Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Това е негова статия за отношенията между България и Македония, написана специално за Actualno.com. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
Огромната, убедителна, бих казал дори невероятна победа на Румен Радев, който „абдикира“ от президентския си стол, за да се състезава на предсрочните избори в съседна България на 19 април, преначерта политическата карта на България. Спечелил абсолютно мнозинство, той вероятно ще бъде бъдещият български министър-председател, който ще трябва да ръководи бъдещото правителство през следващите четири години и да възстанови доверието на разочарованите български граждани, както в политическата система, така и в правителството като институция. След няколко предсрочни парламентарни избори в България през последните шест години, изглежда, че най-накрая нашите източни съседи ще влязат в по-спокойни, стабилизирани политически води. Какво означава това за нас като държава, на фона на (само)блокираните преговори с ЕС, които Македония чака повече от двадесет години, за да започнем с Европейския съюз, а след ефективни и ефикасни преговори да станем пълноправен член на самия съюз?!
Остра реторика от Мицковски и Радев
Със смяната на правителството първо в Македония, преди почти две години, а сега и в България, шансовете подобно нещо да се случи в обозримо бъдеще са минимални, но за песимистичен реалист като мен бих казал, че са дори невъзможни! Защо? Казано по-просто, сега в официално Скопие и официална София не само че ще имаме твърдолинейни радикални и неотстъпчиви премиери, когато става въпрос за „националните интереси“ на собствените им държави, но най-вероятно ще имаме най-могъщите политици, които ще се „хранят“ взаимно с изявления, които ще подкопаят и торпилират и без това минималните шансове за някакъв напредък на Македония в преговорите ѝ с ЕС, а оттам и за подобрение на вече ужасно влошените отношения между Македония и България. Защото нашият премиер Х. Мицкоски, който произлиза от редиците на дясноконсервативната политическа партия ВМРО-ДПМНЕ, е твърде скован, ясен, директен и шумен, когато става въпрос за включване на българите в македонската конституция, като условие, без което преговорите на Македония с ЕС не могат да продължат, казвайки: „докато аз съм премиер и ВМРО-ДПМНЕ е на власт, ние няма да отстъпим нито милиметър и ще се съгласим да преговаряме със Съюза при такива условия“.
Благойче Атанасоски
Мицкоски добавя, „ако е необходимо, ще чакаме десетилетия за това, докато нашите искания бъдат изпълнени, тоест, докато отношението на ЕС към нас не се промени“. Това на практика означава, че Македония де факто се отказва от пълноправното си членство в Съюза, докато новият български премиер Румен Радев може да налее масло в огъня на онази реторика на премиера Мицкоски, като ще прави изявления, че „докато Македония не изпълни всички договорени въпроси от преговорната рамка, тя няма какво да иска в Съюза“. Това ще бъде интерпретирано от нашето правителство като „ето България непрекъснато изисква и настоява да се откажем от езика, историята и националността си, нещо, което ВМРО-ДПМНЕ, както от позицията на опозиция, така и сега от позицията на правителство, непрекъснато е казвала като партия и е сочила“. И че сега, когато е на власт, с огромно мнозинство от подкрепата на гражданите (четете етническите македонци), ще бъде „преграда пред подобни националистически политики и реторика за побългаряване на Македония“.
Нищо добро не ни очаква
Мнозина казват и свързват правителството на Мицкоски с това, че е под (не)прякия контрол на сръбския автократичен президент Александър Вучич, или както би могло да се каже, „защитаващо сръбските интереси в Македония“. От друга страна, мнозина казват и свързват Румен Радев като „проруски, прокремълски лидер“, тоест, че е представлявал и ще продължи да представлява руски и проруски интереси в България (и по този начин на Балканите). Без да навлизам в истинността и реалността на овие тези, които могат да бъдат наречени и конспиративни теории, от чиста учтивост, но и професионализъм, като политически анализатор и политолог, който говори само с факти, а не със спекулации и инсинуации, ще кажа само, че ако в тези те има дори „30% истина и точност“, то Македония и България вероятно ги чакат най-трудните, най-болезнените и най-обтегнатите междудържавни и междуетнически отношения през следващите години, от всички такива през тези 35 години официално установени дипломатически отношения. Просто се страхувам, че истинността и реалността на тези те не е само 30%, за съжаление! А много, много повече. И че ако политически Кремъл и Москва застанат зад официална София, а Белград и Вучич зад официално Скопие, знаем какъв резултат можем да очакваме. Нищо добро по отношение на междунационалните ни взаимотношения, във всяко едно възможно решение и аспект на комуникацията и обществено-политическия живот.
