Пътят до Запорижието* е дълъг. Ако не броим Русия, Украйна е държавата в Европа с най-голяма територия от около 600 000 квадратни километра. Колкото по-близо се придвижвате до фронтовата линия, толкова по-често започвате да виждате траншеи, пътни блокади, картечни гнезда и отбранителни постове. В цялата страна трябва да са хиляди.
Пътят до Запорижието* е дълъг. Ако не броим Русия, Украйна е държавата в Европа с най-голяма територия от около 600 000 квадратни километра.
Колкото по-близо се придвижвате до фронтовата линия, толкова по-често започвате да виждате траншеи, пътни блокади, картечни гнезда и отбранителни постове. В цялата страната трябва да са хиляди.
Заснемането на всички военни обекти обаче е напълно забранено, защото Русия следи медийните публикации и използва изкуствен интелект или шпиони, за да разпознава местонахождението им и да насочва своя ракетен обстрел. Имало е случаи, когато медиите публикуват снимки на погрешно ударени заводи и сгради, които след това с точност са повторно поразявани.
В началото на войната доста хора се смееха на руски войници, които се тагват в социалните мрежи или споделят локацията си. Всъщност това не е изключение и откъм украинска страна. 3 месеца след началото на войната и двете армии са си взели поука и техниката се забранява. Около фронтовете покритието на стандартните телефони и безжичен интернет е блокирано.Пътят до Запорижието* е дълъг. Ако не броим Русия, Украйна е държавата в Европа с най-голяма територия от около 600 000 квадратни километра. Колкото по-близо се придвижвате до фронтовата линия, толкова по-често започвате да виждате траншеи, пътни блокади, картечни гнезда и отбранителни постове. В цялата страна трябва да са хиляди.
Това разказва Калоян Константинов - главният редактор на онлайн медията "КлинКлин", в свой репортаж от Украйна от 15 юни. Той е посетил раздираната от война страна в качеството си на журналист и публикува в изданието няколко материала от зони в близост до сраженията.
Изминаха повече от 100 дни, откакто се случи немислимото и Русия нахлу в Украйна, предизвиквайки най-голямата война в Европа от бл...
Константинов е и водещ на независимото онлайн журналистическо предаване "По острието". Той е дългогодишен журналист и културен редактор, изучавал Близкоизточни науки и политика в Кралския лондонски колеж и Оксфорд.
Разказва, че заснемането на всички военни обекти в Украйна е напълно забранено, защото Русия следи медийните публикации и използва изкуствен интелект или шпиони, за да разпознава местонахождението им и да насочва своя ракетен обстрел. Имало е случаи, когато медиите публикуват снимки на погрешно ударени заводи и сгради, които след това с точност са повторно поразявани.
В началото на войната доста хора се смееха на руски войници, които се тагват в социалните мрежи или споделят локацията си. Всъщност това не е изключение и откъм украинска страна. 3 месеца след началото на войната и двете армии са си взели поука и техниката се забранява. Около фронтовете покритието на стандартните телефони и безжичен интернет е блокирано.
Улична продавачка на квас в Запорижие. Снимка: КлинКлин
Кава и водка
Мобилността на украинците също е възпрепятствана от резкия скок в цените на горивата и лимита от 20 литра бензин за кола на ден. Въпреки това находчиви местни са намерили начин да прескачат правилата – чрез обикаляне на различни бензиностанции, въртене между талони и мобилно приложение, леко намигване и ръка под тезгяха.
Въпреки това на огромна част от бензиностанциите няма гориво. Литърът бензин последните дни струва между 3,20 и 4 лв. Преди войната обичайно е бил около 2 лв. Това обаче не им пречи да работят, тъй като украинците са влюбени в кафето. Самите те твърдят, че са нацията в света, която консумира най-много кафе. Статистика, която да го потвърждава, не бе намерена. Но е факт, че повечето местни пиеха по 3-4-5 кафета на ден. Или кава, както го наричат. Консумацията на алкохол също не е за подценяване. Гледки като тази на 3 дами на видима възраст около 45 да си прокарват вечерята в 17:00 часа със 750-милилитрова бутилка водка – не са чак такава рядкост.
Но в Запорижието е така. А от хубавата водка глава не боли, както беше изпробвано от първа ръка. 700-хилядният град е шестият по големина в страната и е дом на именно онези казаци, които преди 300 години казали на османския султан да иде нахуй. 60% от областта със същото име в момента е под контрола на руснаците.
Украински войници пишат писмо до Путин – сатира на картината „Запорожци пишат писмо на турския султан“ на Иля Репин от 1891 г. Снимка: Редит
На тъмно
Настроението в града е далеч по-мрачно и сковано от това в Киев, където спомените за войната за повечето хора вече са именно това – спомени. По улиците е пълно с плакати за повдигане на бойния дух (може би 10 към 1 спрямо рекламните), сред които и наставления къде е най-добре да се метне коктейлът „Молотов“ по вражеския танк за максимални щети. Отговорът е визьорът и вентилационната решетка.
Вечерно време градът тъне в тих мрак. Забранени са дори светлините по домовете. Важно е руските дронове и самолети да не могат да намират лесно своите цели. Все пак градът е на едва 30 км от фронтовата линия и на 227 от Мариупол.
Излизането от Запорижие в посока фронта не е трудно. Само трябва да имате необходимите документи от украинската армия и единственото, което може да ви спре, са загрижените погледи на войниците по 4-те пропускателни пункта, докато ви питат: „Знаете ли накъде отивате и сигурни ли сте, че искате да го направите?“.
Защото отвъд последния пост лицето на войната започва да добива по-остри, костеливи черти, изплувайки изпод пелена от дим. Зелените полета са осеяни с мини, а покрай пътя се забелязват стотици кратери. В някои от къщите единствените останали обитатели са кокошките, а човек се чуди имат ли достатъчно интелект да осъзнаят ужаса на случващото се около тях?
Един от хилядите плакати по улиците на Запорижие. Този обяснява къде да целите танковете с коктейлите „Молотов“. Визьорът и вентилационната решетка. Снимка: КлинКлин
Дронът с колелото
На броени километри от украинските позиции, гледайки дима от поредния руски удар на 50-а метра от нас, в с. Гуляйпилске се срещаме с Жоао, бивш пожарникар от Португалия, който сега е част от 87-и батальон като медик. Малко след началото на разговора ни той получава обаждане.
„Махайте се оттук, насам идва руски дрон“. След това скача в пикапа си и потегля в противоположна на нас посока. Разделени сме по-маловажна цел за дрона. Започваме да оглеждаме небето, надявайки се, че със 100-километра по калния път сме способни да надбягаме металния ловец над нас. „Ако успееш да видиш дрон – значи вече е твърде късно. Това ще е последното, което ще видиш в живота си“, шегуват се украинците в колата.
Фучим през села и паланки, в пълно бойно снаряжение – каски, бронежилетки, ботуши, аптечки и камери. И в този момент го виждаме. Право срещу нас украински селянин по потник кара своето колело. В лявата му ръка виси тежка поцинкована кофа. Може би с храна за животните на съседите му. Бог знае.
И прихваме да се смеем. Войната е филм, пълен с лъжи, грабежи, изнасилвания и убийства. И режисиран от Емир Кустурица.
*Украинците настояват имената на населените места в чуждестранните медии да се изписват и казват в своята украинска версия, вместо руска. Лвив вместо Лвов, Харкив вместо Харков, Запорижие вместо Запорожие и т.н.
Автор: Калоян Константинов
Предишна
