X
 
 

Франция е залята от насилие. Какви са причините за тази зараза

13561
Франция е залята от насилие. Какви са причините за тази зараза
Снимка: Getty images/Guliver

Рязкото нарастване на насилието това лято разкри една отдавна известна реалност: нито една територия във Франция не беше пропусната. Тъй като това стана нещо обичайно, полицаи, съдии и представители на много органи предлагат своите решения за ликвидиране провала на държавата, пише в свой материал местното издание Le Figaro.

В последния уикенд на август гара Север винаги е пълна с хора. Все още има много туристи, а крадците се оглеждат за най-уязвимите и невнимателни пътници. "В този район на столицата се извършват най-много престъпления” - признава полицай, който патрулира в този район. “Това е истинско свърталище на престъпници. Заобиколени сме от наркомани, дилъри, джебчии, обирджии."

Уплашен мъж се обажда в полицията и описва човека, който току-що е откъснал златния му ланец. Заподозреният, който не се е укривал, е задържан бързо. Той не показва никакви емоции и се оставя да му сложат белезници без съпротива. Флегматичният млад афганистанец няма никакви документи и не отговаря на въпросите на полицаите. "Ситуацията се влошава", казва един от полицейските служители. "Грабежите и насилието се увеличават, но това, което ни поразява най-много, е чувството за безнаказаност. Нарушителите осъзнаха, че не поемат голям риск във Франция, с изключение на безкрайните морализаторства и напомняния за закона.”

Колективно малодушие

Според проверката, извършена от журналистически екип, този мъж е извършил около 30 престъпления, пребивава в страната незаконно и въпреки това продължава да вилнее по улиците: „Днес той ще бъде задържан и най-вероятно ще бъде освободен много бързо. И тогава всичко ще започне отново", въздъхва полицаят. "Ще спасим обществото от този престъпник само за няколко часа, но те са много. Изглежда, че вършим безполезна работа... Краят не се вижда. И жертвата няма да получи възмездие.“

Репутацията на Северната гара е добре известна, но има ли смисъл да я наричаме „проблемна зона“, когато разпространението на престъпността е в цялата страна? Парижкият Трокадеро не се различава от Gouttes d'Or (където живеят много африкански мигранти). Някогашните спокойни градове, като Нант, сега преживяват тази "дивотия", както френският вътрешен министър Жералд Дарманин нарече ситуацията в края на юли в интервю за нашия вестник Le Figaro. Ето само част от актовете на насилие: нападението срещу пожарникари и полицаи в Лимож на 2 август; обир в Булон сюр Мер, 10 август; нападение с нож в Гренобъл на 11 август; увеличение на кражбите в Лион през лятото... Това явление се разпространява по всички територии, въпреки че количествено столицата и големите градове остават най-уязвими.

Наясно с опустошителните последици от подобна ситуация, вътрешният министър Дарманен прекара по-голямата част от лятото до силите на реда. Но общата посока на либералната миграционна политика в страната го кара да прави твърдения, които явно не са подкрепени с действия. Например всяко полицейско управление трябва да организира най-малко три акции на ден. Но това е мястото, където политиката на числата не винаги работи, според Матийо Валет, комисар и говорител на Независимия съюз на полицейските комисари: Това е най-добрият начин да демотивираме полицията. Това обезсмисля работата ни", казва той, извън себе си с ярост. „За да увеличаваме проверките, трябва да спрем с бумащината след извършен арест и най-вече да дадем правна рамка, която да защитава полицията по време на нейните акции.” И все пак дали ще се осигурят по-строги наказания за престъпниците от страна на правосъдието?

Рязкото нарастване на престъпността е резултат от колективно малодушие. Когато става въпрос за физическо насилие, насилниците трябва да получат присъда от минимум една година“. Карим, който е полицай от 2009 г. в Сен Сен Дени, споделя това мнение. Отговорен за реда в проблемните райони, той казва, че е уморен от безнаказаността на престъпниците, но е още по-потиснат от рутинните факти на престъпления и насилие: „Днес всичко се снима, лесно се публикува в социалните мрежи, в резултат на това, хората виждат ненаказани престъпления. Все повече и повече хора не намират нищо нередно в тях. Наскоро арестувах сводник, който принуди 14-годишна тийнейджърка да проституира. Той не разбираше в какво е обвинен. "Безразличието на родителите, комунитаризмът (властта на етническите общности, които не признават законите на Франция), вредното влияние на по-големите братя върху по-малките, неефективното правосъдие, безразличието от страна на властите...”

