Първо
Някъде през 50-те години на миналия век е публикувано (тогавашното) капитално произведение на Ванче Михайлов “Македония-Швейцария на Балканите“. Първоначално е написано на български в Рим, след което е преведено от Христос Анастасов от Сейнт Луис, САЩ, на английски, а след това следват и българските преводи. Книгата веднага е поставена в списъка със забранени книги от Прокуратурата на ФНРЮ, а в Македония на практика никой не я е имал. След това, с пътуванията на хора от Прилеп, Битоля и Охрид в чужбина, книгата бавно преминава словенската граница и може да бъде намерена и прочетена и тук. Най-вече е била носена от висши служители в икономиката, или по-скоро са я внасяли контрабандно поради намалената бдителност към тях. От 1963 г. книгата е била достъпна почти навсякъде, въпреки че полицията и агентите са се опитвали да вземат всеки екземпляр. По-находчивите са поръчвали книгата от своите хърватски приятели, които са я купували и са я отнасяли в курортите, откъдето е била вземана. Такова е било времето. След това е преведена на македонски и през 2001 г. е публикувана в Скопие. Днес не може да се намери никъде, интернет връзката е “мъртва“, само за да се превърне отново в рядкост.
Второ
Още: Ерозия на етническия мир в Северна Македония: Албанците търсят гаранции от САЩ
Прочетох тази книга, буквално 105 страници, на български език за една нощ през студентските си години и бях поразен както от съдържанието, така и от ерудицията на автора Михайлов. Митът за “вечното щастие“ на швейцарците да живеят богато, свободно и необезпокоявано от никого се разби в очите ми. В началото на анализа на Швейцария Ванче Михайлов пише за кървавите войни, водени до унищожение, за националните разногласия на швейцарците, за католическо-протестантските борби и за вечните вековни неспокойствия на този народ/онези народи, само за да намерят своя мир и просперитет в средата на 19 век. Разделени между две враждуващи религии, католицизъм и протестантство, разделени на четири народа с различни езици: германци, французи, италианци и малкото (но признати и уважавани) ретроромански хора, те намират своя мир и просперитет с борби, но и със споразумения и преговори.
Трето
Още: Фашизъм: ВМРО-ДПМНЕ и Мицкоски паднаха в капана на историята по делото срещу Люпчо Георгиевски
След 1990 г. и разпадането на СФРЮ, не знам кой пръв използва термина Македония-Швейцария на Балканите, но със сигурност е бил някой от обкръжението на Любчо Георгиевски, може би дори той самият. Болшевишкото ръководство около Киро Глигоров веднага отговори с атаки срещу позициите в книгата, твърдейки, че там, в страната на Ванче Михайлов, “няма“ македонци, а само българи, турци, гърци, албанци и власи. Глигоров отговори с глупавия термин “равноотдалеченост“ спрямо съседите, отваряйки врати за силно сръбско (и гръцко) влияние и организирайки погроми срещу албанци и македонски българи. След това се промотира идеята за унитарна Македония, която трябваше да насърчи македонското превъзходство над всички останали, за да се стигне накрая до въпроса за албанския език и неясната 20% квота за използване на езика на друга идентичност. След това отново се разгърнаха най-силно комунистическите фрази за “братство и единство“, тъй като кървавата война в Югославия набра скорост.
Но да се върнем на Михайлов.
Още: Говорител на Мицкоски: Радев има специален пратеник в РСМ
Четвърто
Книгата е публикувана за първи път на английски език, с увод от проф. Джон Бейклис, във време на сериозни конфликти и Студената война, но и време, когато Тито и Югославия бавно се обръщат към Запада. Книгата носи в себе си демократичните постижения на западния свят, но и визия за щастлива и просперираща Македония. В нея има и леко агресивна нотка - Михайлов използва данни за населението и на трите части на Македония, предпочитайки формирането на единна държава, за която народите ще решат дали ще бъде кантонална или унитарна... но правата на собствена история, език и бъдеще, всички трябва да бъдат защитени. Ванчо Михайлов работи с цифра от 66 хиляди квадратни километра и население по брой от трите части на географска Македония. По този начин той дискретно промотира омразата си към българския комунизъм и русофилията, както и желанието да си “разчисти“ сметките с Гърция. За Сърбия и Югославия казва, че са аутсайдери и окупатори, които не би трябвало да имат влияние върху македонския въпрос и неговото разрешаване.
