от която няма връщане назад. За мое най-голямо съжаление! Но това не означава, че цивилизованите, образовани и достойни македонци и македонските граждани не трябва да изразяват искрена благодарност за добросъседската братска помощ, когато ни беше най-трудно като нация и държава. И така направиха. За останалите не коментирам, по чисто интелектуални и човешки причини. Те не заслужават да им отделя два реда в колонка. Те са проблем на научната медицина и дисциплина. Така че нека с тяхната диагноза се занимават по-професионални експерти!