Карим се възмущава от огромното количество отговорности, които затрудняват полицаите. „Все още съм много мотивиран", казва служител на правоприлагащите органи. „Но вече не правя нищо. Задържам, когато нямам избор. Защо да се бием, ако правосъдието не реагира? Арестуваме нарушителите и след няколко часа ги виждаме на свобода. Нашата работа няма никакъв смисъл. Ако направя повече от минимума, но наруша някакъв ред, рискувам да загубя работата си. Днес полицията е в челните редици на всички рискове, включително административни наказания."

Липса на мотивация

Мурад, полицай от Лил, също е съгласен с Карим. 30-годишният мъж познава добре проблемните райони на мегаполиса, тъй като също е израснал там. Той отбелязва с горчивина влошаването на ситуацията и простащината на престъпленията. Винаги мотивиран в работата си, призовава за повече здрав разум и твърдост.

Мурад заявява, че безразличието на силите на реда нараства всеки ден. Дава пример със стария френски квартал Бобини. Пълно е с градски мотоциклетисти, които се състезават посред бял ден и продават наркотици на открито. "Това, което се промени, е възрастта на престъпниците. Те стават все по-млади, вече много често са между 10 и 16 години, разпъват дивани в коридорите на сградите, пушат, пият на обществени места, дишат веселящ газ, карат мотори или АТВ-та, вземат дори и деца на 2-3 г.Това е лудост! Къде са родителите? Никой не вика полиция,защото ни казват, че сме безсилни. И провеждат кратък разговор с нас. Младежи уринират върху килими на входа на къщите ни или разбиват входни врати, за да ни сплашат“, казва Мурад.

Живееща в опасния квартал Бобини, възрастна медицинска сестра на име Крисчън не се чувства подкрепена от местните власти. Като много от съседите си, тя изисква по-строг подход към нарушителите. „Говорим за слабост на правосъдието, а по-скоро трябва да говорим за слабост на държавата и дори за фалит на държавата в областта на правосъдието“, възмущава се Беатрис Брюгер, председател на съюза на съдиите. Според нея "изпълнението на присъди като затвор и глоби абсолютно не отговарят на очакванията". Особено възмутителна е безнаказаността на насилието срещу полицията.

Факторът "култура"

Друга бивша съдийка, сега адвокат по наказателни дела, също отбелязва липсата на строгост у колегите си. Според нея престъпниците са тези, които са се променили. Загубата на ориентация сред младите не е тема за дисертация, а конкретна реалност. Всеки ден тя се сблъсква с извършителите на агресия, а те не се разкайват: „Убедени са, че са прави и че не биха могли да постъпят по друг начин. Независимо дали е намушкване, побой над гаджето на сестрата, ако не е от тях, или разчистване на сметки с прострелян крак“.

Същите словесни трикове и методи, използвани преди 10 години от дилърите на наркотици в департамента Сена-Сен-Дени, сега се използват във всички области, където търговията с наркотици процъфтява. Много нарушители, особено млади хора, живеят според собствените си закони, подобно на италианската мафия. „Те не познават друг живот“, въздъхва жената-съдия, описвайки сегашния „семеен модел“, който няма нищо общо с този, който господстваше преди 30 г.

Френската прокуратура повдигна обвинения по делото за покушение срещу Макрон

Френската национална прокуратура за борба срещу тероризма повдигна обвинения срещу 12 предполагаеми членове на крайнодясна група заради...

В днешните семейства на имигранти от Африка мъжът може да съжителства с две жени наведнъж и да има деца от тях, но същият този „обикновен баща“ по никакъв начин не се грижи за децата си. Тази полигамия де факто е "по-разпространена в Бобини, отколкото в Лузер" и нашият събеседник не иска да обобщава причините за това състояние, но отбелязва един повтарящ се модел.

„Мислех, че груповото насилие е социален проблем, но това не е съвсем вярно", казва Найва ел-Айте, заместник-кмет на Evry-Courcouronne, юрист по образование. „Има също психологически и културен фактор, но говоренето за това във Франция се счита за неприлично! Сблъскваме се с кланово поведение, управлявано от неписани кодекси на поведение на отделните общности. Тези кодекси имат предимство пред законите на Републиката. Това са паралелни общества."

