Да започнем със следната аксиома: тъпите лафове, това е основната градивна единица на политическия живот. Всяка партия е построена върху пет тъпи лафа, повтаряни първо от политиците, после от журналистите, после от избирателите. Някои тъпи лафове са вечни, други се променят. Временен тъп лаф например бе думата "евроатлантизъм". Сега тъпият лаф излезе от употреба, защото сдвояването на Европа и Америка в една дума не отговаря на геополитическата ситуация. Защо? Ами има "тектонично разместване на пластовете". Също много тъп лаф.
След появата на Румен Радев в реалната политика и евентуалното спечелване на изборите от партията му, съответно изплува друга баналност. Лафът за "Новия месия". Какво представлява той? Ами докато едни се ентусиазират, други вдигат мъдро показалец и ни предупреждават за "Новия месия". Напомнят ни, че и навремето към някой нов политик е имало големи надежди, той е спечелил изборите и после сме се разочаровали. Нов месия е бил Костов, бил е Царят, бил е Бойко, бил е Слави, бил е Кирил Петков. А сега Радев. Следователно...всъщност следователно какво?
Например чудя се какво е противоположното на "новия месия". Към тоя фалшив герой, този мним спасител разбрахме какво е правилното поведение - той е една напразна надежда, която предварително трябва да се отхвърли по силата на опита. Добре, каква тогава е алтернативата? Тук нашият доброжелател, който ни предупреждава за новия месия, малко коварно не довършва мисълта си. Защото ако я развие докрай, ще трябва да произнесе и един не много убедителен финал.В него ще се окаже, че алтернативата на новия месия са старите разочарования. И така се озоваваме в едно, съгласете се, идиотско положение. Че ние не трябва да подкрепяме новият месия (това е глупаво), а вместо това по-добре да изберем старите разочарования. И това е умно.
В днешната политическа реалност този логически капан има забележителна конкретика. Изглежда, че вместо новият месия Радев, е по-добре да ни управляват старите разочарования Бойко Борисов и Делян Пеевски. Единият е отдавнашен бивш месия, тоест вече сте изгубили стократно надежда. Другият е вечен олигарх, тоест надежда никога не сте имали. Съответно по-добре да изберете тях, защото вече сте ги преболедували. И тъй като ако към един горчив опит прибавите нов горчив опит, общият сбор горчивина ще е по-голям, хич не се и захващайте. Не увеличавайте количеството и изберете познатото. Как хубаво беше например по времето на сглобката: всички управляват заедно, никой никого от нищо не спасява, всички се променят за добро и взаимно се отказват от месианството. Цареше сговорчивост, есемеси към Пеевски с "хей" и общи подписи под конституционна реформа, която беше толкова тъпа, че даже самият Пеевски я остави. Предполагам как ще репликирате: ами после протестите, ами бунтът по площадите, ами химнът с ръка на сърцето? Беше много хубаво, съгласен съм, там бях - но пък не е ли това, като при всяка друга революция, завръщане към месианството? Ето, че омагьосаният кръг се затвори. Аз само проследявам как.
Автор: Райко Байчев
