Френски вестник: Кой ще ни стане следващ враг?

Андерс Фог Расмусен не дочака новата година, за да озвучи своите пожелания, пише Серж Алими (Serge Halimi) във френското издание Le Monde diplomatique. Бившият генерален секретар на НАТО обозначи по следния начин целите, към които организацията, според него, трябва да се стреми след излизането на Доналд Гръмп от Белия дом: „Става дума да се обърне обратно общото отстъпление на демокрациите под натиска на автокрации като Русия и Китай. За това обаче е нужно основните демокрации да се обединят.” Както някои от тях постъпиха преди поколение с нахлуването в Афганистан и Ирак. Сега дойде време да се заловим с по-силни противници...

С кого да започнем? Щом Вашингтон възнамерява да укрепи лидерството си в демократичен кръстоносен поход („Америка се върна и е готова да направлява света” – провъзгласи Джо Байдън на 24 ноември 2020 г.), страните-сателити следва да разберат, че при американците няма единно мнение относно главния враг. Техните мотиви имат малко общо със световната геополитика и това се обяснява главно с вътрешния разкол.

За демократите главен враг е Русия, доколкото ръководството на тази партия, включително спикерът на Палатата на представителите Нанси Пелоси, вече четири години твърди, че „от Тръмп всички пътища водят към Путин”. Републиканците им отговарят с детински викове „пекински Байдън”, тъй като вторият син на сегашния президент правил бизнес с Китай, а вменяваната на демократите глобализация игра в полза на Пекин.

На 10 декември държавният секретар Майкъл Помпео още повече задълбочи пропастта между страните. Той със сериозно лице заяви, че е обезпокоен за сигурността на частния живот на хората (интересни думи от бившия директор на ЦРУ), и излезе с предупреждение към целия свят: „Си Дзинпин следи всеки от нас.” След това той се нахвърли с критика към 400 000 китайски студенти, които пребивават в САЩ целогодишно (включително да откраднат промишлените и научните тайни), към американските ВУЗ-ове („много от тях са купени от Пекин”) и накрая към продукцията на Huawei, чиито ползватели се оказват „в ръцете на китайската държавна сигурност”.

Тази песен републиканците ще я противопоставят на Байдън. Тя ще дойде на смяна на 4 години антируска параноя, която демократите плодиха в борбата с Тръмп. Южнокитайското море, Тайван, китайските уйгури, Хонконг – всичко ще стане предлог за проверка на антикитайската решимост на новата администрация.

Расмусен се оказа прав поне в едно: „На вратата на избрания президент Джо Байдън се построи опашка от разтревожени съюзници.” Тях едва ли ги чака бързо успокоение в алианс, който го ръководи психически неуравновесена държава, пише в заключение Серж Алими.

Превод: Ганчо КАМЕНАРСКИ