Използвам определението на Веселина Седларска, което е точно и добре намерено. Ето какво написа тя:
"Гледах клипчета от снощните контрапротести. Чета коментари с присмех за нелепостта, неграмотността, неосведомеността. Аз съм старомодна, за да си съставя мнение, отидох да видя един контрапротест. И ще кажа само: Горките хора! Гледах непроницаемите им лица, все едно казваха: Не стреляйте по нас, ние сме заложниците. Така беше в Сливен, в другите градове не знам, само видях, че са били снабдени със същите, произведени на едно място, плакати."
Изисква се особен самоконтрол, за да се вникне именно в това. Защото почти невербалните защитници на Пеевски, комичната им неспособност да обяснят какво искат, обърканият поглед, който се взира в камерата, сякаш за да намери спасение в нея - всичко това е все пак много смешно. Това са хора, които са ходещо доказателство за милоста на демокрацията, милост, която все пак е надмогнала суровата и по-справедлива идея за образователен ценз.
Освен много смешни, тези хора са и страшни. Защото ясно показват как работи ъндърграунд машината на Пеевски. И как при ниска избирателна активност, техните гласове натежават мощно от едната страна на везната, за да издигнат собственикът на съдбите им до втора политическа сила с огромно влияние. Ако тази картина не ви мотивира да гласувате, вие сте съвършени темерути и дори будите възхищение за самообладението - ето така мисля да ви обидя и похваля едновременно. В известен смисъл обаче си приличате с контрапротестиращите. И вас ви закриля милостта на демокрацията - понеже освен неграмотния тя жали и не санкционира апатичния.
Но нито смешният, нито страшният прочит са най-верните. Определението "Не стреляйте по нас, ние сме заложниците" на Седларска е именно вярното, защото се противопоставя на зловещото изкуство на разделението, което уж миролюбивият Пеевски не иска да прокарва. Нищо подобно: за него най-добрият развой на събитията е конфликт между протест и контрапротест, вербален и физически сблъсък, който по изкуствен път да внуши равни сили. Така той освен като враг на умните и красивите ще може да се обяви за защитник на неграмотните и нечленоразделните: вече е започнал да го прави. Но тук става дума единствено за заложници. За хора, изритани към площадите, безпомощно застинали пред камерите, жив щит, с който крепостните да предпазят изнеженият им собственик. Това, разбира се, е невъзможно. И за заложниците, а не против тях, също си струва да се протестира.
Автор: Райко Байчев
