Бягащи по острието на бръснача: Кой всъщност търси политическо убежище в Беларус?

На това видео е запис от камерите за наблюдение на граничен пункт. Първо по пешеходната алея върви мъж с малка раница на гърба и чанта за лаптоп. След това отново се вижда той, но придружен от граничар.

Следващата част от записа вече е от камерата в кабината на граничаря и със звук.

- Къде отивате?

- В Минск.

- С каква цел?

- Да подам заявление за статут на политически бежанец - казва пришълецът със силен акцент.

След това, вече в стаята на фона на копирна машина, той казва, че в САЩ е изгнаник и е обект на омраза, че харесва Беларус, където бил два пъти миналата година, и че чете поетесата Ахматова и Пушкин. Какво отношение имат Ахматова и Пушкин към Беларус, той не уточнява. Но и това не е толкова важно - или пък не?

Лицето, дошло на границата пеша (на видеото е невъзможно е да се определи с точност контролнопропускателният пункт), е лесно за идентифициране. Това е Марк Накълс – ексцентрична личност от САЩ, активен участник в руски токшоута. Той се появява многократно в ефира на Първи канал, "Россия 24", "Звезда" и др. Представян е като публицист и писател, пише „Новая газета. Европа“.

В социалните мрежи като място на пребиваване той е посочил Москва. Във Фейсбук пише за себе си: "Russian TV political commentator, writer, consultant. В Substack нарича себе си "американец в изгнание". В първия ден на войната той е написал в социалните мрежи: "Путин е опасен луд". Последният пост е от 7 март: че Украйна ще издържи още две седмици до месец (бел. ред. - Украйна издържа вече пети месец и изобщо няма намерение да се предава) и това не е просто агресия, а има дълбоки исторически корени. След това – мълчание, макар че от 24 февруари до 7 март Накълс публикува в социалните мрежи почти всеки ден. А в началото на юли – поход към беларуската граница и молба за политическо убежище за четене на Пушкин и Ахматова.

Тук има поне две странности. Първо: ако Накълс наистина е бил в Москва и е бил "американец в изгнание", както сам се нарича, тогава той може да дойде в Беларус без никакви гранични преходи. От много години между Русия и Беларус няма официална граница. Това означава, че е преминал или полско-беларуската или литовско-беларуската, или латвийско-беларуската граница. Как и защо е попаднал там, не е ясно.

И втората странност е мълчанието на държавната пропаганда в Беларус. Обикновено държавните телевизии там се хващат за такива случаи и се "въртят" до посиняване. А такива случаи са голяма рядкост. Те могат да се преброят на пръсти и всеки път търсещ убежище от западна страна е или ексцентрик, или психопат, или престъпник, който е заплашен със затвор в родината си. Беларуските власти обичат такива хора, защото те с удоволствие говорят за "ужасите на западния живот". Правят режисирани телевизионни клипове и документални филми за тях, пишат статии и вземат коментари от експерти по геополитика, икономика и други науки. С две думи - градят пропаганда.

Впрочем не е изключено "опустошителните" истории за Америка с участието на Марк Нъкълс сега просто да се планират за показване - пропагандата не бърза. Вече е бързала.

На 17 декември миналата година, в разгара на мигрантската криза на беларуско-полската граница, когато стотици мигранти от Сирия, Ирак, Йемен всяка нощ се опитваха да проникнат в Европейския съюз, беларуските държавни медии съобщиха сензационна новина: полският граничар Емил Чечко сам дошъл при беларусите и поискал политическо убежище "във връзка с несъгласие с провежданата политика на Полша по отношение на миграционната криза и практиката за нехуманно отношение към бежанците". От този ден Чечко става един от главните герои на беларуската пропаганда. По телевизията, на пресконференции, във вестникарски интервюта почти всеки ден той говори за "масови екзекуции на мигранти" от полските граничари. Твърди, че самият той е участвал в масови разстрели.

Ето например какво казва той на пресконференция на 9 февруари: "На 9 юни участвах в първата масова екзекуция. Когато вече се здрачаваше, нашият Land Rover спря в гората. Един от граничарите ни нареди да тръгнем към светлината от другата кола. Там видяхме група бежанци. Те стояха около изкопана дупка, край която имаше и камион. До него бяха моите колеги от военното поделение. Граничарите, като се прицелиха в главите ни (видях това, когато стоях полуобърнат), заповядаха да стреляме по хората. След като изпълнихме тази заповед, ни казаха да разстреляме и втората група. След това се качихме в нашия джип и пристигнахме в някакъв граничен пункт. Там ни казаха да почистим оръжията си, след което всички се върнаха отново на това място".

Общо взето, Чечко плътно се намърдва на първите страници в Беларус - без изобщо да има проверка на казаното от него, защото всъщност това е неудобно за режима на Лукашенко. Без проблем става символ на беларуската пропаганда.

Когато ужасяващите истории за масови екзекуции и тайни погребения отегчили дори неопитния към пропаганда потребител, съдържанието на новините от полския войник претърпяло лека промяна. Той например започнал да говори за екзекуции на доброволци, които носели храна на границата. Или пишел декларация до Хагския трибунал с искане срещу Полша и Литва да бъдат образувани наказателни дела за престъпления срещу човечеството.

