Доклад на ООН: Ядрената енергетика ще ограничи глобалното затопляне

Специалният доклад на Междуправителствения панел за изменение на климата (IPCC) беше поръчан от правителствата по време на преговорите за Споразумението за климата в Париж през 2015 година и ще даде повече информация на срещата на върха в Катовице, Полша, през декември.

Докладът разглежда въздействията от глобалното затопляне над прединдустриалните нива и свързаните с тях глобални пътища на емисиите на парникови газове, в контекста на засилване на заплахата от изменението на климата, устойчивото развитие и усилията за изкореняване на бедността. При всички сценарии, посочени в доклада, приносът на ядрената енергия се увеличава.

"Росатом" навлиза в чужди енергийни пазари с 28 ядрени реактора

Руската енергийна корпорация "Росатом" планира да пусне в експлоатация най-малко 28 енергоблока на АЕЦ в чужбина до 2030 г. Това става ...

Прочети повече

Сегашният темп на внедряване на ядрената енергетика е "ограничен от социалната приемливост в много страни", се отбелязва в доклада - поради опасения относно рисковете от произшествия и управлението на радиоактивни отпадъци.

"Въпреки че сравнителната оценка показва, че рисковете за здравето на хората са ниски, социалният елемент е налице. Дебатите около енергетиката са зависими от обществените грижи и специфичните за страната средства за управление на политическите дебати около технологичния избор и тяхното въздействие върху околната среда", пише в документа.

"Подобни различия във възприятието обясняват защо инцидентът във Фукушима през 2011 година доведе до затвърждаване или ускоряване на постепенното премахване на ядрената енергия в пет страни, докато 30 други държави продължиха да използват ядрена енергия. 13 от тях дори изграждат нови ядрени мощности, като към този списък спадат Китай, Индия и Обединеното кралство.”

Докладът посочва още, че ядрената енергетика е на добро ниво в страни, където електроенергийната система позволява намаляване на инвестиционните рискове или при стабилни връзки между регулаторите и индустрията.

Енергийна ефективност

ООН отново поиска спешни мерки за глобалното затопляне

Светът ще трябва да предприеме бързи действия, ако иска да ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий. Това заявяват експер...

Прочети повече

Съгласно одит, извършен от одиторските служби в 8 европейски държави, сред които е и България (останалите са Белгия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Португалия и Словакия), има изоставане що се отнася до енергийната ефективност на публични сгради във въпросните 8 страни.

Сградите представляват приблизително 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на въглероден диоксид в Европейския съюз (ЕС). Приблизително една трета от сградния фонд на ЕС е на повече от 50 години, само 0,4 - 1,2% се ремонтират всяка година. Публичните или обитавани сгради представляват около 10-12% от площта на сградния фонд на ЕС и има значителен потенциал за спестяване на енергия.

Все пак повечето държави са въвели целта за обновяване или енергоспестяване от 3% за сградите на публичния сектор, необходимите финансови инструменти, установените изисквания за сградите с почти нулева енергия, както и сградите на публичния сектор да разполагат със сертификати за енергийни характеристики. Също така са разработени системите за мониторинг и контрол.

Дотук обаче с положителното. При детайлното проучване на изпълнението на целите, изискванията и системите, националните одити установяват, че финансирането е предимно несъгласувано и че ефективността на системата за финансова подкрепа не е била анализирана във всички държави, освен в една. И само една страна може да докладва, че средствата, изразходвани за изпълнение на целта от 3%, се наблюдават. Въпреки че целта от 3% и срокът за сгради с почти нулева енергия са определени в националното законодателство, в някои страни липсва правилно планиране и отчитане на постигането на целите. Освен това системите за мониторинг и контрол имат тенденция да не изпълняват своята цел. Националните одити установяват, че проверката на качеството и правилното поставяне на сертификатите за енергийни характеристики са били редки и в някои случаи проверките не са били извършени на практика.

Що се отнася до България, Сметната палата е дала 8 препоръки за отстраняването на слабостите към министрите на енергетиката и на регионалното развитие и изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Една от препоръките касае точно мониторинга - да има целенасочено набиране на информация и анализиране на данни, свързани с изчисление, планиране и отчитане на задълженията