На 11 юни в София се проведе второто издание на "БЪЛГАРСКИ ЪНДЪРГРАУНД NETWORKING И ДИСКУСИИ". Инициативата събра музиканти, организатори, продуценти и активни участници в независимата музикална сцена, които проведоха разговор по актуални проблеми и възможности пред общността.
Събитието постави акцент върху четири основни теми: промотиране на събития, архивиране на сцената, професионални стандарти и организиране на концерти.
Пред екипа на Actualno.com застана организаторът на събитието Александър Топчев от Lunastra, който разказа детайлно кои са най-големите предизвикателства пред ъндърграунд сцената.
Разкажи ми защо се организира това събитие? Какво искате да постигнете с него?
От една страна идеята е да запознаем музиканти, продуценти и собственици на пространства - да обменят идеи, контакти и опит. Дискусиите, които започнахме тази вечер имат за цел да повдигнат нивото на ъндърграунд сцената, да можем да предлагаме по-добър продукт на публиката и да засилим нейния интерес.
Кои са основните проблеми на ъндърграунд сцената у нас?
Един от основните проблеми е репутацията. Ъндърграунд сцената е началната точка на всяка една музика и всеки един голям изпълнител е минал през това. С времето това се превръща в един огромен филтър за това кой не го интересува толкова и кой много го интересува какво ще стане с музиката му. Искаме да подобрим репутацията на тази сцена. Да могат хората да си създадат една концертна култура, да посещават събития независимо дали изпълнителят е известен или не, дали знаят музиката му или не.
Как се възпитава такава култура? Знаем, че на Запад това е популярна практика и това помага на много групи да тръгнат по пътя на разпознаваемостта, но сякаш тук не е така.
Все още и аз нямам отговор на този въпрос, но и това е идеята на тези дискусии - съвместното ни познание, опит и желание да роди някаква идея. В крайна сметка, това са единствените начини, с които можем да предизвикаме интерес в публиката. В момента, това, което виждаме на тези концерти е един много слаб интерес. Освен ако не са приятели и роднини, няма друга публика. Няма нови хора, които са заинтересовани в тази музика и това, което правим, независимо за коя група говорим.
А какво е отношението на държавата по този въпрос? Не трябва ли да подкрепяме младите и независими артисти?
Отношението е отвратително. Държавата се преструва, че ние не съществуваме или се опитват да направят живота ни по-сложен. Могат да бъдат направени облекчения, които да ни помогнат - има начини, свързани със събирането на пари от билети, продажба на мърч, финансиране и т.н.. В момента е трудно. Особено ако е млада банда, има регистрации на хиляда места, пускат се данъчни декларации, непрестанно се попълват документи. Проблемът е с бюрокрацията. Единствените пари, които се отпускат от държавата по линия на музикални събития е за такива, които са с голям мащаб - известни групи, изпълнители, които вече имат изградена аудитория. Получава се един момент, в който - ако не си известен, не можеш да си известен.
Защо е важна ъндърграунд сцената?
Защото тя е в основата на всичко. Никога няма да имаме Iron Maiden, AC/DC или която и да е група, ако няма ъндърграунд култура, от която те да излязат. Тази култура обаче трябва да е подкрепена от феновете. Не можем да бъдем само едни 100-150 души, които да си обикаляме концертите и да се потупваме по рамената. Когато няма интерес към тези неща, когато не се рекламират добре, защото или не знаем как, или нямаме бюджета, не можем да имаме старта, който други са имали.
