За всяко общество протестите са важни. Защото канализират енергия и изграждат чувство на общност. Нашите бяха прекрасни. Вдъхновени, смислени, мащабни. Доведоха до падането на правителството и политическата справедливост, поне веднъж, възтържествува навреме. За целта обаче, която искаме да постигнем, протестите не са достатъчни и с тях работата ни не свършва. Защото никой няма нужда от мимолетни рокади, България се нуждае от системна, дълбока и всеобхватна промяна.
И арената, на която се решава тази промяна, не са площадите. Арената са изборите.
И Пеевски го знае.
Още: "Държавата е наша, а не тяхна": Масови протести срещу властта в цялата страна (ВИДЕО)
Само изборната математика има значение
Той няма нужда нито да спори с протестиращите, нито да вдъхновява своите "симпатизанти". Няма нужда да се аргументира от трибуната на Народното събрание и няма нужда да се прави на човек от народа.
Има нужда да всее неподправен, неизбежен и непреодолим ужас у всички, от които зависи властта да остане у него. Като крайна мярка, разбира се. При подходящите хора може да се действа и по-"цивилизовано" - чрез натиск, заплахи, изнудване. Изобщо, каквото е необходимо, за да увеличава влиянието си.
Защото на избори само влиянието има значение. Само цифрите. Пред урните емоциите от протеста, разочарованието от неправдите и гневът от несправедливостта не значат нищо, ако не са подплатени с чиста математика.
Още: "Вън Пеевски и Борисов от властта": Хиляди на протест в София (ВИДЕО-НА ЖИВО)
Битката на Пеевски е за тази математика.
Овладяването на нови райони
Има цели градове, цели общини, които исторически никога не са регистрирали и един глас за ДПС. Населени места много извън смесените райони, в които никога не е имало мюсюлманско население. Градове, традиционна арена на сблъсък между стандартните партии. Градове и общини, в които ДПС-Ново начало настъпва безмилостно. Овладявайки кметове, общински съветници, администрация. Градове и общини, чиито граждани гледат невярващо как политическите им лидери се снимат по контрапротестите на Пеевски. И които на следващите избори ще трябва като опълченци да бранят секциите си от стоварените с автобуси прищълци. Защото ако не го направят, догодина контрапротестите може да са на техните площади.
Пеевски води битка за овладяване на райони, нетипични за ДПС. И ако успее, картините от Смолян, Кърджали и Кюстендил, където по брутален начин натисна всички - от областен управител до чистачката в читалището, да го подкрепят, ще се мултиплицират.
Още: "Пеевски не е посял нищо освен омраза. А ние дори не го мразим. Просто ни е гнус от него"
Затова е важно да осъзнаваме, че протестите не са крайна спирка. Те са стъпало към следващата битка. И ако на изборите отчетем отново 30 - 40% активност, ще подарим държавата си на Пеевски. Неговата бруталност разчита на нашата апатия. Тя се крепи на нея. Няма да го сразим с песни, плакати и речи. Ще го сразим само, ако математиката му не излезе.
Автор: Десислава Любомирова