Междувременно в Полша беше образувано наказателно дело срещу Емил Чечко за дезертьорство. Пресслужбата на полската военна полиция съобщи, че в нощта на 11 срещу 12 декември той е бил спрян за шофиране в нетрезво състояние. Чечко, между другото, не отричал това и измислил как да се оправдае - детинската му версия е, че на войниците на границата им е даван алкохол, за да не мислят, когато разстрелват мирни мигранти.

През февруари Емил Чечко започва сътрудничество с контролирания от Беларус център "Системна правна защита". Ръководителят на центъра Дмитрий Беляков казва в интервю, че наема апартамент за Емил за своя сметка. А на 17 март, точно три месеца след като се появява в Беларус, Емил Чечко е намерен обесен в това жилище. Следователи и експерти не са установили следи от насилствена смърт. Полякът е погребан на полското военно гробище в село Долгиново, Вилейска област.

Седмица след смъртта на Емил Чечко удостоверение за бежанец получава американецът Евън Нюман, поредният "разобличител" на западните нрави.

През януари 2021 г. той участва в щурма на Капитолия. Успява да напусне САЩ, преди да му предявят обвинение през февруари. Впрочем на сайта на Министерството на правосъдието на САЩ се казва, че Евън Нюман е обвинен по шест члена: от нападение, съпротива или възпрепятстване на изпълнението на служебни задължения до насилствено проникване на територията на Капитолия. Номерът на делото е 1:21-mj-331-GMH-1.

В ефира на беларуската телевизия (разбира се, сюжетът е кръстен "Гудбай, Америка!" - как иначе?) Нюман разказва, че първо е живял в Украйна, където се добрал от Италия през Германия и Полша. Но през лятото, според Нюман, СБУ започнала да го следи и той решил да премине нелегално границата с Беларус. Вървял през блатата, борил се с диви свине и змии, попадал в плаващи пясъци, но стигнал и поискал политическо убежище.

След няколко месеца чакане за статут на бежанец Евън Нюман успява да разкаже на държавните медии за "нечестността" на изборите в САЩ, за "двойните стандарти" на Запада и за "прекрасната свободна Беларус". В замяна за него в Беларус пишат като за "обикновен американец, чиито магазини са изгорени от представители на BLM, който търсел справедливост, задавал неудобни въпроси, но загубил всичко и е преследван от правителството на САЩ". Това е цитат от бресткия областен вестник "Заря".

Именно в Брест се установява Евън Нюман. Там му е връчено удостоверение за бежанец, при това в тържествена обстановка, и то не от някакъв прост чиновник, а лично от началника на отдела за гражданство и миграция Юрий Бразински, който обещава много възможности за реализация на човешкия потенциал в социално ориентираната държава.

Впрочем в Беларус винаги търсят и намират убежище именно такива странни персони, за които обикновеният свят изглежда като изкривена враждебна реалност. И които са търсени да понесат отговорност според закона за свои престъпни действия.

Именно там швейцарецът Юрген Граф бяга от правосъдието още през 1998 г. Той твърди, че не е имало Холокост, че са убити не шест милиона, а 300 000 евреи, и че газът "Циклон Б" е просто сълзотворен газ, който не е убил никого. Граф нарича себе си "ревизионист". (Между другото, Евън Нюман нарича себе си "технолудит".) След присъдата (швейцарски съд го осъжда на 15 месеца затвор), той пристига в Беларус. В Минск се жени, "разперва криле", започва да дава антисемитски интервюта и след това се мести в Москва, което напълно отговаря на историческата логика.

А преди Граф в Беларус се крият литовски комунисти, обвинени в убийството на цивилни във Вилнюс през 1991 г. Главният идеолог на Литовската комунистическа партия Иван Кучеров е фактически откупен от литовски затвор от Лукашенко: по негово нареждане за Кучеров е платена гаранция от 50 000 долара, след което той бързо заминава за Минск, където скоро умира.

Може би оттогава някаква гълъбова поща разнася легенди по света – казват, има такава страна, в която държавният глава откупува верните "антизападняци" от занданите, а след това им дава пари и имения. Вярно е, че не всеки има късмет с именията, с изключение може би на бившия президент на Киргизстан Курманбек Бакиев, който получава 70 акра точно до резиденцията на Лукашенко. Впрочем там става дума не за идеята, а за парите. Но гълъбите изобщо не трябва да знаят за това.

И, разбира се, не бива да се твърди, че всички психари са се втурнали към Беларус за щастие и убежище, когато Лукашенко е дошъл на власт. Да не говорим да се намеква дори.

Много преди това, през 1960 г., в Минск се установява големият любител на съветските ценности и колективизма Лий Харви Осуалд. Същият. Той идва с туристическа група в СССР и моли за политическо убежище. Съветският съюз го изпраща в Минск.

Лий Харви Осуалд ​​живее в Минск две години. Работи в радиозавод. Между другото, Станислав Шушкевич, бъдещият лидер на независима Беларус, получава заповед да го научи на руски език. По-късно, когато Осуалд ​​се връща в САЩ, изпил голяма лъжица съветски радости, и е обвинен в убийството на Джон Ф. Кенеди, Шушкевич казва: не, този не го е убил, не и с неговия интелект.

Ето с такъв интелект сега идват в Беларус.