Паник атаките са сигнал на психиката, че живеем в лъжа

30.07.2018 13:19 91409

Снимка: личен архив

Здравейте г-жо Симеонова,

Пиша ви след дълго отлагане, но аз съм така с всичко.

Никога не съм сигурна в нищо, особено в себе си.

Имам усещането, че с нищо не мога да се справя достатъчно добре и по тази причина отлагам непрекъснато неща в работата си и в личният си живот, общо взето навсякъде.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Много често мисля защо съм такава и просто усещам как живота минава покрай мен, а аз сякаш седя и цикля на едно място.

Имам добро образование, говоря езици и работата ми е хубава, което предполага да съм щастлива и доволна, но въпреки това, аз съм непрекъснато тревожна, изпитвам постоянно напрежение и стягане, просто не мога да се отпусна и да се насладя на нищо, като другите хора, около мен.

Родителите ми са успешни във всяко отношение хора и понякога имам чувството, че ги разочаровам, че не успявам да оправдая очакванията им и това направо ме убива.

От известно време имам и пристъпи на паника, паник атаки, даже зачестяват.

Не мога да ви обясня, какъв ужас изпитах, когато получих първата, бях сигурна, че умирам, посетих огромно количество лекари, направих купища изследвания, но се оказах физически здрава.

Ето това не мога да им го обясня на родителите ми, те смятат, че просто трябва да се стегна и всичко ще се оправи, а аз явно не успявам и се срамувам от това.

Не знам какво да правя вече, объркана съм и уплашена, много се надявам да ми отговорите, предварително ви благодаря.

С.Т.,

гр.Варна

Здравейте С.Т. и благодаря за това писмо.

Прочетох го много внимателно и нека ви кажа нещо, като начало, а то е, моля ви, отпуснете се!

За Бога, отпуснете се и дишайте, мила С.Т.!

Напук на всички приказки за стягане, справяне и прочие истории, аз ви потретям - отпуснете се!

От написаното оставам с впечатление, че всичко, което правите е подчинено на това, да получите одобрението на своите родители и предполагам, никога не е достатъчно, затова се налага да правите още и още и още...

Често това става, когато никой не ви е казвал в детството, че сте достатъчна сама по себе си и не е нужно да правите нищо специално, за да бъдете обичана.

Вероятно е трябвало да я заслужите тази обич с допълнителна неща, например да изкарвате само отлични оценки, да си оправяте редовно стаята, да посещавате множество уроци и т.н.

И тогава може би сте получавала похвали, чувствала сте се обичана и сте останала с усещането, че това е начинът и любовта трябва да се заслужи, а не е нещо, което се получава даром, просто защото сте, без допълнителни условия и изисквания, което се е превърнало в модел на поведение.

Паник атаките, които сте започнала да получавате са именно звънчето, което бие, за да ви каже, че някъде много сте се отклонила от своя личен път и живеете вероятно нечий чужд живот и мечти.

Те идват, когато психиката не може вече да компенсира натискът и лъжата в живота ни, но са достъчно ясни и категорични, за да им обърнете внимание, там вече не можете да се правите, че нищо не се случва...

Това не можахте да го отложите, нали?

Предполагам, че живеете с тази тревожност, за която ми пишете от месеци, може би дори години, но не сте и обърнала внимание, станала е като част от вас. Mоже да сте я оправдавала със стрес, преумора, работни ангажименти и какво ли още не и тогава тя е преминала в паника. Получила сте паник атака и както аз казвам, това е един добър ритник отзад, след който нищо вече не е същото, а човек е принуден да се обърне най-накрая към себе си и да разбере какво и защо се случва.

Аз съм имала панически атаки в разстояние на 11 години, което стана причината да поема по пътя на психологията. Мога да кажа, че те никога не идват случайно и макар да има сходни за всички ни симптоми, причините са много индивидуални за всеки човек, често пъти са “букет” от натрупвания, а не само една, както смятат повечето хора.

Не се срамувайте да говорите за това, даже напротив, заявявайте го ясно, смело и категорично, то е част от вас и е нужно първо вие да застанете зад себе си.

Потърсете помощ, ако усещате, че не можете да се справите сама с това състояние, което не би било акт на слабост, а на осъзнатост и грижа.

Повярвайте ми, то не е дошло, за да ви накара да страдате още повече, а точно обратното, за да ви върне собственото ви лице и автентичност, просто му дайте шанс, дайте го на себе си, мила С.Т., заслужава си!

Поздрави,