Пето
Книгата е прочетена и изучена от всички световни политици, но македонските лидери, от Колишевски до Глигоров, не са намерили сили да я разгледат подробно. Особено неприемливи бяха националните позиции на Михайлов и правото на равенство. Желанието за “мононационализъм“ в македонския (православен фундаменталистки) блок блокираше всичките им усилия. Затова се роди абсолютизмът, болест, от която страдаха не само Колишевски и комунистите, но и посткомунисти като Глигоров, Стоян Андов, Никола Груевски, а сега достига своя апогей с Християн Мицковски. Императивната реч и неуважението към правата на другите може да мине сред македонските българи или македонци, частично сред сърбите и турците, но не може да мине сред албанците. Така желаната “унитарна и единствена“ държава започва да се “пука по шевовете“ и пред нас се извисява призракът на сепаратизма, или поне кантонизацията.
Още: Подкрепа от Албания за протестите на албанските студенти в Скопие
Отново се връщаме към Михайлов!
Шесто
Снимка ФБ профил на Люпчо Георгиевски
Такава държава, с многобройна полуграмотна администрация, неспособна на дигитална комуникация, администрация, която не знае добре дори собствения си майчин език, не може да донесе просперитет, нито на страната, нито на народа. За да сме ясни, това се отнася за всички националности и етнически групи, сгушени в административната “ламя“, която изсмуква последните ни животворни сокове. В “мечтаната“ Швейцария не можеш дори да бъдеш общински служител, ако не знаеш поне два от четирите езика там, плюс английски. За да няма объркване, Михайлов, освен български, говореше перфектно френски, турски, италиански и отлично използваше сърбохърватски и испански. Той знаеше каква трябва да бъде Македония и нейната администрация.
Седмо
Още: Брюксел - Време без широки усмивки
Последните протести на албански студенти (подкрепени от колегите им в Косово и Албания) отварят кутията на Пандора за единството на езиците и правото на роден език. Авторитарните изявления на македонските лидери за „държавния“ език и размера на населението не помагат тук. Тук не говорим за числа и проценти, а по-скоро настояваме за демократичните придобивки, които трябва да последват една многонационална държава, и този процес няма да спре. Нашата Конституция е проектирана по такъв начин, че тези права произтичат от самата ѝ същност. Какво ще стане, когато и българите влязат в Конституцията и заедно с хърватите, сърбите, власите и ромите поискат своите езикови права в медиите, права на подходяща обществена служба, позиции в ръководството на държавата и други подобни. Това е, което е предопределено за Македония, то е тук някъде, „зад брега“ и единственият въпрос е дали и как македонското ръководство ще реши въпроса.
Осмо
Историите за „фашизма“ на Ванче Михайлов, както и тези, че македонците произхождат от Слънцето, легендите за Александър Велики, историите на политически (и някои „научни“) брокери, са пълни глупости, които трябва да бъдат открито осъдени. Оставайки скрити зад силата на политиката и собствената си безхарактерност, някои от тях са спечелили милиони, но други са се озовали в затвора или в емиграция.
Михайлов е бил човек на своето време и днес би било напълно неуместно да се твърди, че няма македонска нация и език. Напротив, има, както каза Тодор Живков на Мартенския пленум през 1963 г., но за целия научен свят остават въпросите за историческия обхват на тази нация и нейното оцеляване днес.
Още: Представете си България и Македония като приятели
Девето
Тази книга, дълга само сто страници, трябва да бъде преиздадена и предоставена като четиво на всички македонски политици от всички партии и нации. Забравете Михайлов и не го споменавайте. Ако за някои той е бил “фашист“, за други той е бил „ангелът на отмъщението“ и надеждата на поколенията от 20-те до 50-те години на миналия век... книгата му трябва да бъде пътна карта към демокрация и взаимно разбирателство!
Има и друг начин за взаимно “разбирателство“. Досега този начин не е дал резултати, освен разпадането на Югославия на два пъти...третият път ще бъде трагедия за Македония.
Автор Владимир Перев
