Управлението на кризата с коронавируса – организация по български

Дотук няколко неща в ръководенето на кризата правят лошо впечатление. Първо – всички, свързани по някакъв начин с управлението на държавата, повтарят как хората са най-важни. Същевременно все още не се вземат мерки, които вече се взеха в държави, където "епидемията с невиждана ярост" (по генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски) вилнее. Например – ограничаване и дори спиране на публичния транспорт, градски и междуградски, като говоря за този транспорт, превозващ хора, не товари.

Продължава да няма ясни правила от страна на държавата кой ходи на работа в частния сектор – при държавната администрация вече има заповед кои не трябва да ходят на работа и да получат помощ, но за частния сектор всичко това е препоръка! Ако не е, то това не е широкоизвестно! В този ред на мисли, никой не съобщава за едно място, където се качват заповедите и разпорежданията на всички държавни и общински органи (с препратки към сайта на съответната институция) и където да може човек да погледне в случай на нужда! Това е електронно правителство – заради такива ситуации ни трябваше, но още ще го чакаме в пълна мяра.

Нататък – кой в крайна сметка е задължително затворен и не работи от офис, а само от вкъщи и кой не? Нали имаше предложение още на 14 март от Венцислав Мутафчийски нищо извън магазини, аптеки, банки, застрахователи и бензиностанции да не работи от офис? Но не става така – трябва най-малкото и производители на храна и лекарства да работят, обаче има много други бизнеси, които също не могат да работят без офис. Сега те не са от критично значение да овладеем кризата, но след това ще са от критично значение да има икономика т.е. да няма глад!

И не на последно място – църквата! Ако ще затваряме ресторанти и кафенете, обаче при дядо поп всички ще ближат нафора от една лъжичка, дори сребърна, тогава хич и да не се занимаваме, да излизаме и който оцелее, оцелее.

Второ – санкциите. Излиза вчера (16 март) главният прокурор Иван Гешев и почва да говори как само като общество ще се справим, но като го питаха колко пъти е нарушена карантината, той отговори, че нямал обобщена статистика. Само че още на 14 март в сила влязоха новите промени в Наказателния кодекс за по-строгите наказания – 2 дни и още нямаме статистика кой какво е нарушил? В Гърция пък арестуваха за ден 127 такива нарушители – дали да питаме в България как е, има ли статистика за това? Или да я караме на повече и повече мерки, казани с гробовно-застрашителен глас от екрана на телевизора? Защото като не можем една проста статистика да извадим, значи всъщност не можем дори бързо да се организираме да изпълняваме новите санкции ефективно – как прилагаш нещо, след като не знаеш върху кого?

Трето – вече дни наред продължават обясненията как едикакво си можело за икономиката, а друго не става. Не чувам и не виждам някой, от който зависи, да говори за секторен анализ и за подготовка бързо да се разбере къде ще има най-тежки удари. Защото, колкото и със сърцераздирателен глас да ни се обяснява как животът и хората са най-важни, особено най-застрашените – възрастните, тези възрастни ги хранят работещите! Като няма бързи мерки да се опазят колкото се може повече бизнеси, възрастните след епидемията какво ще ядат? Кой ще плаща данъци, че да имат за пенсии? Ясно е, че не може веднага всичко да се изчисли и предвиди, но е ясно и, че би могло да се погледне и към чужд опит, да се види приложим ли е у нас и доколко. Обаче е и ясно, че заради липсата на пълна електронизация на всякакви данни – като почнем от здрави досиета, та стигнем до плащане на данъци, сега ще е много трудно и времеемко първо да видим голямата картина т.е. с какво разполагаме и кой от каква и от колко помощ има нужда. Въпросът е колко точно време ще ни трябва – да не е само като за 2-3 епидемии от коронавируса?! Защото време няма – стигне ли се дотам да избираме между коронавирус и глад, с който идват много повече проблеми, познайте какво ще изберем, господа управляващи от всички власти!

И накрая – тънката граница между кризисно управление и диктатура! В мътна вода риба се лови най-добре, а в смутни времена тези, които държат хляба и ножа, имат най-добри условия да се разправят с неудобните им. Това става както с явно калпави закони, така и с действия, прикрити добре под думички като "криза", "карантина", "национална сигурност". Но всяка епидемиологична криза отминава, а ако изкушението да се възползваш от властта безмерно в такива времена е много силно, то след това колелото винаги се завърта – тогава осъзнаваш, че твоите действия са го завъртели така, че да дойде твоят ред да си отдолу. А там не е приятно – хич ни най-малко! Точно липсата на мисъл за бъдещето е една от причините сега масово светът да страда заради един вирус. И това е голямата поука - който не мисли отсега за после и то не мисли само за себе си, рано или късно ще се сети, че е трябвало да мисли!

Автор: Ивайло Ачев