Анализ: Могат ли да работят западните санкции срещу Русия в този им вид

Като "Акт на въздушно пиратство" описа ръководителят на Ryanair Майкъл О'Лиъри непланираното кацане на един от пътническите самолети на авиокомпанията в Минск и ареста от беларуските власти на дисидент на борда. "Това е шокираща атака срещу гражданската авиация и международното право", заяви британският външен министър Доминик Рааб.

На път към Брюксел за спешна среща, ирландският премиер Мишел Мартин призова лидерите на ЕС да излязат с "много твърд и решителен отговор" срещу действията на белоруския президент Александър Лукашенко. Но какви точно контрамерки може да предприеме ЗападА, за да сложи край на неприемливото поведение на Лукашенко - и по-важното, на неговия съюзник Владимир Путин? Къде трябва да се удари, за да ги нарани наистина?

Първоначалното предложение на страните от ЕС е да се отнеме разрешението за полети на белоруската авиокомпания "Белавия" в Европа и да забрани всички полети от Европа до Минск. Като първа стъпка тази мярка на пръв поглед изглежда доста пропорционална. Тази мярка обаче по никакъв начин няма да засегне нито Лукашенко, нито ръководителите на неговите служби за сигурност. Почти 60 високопоставени белоруски служители, включително самият Лукашенко, вече са под санкции, които бяха наложени, след като белоруските власти брутално потушиха протестно движение в страната си миналото лято. На тези служители вече е забранено да се придвижват из Европа и да притежават каквото и да е имущество там.

Най-вероятно в случай на забрана за полети ще пострадат гражданите на Беларус, които активно пътуват по света и имат високо ниво на образование. И Лукашенко, и Путин вече са забранили на стотици хиляди свои граждани (преди всичко персонал по сигурността) да пътуват до западните страни, така че въвеждането на забрана за полети до Европейския съюз само ще сложи край на тяхната работа, като накрая ще изолира обикновените граждани на Беларус от „корумпиращото” влияние на пътуванията на Запад.

"Ако наистина искате да накажете Лукашенко, дайте на всеки млад човек в Беларус самолетен билет и шенгенска виза. Не ни затваряйте в тази лудница!", пише един анонимен потребител на приложението Telegram, където арестуваният активист Роман Протасевич управлява два влиятелни новинарски канала.

Санкции? Западът се опитва да използва инструмента за санкции от 2012 г., започвайки със замразяване на профили и забрани за визи, наложени на служители, замесени в убийството на московския адвокат Сергей Магнитски през 2007 г. Оттогава режимът Путин завзе Крим, свали пътнически самолет, хакна компютърните системи и системите за гласуване на Демократичния национален комитет на САЩ и използва химическа отрова за убийството на дезертьора Сергей Скрипал в Солсбъри, Англия. Да не говорим за хакерски атаки срещу ключови обекти от западните електропреносни мрежи и петролна инфраструктура.

Всяко ново посегателство беше последвано от нов пакет санкции. Активите на стотици руски служители са замразени, руските държавни компании вече нямат достъп до международни финанси, а западните компании могат да бъдат изправени пред санкции, ако решат да участват в големи инфраструктурни проекти на Кремъл, като газопровода "Северен поток-2". Но нищо от това никога не е успяло да промени поведението на Путин. Подобни мерки най-вероятно няма да засегнат Лукашенко (който между другото беше осъден от прокремълските руски медии за „безотговорно“ отвличане на самолета). Напротив, санкциите дават възможност на Путин да обвини враждебния Запад за всички проблеми на Русия и да се представи като защитник на родината, защитавайки я от чужда агресия.

Когато след завземането на Крим през 2014 г. руската рубла падна с повече от 50% (което се дължи главно на спада на цените на петрола, а не на санкциите изобщо), Путин реагира на това, като въведе ембарго за внос на продукти от Европейския съюз, като по този начин стимулира развитието на вътрешното производство и изолира своите граждани от последиците от спада на обменния курс на руската валута.