В Орлеан кметът Серж Гроар работи с група за борба с престъпността, създадена от него от 2001 г. „Имахме късмет с много разбиращ прокурор“, подчертава той. Тази група не разглежда само общата ситуация: тя разглежда конкретни случаи - човек или семейство - и обмисля предприемането на необходимите мерки."

Изявления на кметове социалисти като Ан Идалго в Париж и Ерик Пиол в Гренобъл или на еколози, които обвиняват държавата за несигурността, ужасяват кмета на Орлеан. Според него „общият принцип за компетентност на кметовете им позволява да правят всичко, което не им е забранено“. Поради чувството си за отговорност многократно е ставал участник в съдебни спорове. „Един от първите укази, които подписах през 2001 г., които предизвикаха много дискусии, беше вечерен час от 23:00 до 6:00 часа за деца под 13 години. Префектът ни съди за нарушаване на основните свободи. Той загуби. Тогава държавата обжалва пред Държавния съвет, който се съгласи с нас."

Леки наказания

Друга важна особеност за нарастването на престъпността е, че в повечето случаи извършителите са известни на полицията и правосъдните органи. „Когато започнах работа преди повече от 30 години, имаше 2-3 пъти по-малко присъди“, казва съдията.

Полицията застреля шофьор на открадната кола във Франция

Френската полиция в средиземноморскят град Ница е застреляла шофьора на откраднат автомобил, след като той е отказал да се подчини на з...

Идеята, че на нарушителя трябва да се даде втори, трети, стотен шанс е много разпространена не само сред съдиите, но и сред някои елити и повечето журналисти. Това е мнението на Тибо дьо Монбриал, президент на мозъчния тръст за вътрешна сигурност. Този подход към наказателното право е бил често срещан през 70-те години на миналия век и днешните нарушители го използват като признак на слабост.

Последната реформа в Наказателния кодекс за непълнолетни прекрасно илюстрира това погрешно тълкуване. Оттук нататък младият престъпник много бързо е изправен пред съдията, но наказанието се отлага с няколко месеца, докато се следи поведението му. Този механизъм е интелектуално привлекателен, но твърде неясен за този тип нарушители. Младият мъж, който е освободен от съдебната зала, си казва: „Страхотно, не съм виновен за нищо“. Трябва да преобърнем парадигмата и да определим сериозно наказание след първата присъда, казва Тибо дьо Монбриал. Но той също така отбелязва, че ще бъде трудно да се направи това: „Теоретично първото престъпление не е дефакто първо!“

"Тежкото наказание не означава наказание извън всякаква мярка", обяснява той. "В скандинавските страни има затвори за непълнолетни с много кратки периоди на задържане. Те се държат там само пет дни, често придружени от възрастни. Един млад човек трябва да разбере, че това е реалност, а не абстрактно предупреждение. Няма да те изгонят от училище или работа, няма да загубиш приятелката си или къщата си, но си извършил сериозно нарушение. Бяхте наказани, вие сте си виновни.“

Освен административни процедури и обжалвания, изграждането на затвор за такива нарушители ще отнеме около 10 години. Пенитенциарните заведения, предназначени за кратки периоди, без твърда система за сигурност, вероятно биха могли да бъдат построени по-бързо, на по-ниска цена и без да предизвикват протести у местните жители. По този начин ще се отговори на това, което се нарича "противоречиви разпореждания", на които са подложени съдиите: "Общественото мнение настоява за сурови присъди, но държавата иска затворите да бъдат освободени." Напомняме, че краткосрочните присъди (30 дни или по-малко) вече не съществуват. Присъди под 6 месеца трябва да бъдат коригирани, освен ако няма конкретна причина, като например когато вече са били използвани алтернативи на лишаването от свобода и не са подействали.

Превод: Ганчо Каменарски

Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:

Американски анализ: Какво означават ядрените заплахи на Путин?

Глас от САЩ: Войната в Украйна показва, че американската армия не е готова да воюва с Китай

Войната на Путин: Защо би трябвало да се вслушаме в Ердоган

Американски експерт: Западът няма да хареса следващия ход на Русия в Украйна

Анализ: Три пътя за края на войната на Путин

"Това е перверзия": псевдореферендумите на Русия в Украйна започнаха

Ще има ли Италия крайнодясно правителство след изборите в неделя?

"Не искам да умра": Руснаци напускат страната след мобилизацията на Путин

Анализ: Каква НАТО ни трябва?

Глас от САЩ: Путин ще накара хората тази зима да избират между отопление и храна

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com