Европа може да спечели газовата война на Путин, но след като си научи уроците от "Северен поток"

Как стигнахме дотук?

Споразумението за изграждането на "Северен поток" беше сключено на 8 септември 2005 г. между "Газпром" и двата германски енергийни гиганта Wintershall и E.ON Ruhrgas. Сделката се случва в присъствието на руския президент Владимир Путин и германския канцлер Герхард Шрьодер. Церемонията по подписването беше отложена поради предстоящите парламентарни избори в Германия на 18 септември, които Шрьодер загуби. Седмици по-късно Шрьодер става председател на комитета на акционерите на "Северен поток" АД, регистрирана в Цуг, Швейцария, като и до ден-днешен все още заема тази длъжност.

Това беше краен случай на конфликт на интереси, макар и формално законен. Германия и други западни страни сега трябва да забранят всяко по-нататъшно повторение на подобни практики, отбелязва авторът. Бивши висши политици трябва да бъдат изправени пред ограничения за работа за компании извън ЕС в каквото и да е качество. Никой западен представител не трябва да бъде допускан да работи за руска държавна компания, е тезата му.

"Северен поток" никога не е удовлетворявал никакви нужди

Европейският съюз никога не е внасял повече от 150 милиарда кубически метра (bcm) газ от Русия за една година и отдавна е наличен достатъчно тръбопроводен капацитет за покриване на съществуващите обеми. Украинският транзитен тръбопровод може лесно да доставя 120 милиарда кубични метра годишно, а вероятно и 160 милиарда кубични метра годишно, както твърди Украйна.

Тръбата "Ямал" през Беларус и Полша също е транспортирала близо 33 милиарда кубични метра годишно.

В този смисъл очевидно никой не е имал нужда от "Северен поток" или от също толкова големия газопровод "Северен поток 2". През последните години "Газпром" също добави "Турски поток" към своето портфолио от тръбопроводи с допълнителен годишен капацитет от 31,5 милиарда кубични метра. Трябва да се отчете също така, че "Газпром" планира да удвои капацитета за подаване на газ по тръбопроводи към Европа, докато в същото време износът на руски газ остава до голяма степен в застой. Истинската цел на усилията на Русия за разширяване на капацитета беше да елиминира Украйна като транзитна страна и да подготви почвата за пълномащабна военна инвазия, което беше възпрепятствано именно заради зависимостта на Кремъл от газопроводната мрежа на Украйна.

Докато "Северен поток" вече беше стратегическа грешка от европейска гледна точка, то "Северен поток 2" влоши проблема много повече и предполагаше, че до 3/4 от целия износ на руски газ за Европа ще минава през системата "Северен поток". По този начин, германското правителство подкопа енергийната сигурност на Европа.

Ролята на Германия

През последното десетилетие повечето европейски държави изградиха LNG терминали (за втечнен газ), за да получат алтернативни доставки и да подобрят националната си енергийна сигурност, но Германия не го направи. Вместо това Берлин задълбочи зависимостта си от руския газ и увеличи влиянието на Путин върху ЕС като цяло.

Всъщност подкрепата на Германия за "Северен поток 2" винаги е била противоречива. На 28 октомври 2015 г. вицеканцлерът и министър на икономиката и енергетиката на Германия Зигмар Габриел се среща с Путин в Кремъл и определи "Северен поток 2" като интерес за Германия, като същевременно стига и по-далеч, наричайки газопровода "много интересен проект дори извън границите на Германия".

Габриел, който принадлежи към Социалдемократическата партия заедно с Шрьодер и е тясно свързан с бившия германски канцлер, продължава да провежда много повече срещи с Путин, насърчавайки "Северен поток 2". Тази германска политика за укрепване на двустранните енергийни връзки с Русия противоречи на дългогодишната позиция на Берлин като защитник на интересите на ЕС.

Традиционно Германия е ключов застъпник на европейската солидарност и защитник на бившите държави-членки на ЕС от Източния блок в Централна и Източна Европа. Вицеканцлерът обаче на практика пренебрегна интересите на другите членове на ЕС, за да изгради тесен руско-германски съюз, в който Москва видя инструмент за използване срещу Европа. Габриел направи това, след като Путин анексира Крим и предизвика война в Източна Украйна. Всъщност споразумението за "Северен поток 2" беше подписано, докато Германия е ангажирана в процеса на посредничество в Минск между Русия и Украйна.

"Северен поток 2" нарушава принципите на Третия енергиен пакет на ЕС от 2009 г. То не включва отделяне на различните дейности на "Газпром". Вместо да се тревожат за тези недостатъци, германското правителство и участващите компании положиха интензивни усилия за лобиране в Брюксел. В резултат на това Германия изопачи енергийните и антимонополните политики на ЕС въпреки съпротивата на повечето членове на ЕС.

Именно затова днес целия съюз страда от проруската енергийна политика на Германия.

Станалото, станало - а сега накъде?

Европейският съюз очевидно трябва да формира изцяло нова стратегия за енергийна сигурност. Сега е очевидно, че руската държава и руските държавни компании вече не трябва да имат право да притежават енергийна инфраструктура или енергийни компании в рамките на ЕС. Вместо това Брюксел трябва да принуди "Газпром" да продаде всичките си тръбопроводи в ЕС, както вече направиха балтийските държави. По същия начин "Газпром" трябва да продаде своите газови хранилища в ЕС или да бъдат национализирани. По същия начин "Роснефт" трябва да бъде принуден да продаде петролните си рафинерии в ЕС.

В този смисъл ЕС трябва да забрани на "Газпром" и "Роснефт" да правят и бизнес с европейски банки, за да избегнат прането на пари. Европейският енергиен съюз също трябва да бъде подсилен с повече хранилища, конвертори и алтернативни енергийни доставки.

След години на хибридни енергийни вражди срещу Европа Путин сега открито обяви война. Той трябва да бъде победен.

Анализ на Андерс Ослунд за "Atlantic Council"