Бойно поле: И в Черно море мирише на война

В същото време Украйна отговаря с крайно ефективни морски дронове, които пренасят незабелязано експлозиви към руски кораби и пристанища, превръщайки се в доста заплашително оръжие в арсенала на Киев. Разузнавателни самолети и дронове на НАТО и съюзниците летят във въздуха над международни води, събирайки необходимата разузнавателна информация, за да забавят напредването на Москва, въпреки че в момента в небето има и много руски самолети.

ОЩЕ: Руски военен кораб бълбука отчаяно след удар с дрон с 450 кг тротил (ВИДЕО)

Черно море, до което Русия и три страни от НАТО имат достъп и на което понякога не се обръща много внимание, се превръща във все по-взривоопасен котел на военно и геополитическо напрежение. "Черно море сега е конфликтна зона – военна зона със същото значение за НАТО като западната част на Украйна", каза Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, който сега председателства Чикагския съвет по глобални въпроси.

След като се оттегли от зърнената сделка, Русия започна удари по черноморските пристанища на Украйна, за да наруши износа на зърно, което играе ключова роля за украинската икономика. Освен това Русия нанесе удари по цели на река Дунав, на няколкостотин метра от румънска територия, която е част от НАТО. Тази атака засили опасенията, че рано или късно военният съюз може да бъде въвлечен пряко във войната в Украйна.

ОЩЕ: Русия бомбардира точно до Румъния, Букурещ и САЩ реагираха (ВИДЕО)

Украйна отговори на тези руски действия, като нанесе два поредни удара по руски кораби. По този начин Киев демонстрира и новите възможности на своите безпилотни самолети, които са в състояние да атакуват руски цели, летящи на стотици мили. Той също предупреди, че шест руски черноморски пристанища и подходи към тях ще се считат за зони на "военен риск" до второ нареждане.

"Трябва да защитаваме нашето крайбрежие, като започнем от бреговете на врага", каза през май контраадмирал Олексий Нейжпапа, командир на украинския флот, аргументирайки се за по-силен отговор на това, което той нарече руска тирания в международните води на Черно море.

Борбата за контрол над Черно море ще да има последици за световните енергийни пазари и световните доставки на храни. Освен това почти сигурно ще постави НАТО пред нови предизвикателства, тъй като Алиансът се стреми да защити централен принцип на международното право, а именно свободното корабоплаване.

САЩ забраниха на Украйна да използва американски оръжия за нанасяне на удари по руска територия, а американски служители твърдят, че не сочат на Киев кои цели да избере. Но САЩ и западните съюзници отдавна предоставят разузнавателна информация на Украйна, която Киев - заедно с информацията, събрана от собствената му огромна разузнавателна мрежа - използва, за да избира цели.

Борбата за Черно море

СНИМКА: Getty Images

От векове Черно море е централно място в усилията на Русия да разшири своето геополитическо и икономическо влияние и това многократно е водило до сблъсъци с други световни сили, включително няколко войни с Османската империя. Наличието на пристанища по брега на Черно море улеснява целогодишната търговия. Местоположението на морето - точно на геополитическия кръстопът - дава възможност на Русия да проектира политическата си мощ в Европа, Близкия изток и други региони.

Години наред издирваният от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин се опитва да увеличи влиянието на Русия в Черноморския регион, като инвестира публични средства в развитието на морските пристанища и курортни градове и надграждането на руските военни способности във военноморските бази. Контролът над Черно море е една от очевидните военни цели на Русия и една от причините тя да анексира Крим през 2014 г.

Черно море е не по-малко важно за алианса НАТО. Три страни-членки на блока - Турция, Румъния и България - имат достъп до това море, а на тяхна територия има четири важни пристанища. Пет страни партньори на НАТО също имат достъп до Черно море, а именно Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова и Украйна.

Само часове след началото на руската инвазия през февруари 2022 г. руските сили изстреляха ракета, която уцели търговския кораб Yasa Jupiter, плаващ под флага на Маршаловите острови. При други атаки срещу украински пристанища и брегове бяха повредени поне още два цивилни кораба.

Оттогава Москва пое контрола над три големи украински пристанища. Тя минира водите, неутрализира украинския флот и ефективно създаде блокада, която не позволява на кораби да влизат и напускат пристанища, които остават под украински контрол.

