България е загубила 72% от животновъдството и птицефермите си от 2005 г.

Анализ на "Гардиън", цитиран от БГНЕС показва, че броят на птицефермите и животновъдните ферми само в ЕС, с изключение на Хърватия, е спаднал с 3,4 милиона между 2005 и 2016 г., и с до 5,6 милиона, последната година, за която са налице изчерпателни данни. Докато броят на птиците и добитъка се увеличава през периода, броят на животновъдните ферми рязко намалява, което показва, че е имало огромна интензификация на земеделието и че малки ферми са изправени пред огромен риск. Общият брой на всички видове ферми в ЕС е спаднал през същия период от 14,5 на 10,3 милиона.

Тази интензификация, с повече животни, събрани в по-малък брой ферми се ускори с общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП), която доминира в земеделието в Европа от въвеждането й през 1962 г.

Най-големите фермери се възползват най-много от системата на субсидиране: около 80% от субсидиите за директни плащания в размер на 40 млрд. евро отиват само за 20% от фермерите.

ЕС трябва да въведе обширни реформи на земеделските субсидии тази седмица, за да се опита да спре намаляването на малките ферми и да ги защити от интензификацията на земеделието, насърчавана от десетилетия на предишни политики.

Януш Войцеховски, комисар на ЕС по земеделието, каза: „Намерението ми е този процес на изчезване на малките ферми да бъде спрян. Европейският хранителен сектор в миналото се основаваше на малки ферми и трябва да бъде така и в бъдеще."

Войчеховски призна, че предишните версии на ОСП са предизвикали огромни сътресения. „Причината, поради която загубихме 4 милиона ферми в ЕС, беше грешка в ОСП. Подкрепата беше прекалено [насочена] към индустриалното земеделие и недостатъчна за малки и средни ферми“, каза той.

Реформите на ОСП, които ще бъдат предложени от ЕС тази седмица, ще включват мерки за насърчаване на фермерите да оставят повече пространство за дивата природа, да приемат органични стандарти за добитъка, да използват по-малко химически торове и пестициди и да подхранват здрави почви.

Войчеховски каза пред „Гардиън“: „Защитата на малките и средните ферми е приоритет. Не е вярно, че се нуждаем от все по-големи ферми за продоволствена сигурност. Малките ферми могат да осигурят продоволствена сигурност за гражданите на ЕС “.

„Има разбиране сред законодателите, парламента и Съвета на ЕС, че трябва да защитим по-добре нашите малки и средни ферми - това е много важно за продоволствената сигурност, за околната среда, изменението на климата и биологичното разнообразие", допълни още той.

Европейските потребители също биха усетили ползите, каза той. „Износът е важен, но трябва да обърнем повече внимание на собствените си пазари - висококачествени стоки от европейските ферми до европейските пазари. Това е голям шанс за европейското земеделие “, каза той. „Нашето намерение е да увеличим органичната храна от 8% на 25% през следващото десетилетие, например. Това ще бъде особено добре за малките ферми. “

Връщането към малките ферми в целия блок обаче изглежда все по-малко вероятно.

Във Франция, Германия и Холандия повече от една трета от животновъдните и птицефермите са изчезнали от 2005 г. Близо 120 000 птицеферми са загубени във Франция между 2005 и 2016 г. и близо 36 000 в Германия.

Въздействието на ОСП може ясно да се види в ускоряването на спада на малките ферми сред държавите, които са от сравнително скоро в ЕС. Сред дългогодишните държави-членки на ЕС спадът в броя на малките ферми продължава от десетилетия.

Но източноевропейските фермери претърпяха още по-голямо сътресение от 2004 г., когато мнозина се присъединиха: от 2005 г. България е загубила 72% от животновъдството и птицефермите си, Унгария 48%, Полша 54% и Словакия 72%.

Във Великобритания спадът за 12-годишния период от 2005 г. до 2016 г. е 25%, като 45 500 животновъдни и птицеферми са загубени между 2005 г. и 2016 г.

Загубата е била повече от 110 000 от общо 319 000 от всички ферми през 1990 г.

ОСП, създадена след Втората световна война с намерението да насърчи хранителната самодостатъчност в Европа, насърчава все по-интензивни и индустриализирани земеделски методи .

Фермерите бяха насърчавани да произвеждат повече храна на всякаква цена, използвайки повече химически торове и пестициди.

COVID-19 е заплаха и за българското промишлено животновъдство

Глобалната тенденция към интензификация на животновъдството доведе до окрупняване на животновъдните обекти и в нашата страна, особено с...

Прочети повече

Производството на храни се увеличи, но околната среда пострада. Броят на птиците в земеделските райони в ЕС за три десетилетия е намалял наполовина , според Европейския съвет за преброяване на птиците.

Популациите на насекомите също спаднаха: броят им в Германия е намалял с три четвърти през последните 25 години, според проучване на защитени територии, а броят на пеперудите в обработваната земя в Англия е спаднал с 58% между 2000 и 2009 г.

Само една четвърт от видовете в ЕС имат добър природозащитен статус и 80% от ключовите местообитания са в лошо състояние, според европейския надзорен орган.

Сделката за ОСП, която трябва да бъде обявена тази седмица, вероятно няма да доведе до генерална трансформация на селскостопанската политика на ЕС.

Селия Нисенс, служител по политиките в неправителствената организация на Европейското бюро за околната среда, заяви: „За съжаление изглежда, че сделката тази седмица ще продължи да кара трактора в грешната посока. По-голямата част от средствата ще продължат да текат към най-големите, най-замърсяващи ферми, с почти никаква зелена посока. В това решаващо за климата и биологичното разнообразие десетилетие, липсата на амбиция на новата земеделска политика е направо катастрофална."