Когато ЕС и Обединеното кралство замразиха всички чуждестранни активи на висши служители на Кремъл, Путин обяви амнистия за нерегистрирани чуждестранни активи и сметки на членове на руския елит. Тази „деофшоризация“ играе в ръцете на Путин, защото му позволява да държи капитала на своите поддръжници наблизо - и ако е необходимо, да ги използва като инструмент за влияние. Нещо повече, попадането в списъка на санкциите на САЩ вече се превърна в своеобразен знак на почит в редиците на руския елит. „Как все още можете да пътувате в чужбина?", един депутат от руския парламент се пошегувал с колега на парти в дача край Москва миналия ноември. "Какъв патриот си след това?"

Хайко Маас заплаши Лукашенко със спирала от санкции

Въведените санкции срещу Беларус заради самолета на Ryanair са едва началото, заяви външният министър на Германия Хайко Маас и подчерта...

Прочети повече

Когато Доминик Рааб (заместник на Борис Джонсън) все още беше обикновен член на партията, той се изяви като един от най-активните поддръжници на издаването на заповеди за конфискуване на богатства с неизяснен произход във Великобритания - радикална мярка в юридически смисъл, която по същество премахва презумпцията за невинност и задължава собствениците на капитал да докажат, че богатството им е придобито по честен начин.

Идеята беше Лондон да не бъде място за пране на милиарди, откраднати от клептократи по целия свят. Но въпреки че от 2018 г. насам са издадени стотици подобни заповеди срещу руснаци, досега нито един богат руснак, свързан с Кремъл, не е загубил активите си. "Накратко, те имат добри счетоводители. Те винаги са поне с една крачка пред Министерството на финансите", обяснил един бивш служител на Белия дом, който е работил с Барак Обама по санкционния списък от 2012 г.

И докато много от децата на представители на Кремъл - известно време дори дъщерите на Путин и неговия прессекретар Дмитрий Песков - живеят на Запад, идеята за въвеждане на колективно наказание срещу членове на семейството е етично съмнителна. Следователно, въпреки че списъкът на онези, на които е забранено да пътуват до западните страни, се увеличава, съпрузите на тези хора, техните деца, членове на семейството и парите им продължават да се движат свободно на Запад. Индивидуалните санкции действат също толкова зле, колкото и икономическите.

По-важното е, че в посланието, което Западът се опитва да изпрати на Русия, налагайки своите санкции, се крие фатална непоследователност. Някои от санкциите бяха наложени като наказание за откровено престъпно поведение, като атаката с руската ракета "Бук" през 2014 г. в Донбас срещу пътнически самолет на Malaysian Airlines или отравянето на семейство Скрипал. Други санкции бяха наложени във връзка с инциденти, чиято пряка връзка с Кремъл не е убедително доказана, като намеса в президентските избори в САЩ през 2020 г. и неотдавнашната атака на мистериозна хакерска група, наречена DarkSide, която блокира временно работата на основния американски тръбопровод Colonial Pipeline.

Междувременно бяха наложени някои други санкции за действия, които по същество са свързани с вътрешните работи на страната - говорим за брутално потушаване на продемократичните протести в Беларус. Тази плъзгаща се мащабна причинно-следствена връзка позволява на беларуските и руските пропагандисти да представят западните санкции като неоправдана намеса във вътрешната политика на своите страни.

Тихановская: ЕС да не се ограничава със санкции срещу Минск

Бившият кандидат за президент на Беларус Светлана Тихановская участва във видеоконференция на комисията по външни работи на Европейския...

Прочети повече

"Китай и Русия ясно изразиха отказа си да толерират намесата на Запада в това, което смятат за свои вътрешни работи. Санкциите се превърнаха в своеобразна модерна форма за примамка на мечки. Те просто добавят допълнителна ярост на мечката и оставят дразнещите да се чувстват доволни, че нараняват", казва сър Антъни Брентън, бивш британски посланик в Русия.