Въпреки че НАТО открито заяви желанието си да избегне пряка конфронтация с Русия, рисковете инцидентът да прерасне в сблъсък продължават да растат поради загубата на контрол върху ситуацията. Алиансът и неговите отделни членове изпълняват мисии за въздушно патрулиране над териториите на НАТО, териториалните води и международните води на Черно море, но полагат всички усилия да останат извън зоната на бойните действия.

През март тази година имаше директен  контакт между руските и американските сили за целия период на украинския конфликт: руски военен самолет удари американски дрон, което накара операторите на дрона да го потопят в международни води: Появи се ВИДЕО как руският Су-27 удря американския дрон над Черно море

Решения срещу руската агресия

СНИМКА: Getty Images

Украйна и няколко лидери в корабоплаването призоваха западните съюзници да осигурят военноморски ескорт за кораби, готови да се противопоставят на руската заплаха и да изнасят контрабандно зърно от украинските пристанища. Но има много проблеми с това.

1. Първо, Турция, за която се заговори, че може да поеме ролята, не иска ескалация на напрежението с Русия в Черно море. Анкара също се опитва да убеди Путин да се върне към сделката за зърно, за която Турция помогна в преговорите, въпреки че надеждите избледняват. Турция е много негативно настроена към всякакви мисии на НАТО в Черно море, смятайки, че засиленото присъствие на Алианса там увеличава риска от конфликт с Русия.

След началото на руската инвазия, Турция, която контролира влизането и излизането от Черно море през Босфора и Дарданелите в съответствие с конвенцията от Монтрьо от 1936 г., забрани на руски и украински военни кораби да използват проливите - Украйна и НАТО високо оцениха този ход от Анкара. Турция обаче помоли съюзниците да не изпращат свои военни кораби, а те от своя страна не са се опитвали да притиснат Анкара в ъгъла.

2. Ефективен флот от дронове. Украйна вече е в състояние да направи необходимото, за да лиши Русия от контрол над водите на Черно море, но никога не е спирала да работи за създаване на заплаха, която може да предизвика още повече по-мощния руски флот.

През октомври, 2022 година, Украйна използва видимо за света морски дронове, за да удари руския флот. По това време все още не беше ясно дали дроновете могат да станат ефективна част от арсенала ѝ. Сега вече е ясно - Киев използва усъвършенствани морски дронове от ново поколение.  За по-малко от година безпилотните катери се превърнаха в по-големи, по-бързи, скрити морски дронове, способни да носят повече експлозиви.

Създателите на тези дронове твърдят, че те могат да изпълняват различни мисии - от наблюдение до бой, могат да достигнат скорост до 80 километра в час и да плуват до 450 морски мили. С този обхват морски дрон, пуснат от Одеса, ще може да доплува до Новоросийск, където Украйна вече нанесе удар: Удареният от дрон руски кораб в Новоросийск го държат четири кораба да не потъне (СНИМКИ)

Икономическо въздействие

СНИМКА: Getty Images

Въпреки че руската инвазия предизвика широко възмущение на Запада, тя също така подхрани страховете от поскъпване на петрола, което може да разтърси световната икономика.

Повече от 3% от световния нефт и нефтопродукти преминават през Черно море. Средно около 750 000 барела руски суров петрол на ден напуска Черно море - около 20% от износа на суров петрол - макар че Русия досега е намалила доставките си до 400 000 - 575 000 барела на ден. Това се дължи на факта, че Москва се опита да поддържа цените на петрола в съответствие със споразумението си със Саудитска Арабия.

Украински официални лица се надяват, че ако военните действия се разпрострат до руските пристанища, те биха могли да нанесат някои икономически щети на Москва. Въпреки това Русия се е показала като надежден доставчик.

Когато големи търговци на петрол и международни петролни компании отказаха да продават руски петрол след началото на конфликта, нови търговски фирми и корабни компании, базирани в Обединените арабски емирства, Гърция и Хонконг, бързо запълниха празната ниша.

В крайна сметка, поне засега не се вижда ясно решение, което да свали напрежението в Черно море. А когато има постоянно напрежение, големи инциденти, водещи до големи войни, са напълно възможни.

ОЩЕ: След удара с дрон по руски танкер: Какво е бъдещето на руския петрол през Черно море?

Автори: Марк Сантора и Стивън Ерлангер, за The New York Times

Превод: Ганчо Каменарски