Владо Николов е спортна легенда и баща на 4 деца. 4! Неведнъж е благодарил на съпругата си Мая за голямото им семейство и за това, че както самата тя е споделяла, е прекратила собствената си кариера сравнително рано, но не съжалява за това, защото за нея семейството винаги е било приоритет.
Затова когато този Владо Николов, вече депутат от управляващата ПБ ("Прогресивна България" на Румен Радев), допусна възможността майчинството в България да бъде намалено, мнозина се зачудихме дали сме чули правилно.
Аргументите му бяха още по-странни. В Европа майчинството било по няколко месеца, с 2 години майчинство една жена трудно градяла кариера, работодателите не наемали млади жени, за да не плащат дългото майчинство, и финалният мотив - той бил разговарял с майки, които не искали да си стоят вкъщи.
Още: "В ЕС майчинството е само няколко месеца": ПБ обмисля намаляване на майчинството в България?
И всичко това в контекста на дискусия относно демографската криза у нас.
Ако на стола за интервю стоеше някой лидер на работодателска организация, всичко щеше да е логично. На тях отдавна им се ще майчинството да бъде орязано чувствително, защото, нали, пазара на труда... Баща на 4 деца обаче би трябвало да знае, че няма многодетни семейства с майки-кариеристки. Жените, които нямат търпение да се върнат на работа след първата година, обикновено не са жените, които раждат 3-4 деца. А именно от повече такива семейства, като това на Владо Николов, имаме нужда, за да се върнем на пътя на механичния прираст.
Изобщо, Владо Николов сериозно се е объркал, ако е решил, че ранното връщане на работа е пречката пред българските жени да раждат повече. Не са много жените, които искат да се върнат на работа след първата година. Много са тези, които искат да си гледат детето, но са принудени да се върнат, защото парите не стигат доникъде.
Има вариант и държавните мъже да мислят, че двете години майчинство са някаква субсидирана почивка за жените. Скъпи мъже, вие няма как да знаете, но гледането на бебе и малко дете е многократно по-трудно, отколкото ходенето на работа. Ние сме ги правили и двете, знаем.
Още: Нинова: Точно на 1 юни - намаляване на майчинството! Наказват младите семейства!
Източник: Getty Images
Проблемите на българските жени
Вместо да бъде поредния мъж, който говори от името на жените и обяснява какво искат те, Владо Николов можеше да попита собствената си съпруга какво я е мотивирало да му роди 4 деца. Или пък да се поинтересува от това какво споделят българските жени.
Специално за него и за много други "компетентни" говорители по темата, през март тази година беше представен доклад от проучване на Momfident за психичното здраве на младите майките в България, който изнесе информацията, че почти половината българки не искат да имат второ дете.
44% са взели такова решение, защото им е трудно като майки. Те споделят, че първите 3 години от раждането на детето са съпроводени с изтощение и умора (77,5%), чувство на претовареност и стрес (73,6%) и трудни емоции като гняв, безпокойство, вина и тъга (64,2%)
Почти половината майки в България (44,9%) се оплакват, че не получават достатъчно подкрепа от бащите на децата си за грижите вкъщи.
В проучването нито една не се е оплакала, че не ѝ дават да се върне рано на работа...
Точно обратното - анкетираните работещи майки споделят, че доминиращата емоция при тях е емоционалното изтощение. Много българки заявяват, че се чувстват "разкъсани" между работата и децата, емоционално прегорели и виновни за това, че "пренебрегват" ролята си на майка.
Отново почти половината от работещите майки (47,4%) изпитват вина, че са се върнали на работа преждевременно и оценяват родителството като цяло като по-трудно.
Още: Идеята за съкращаване на майчинството: Зарков се надява да е плод на необмислена импровизация
Източник: БГНЕС
Връщането на работа увеличава натоварването
Още един важен детайл. Стоенето вкъщи не приключва с връщането на работа. Напротив, стоенето вкъщи тогава започва. Никой не боледува повече от едно дете в яслена и градинска възраст. И изведнъж жените се оказват принудени хем да са на работа, хем да са вкъщи. И цялата икономическа логика на упражнението заминава в кофата, защото парите отиват за лекарства. Държавата отдавна се ослушва в поемането на разходите за детски медикаменти, а едно влизане в аптеката излиза колкото вечеря в скъп ресторант.
И когато натоварването се увеличи двойно, а помощта - не, жените започват много да се замислят дали да се наемат да родят още едно дете.
За да се навие една жена на второ и трето дете, тя трябва да е останала с впечатление, че най-ранният период не е толкова тежък и драматичен и може да си го причини отново. Ако обаче в този най-ранен период, когато детето е най-несамостоятелно, най-изискващо и най-често боледуващо, тя трябва и да работи, вероятността да не иска да минава по този път повторно нараства сериозно.
Да не копираме вредни и престъпни практики
Дългото майчинство не е икономическа марка. Тя е морална държавна подкрепа на жените у нас. В България има много грешно функциониращи практики, но дългото майчинство не е една от тях.
За да бъдат емоционално и психически уравновесени и реализирани личности, децата имат нужда от майките си. Много повече от няколкото първи месеца след раждане. Да принудиш майка да остави детето си месеци след като го е родила, защото икономиката ще се срути, е престъпление срещу човечеството. Защо Западна Европа си го позволява не е наша работа. И със сигурност не е наша работа да копираме едни от най-вредните ѝ хуманни практики. Дълбоко вкоренената обич на българина към децата му е изкристализирала в политиката за дългото майчинство и историята няма да прости на онзи, който посегне на това.
А всеки, който реши, че се е загрижил за демографската криза, но не е способен да роди човешко същество, е добре да попита онези, които са способни, какво всъщност искат и от какво имат нужда, вместо да решава вместо тях.
Автор: Десислава Любомирова