И така, какво може да сработи? Въпреки че руската икономика е по-малка от тази на Южна Корея, тя все още е тясно свързана с международните финансови и банкови системи. Ако президентът на САЩ Джо Байдън искаше, той можеше да забрани търговията с руски краткосрочни държавни ценни книжа и публичните активи на руски държавни компании като "Роснефт". Това незабавно би предизвикало остра икономическа болка, принуждавайки Путин да търси финансиране от Китай, като се съгласи на всички свързани стратегически рискове и зависимости.

Международната платежна система SWIFT е със седалище в Белгия. Блокирането на достъпа на руските търговски банки до тази система би довело до незабавно грандиозно свиване на междубанковата търговия. Милиони руски карти Visa (базирани във Фостър Сити, Калифорния) и Mastercards (Ню Йорк) могат изведнъж да станат безполезни парчета пластмаса. Дори руският интернет домейн .ru се контролира от Internet Corporation for Assigned Names and Numbers (ICANN), американска организация с нестопанска цел, базирана в Калифорния. Освен това Европейският съюз е най-големият потребител на руски природен газ, който осигурява около 25% от руските бюджетни приходи.

Дали обаче колапсът на руската банкова система, прекъсването на всички връзки с международните финанси и източниците на доходи и изолирането на Русия от световната мрежа ще помогнат да бъде наказан Путин? Или всички тези мерки ще изгонят Путин в ъгъла и ще обединят обикновените руснаци около техния лидер?

Има и друг проблем: кой всъщност е дал заповеди за отравяне, хакерски атаки и принудително кацане на самолета Ryanair? Ние казвахме, че това е Путин или Лукашенко. Но в действителност тези груби нарушения на закона може да са резултат от машинациите на службите за сигурност (в Беларус те все още се наричат КГБ). Санкциите трябва да улеснят промените в политиките на лидерите. Но ако тези лидери не са в състояние да контролират напълно действията на службите за сигурност, които действат от тяхно име?

Макрон: Санкциите срещу Москва вече не са ефективни

ЕС трябва да "предефинира дълбоко" отношенията си с Русия и Беларус, защото "сме на границата на възможностите в санкционната политика"...

Прочети повече

И Байдън, и Европа решиха да използват едновременно моркова и тоягата. През 2019 г., след нападението срещу Скрипалите, администрацията на Тръмп даде ясно да се разбере, че Америка може да наложи ограничения върху търговията с руски дългови облигации. На свой ред Байдън предупреди, въвеждайки поредния пакет санкции във връзка с хакерски атаки, че американската администрация обмисля възможността за въвеждане на такива ограничения, но засега се въздържа да завърти винта.

Ангела Меркел упорито отказва да се подчини на исканията на САЩ, които настояват за спиране на строителството на "Северен поток 2", за който се планира да започне доставките на руски газ за Германия още тази година. Настроенията обаче постепенно се променят дори в редиците на традиционно "разбиращия Русия" германския елит - особено след като критикът на Кремъл Алексей Навални прекара месец в берлинска клиника, където се лекуваше след отравянето с "Новичок" и където го посети Ангела Меркел.

Междувременно Путин и Лукашенко успяват умело да маневрират. Понякога те се държат като лидери на измамните държави, но в същото време запазват достатъчно международен авторитет, за да обсъдят например бъдеща среща на върха с Байдън. И Путин, и Лукашенко залагат, че Западът може да загуби твърде много в случай на открита конфронтация.

От своя страна Западът продължава да се надява, че нарастващите икономически очаквания ще увеличат желанието за свобода и промяна сред руската и белоруската младеж, а Западът не иска да ги лиши от това желание, унищожавайки икономиките на тези две страни и провокирайки бурна националистическа реакция. Това е много деликатен баланс и всяко ново отравяне, хакерска атака и акт на международно пиратство приближава Запада до факта, че следващият сезон на разряда може да се превърне в нова мащабна студена война.

Превод: Ганчо Каменарски